Чл. 446 ГПК: Несеквестируем доход 2026 - новата ал. 3 и преномерираните алинеи

С изменението, обнародвано в ДВ, бр. 55 от 2025 г., в чл. 446 ГПК влезе нова ал. 3, а двете алинеи под нея се преместиха надолу: дотогавашната ал. 3 стана ал. 4, а дотогавашната ал. 4 стана ал. 5. Разпоредбата вече има пет алинеи вместо четири.

Практическото последствие е механично, но неприятно. Препратката към чл. 446, ал. 3 ГПК не е станала невалидна, а е сменила съдържанието си: до лятото на 2025 г. на този номер стоеше изключението при задължения за издръжка, а днес там стои правилото за базата на изчисляване и за пода от една минимална работна заплата. Всеки образец, вътрешна методика или коментар отпреди изменението, който сочи ал. 3 или ал. 4, днес сочи различно правило, без това да личи при бърз прочит. Настоящият анализ подрежда действащата редакция, показва къде новият под реално стеснява удръжката и отделя това, което текстът казва, от това, което тепърва ще се тълкува. Всички цитирани разпоредби са възпроизведени дословно по консолидираните редакции на lex.bg.

Какво точно се промени с ДВ, бр. 55 от 2025 г.

Изменението не пипна нито уводното изречение на ал. 1, нито трите диапазона в т. 1 до т. 3. То вмъкна една нова алинея на трето място и с това избута надолу цялата номерация под нея. Съпоставката изглежда така:

Нормативна рамка: уводното изречение и трите диапазона

Логиката на разпоредбата започва с праг, а не с процент. Ограниченията по ал. 1 се задействат само ако доходът надхвърля минималната работна заплата. Доход, равен на или под МРЗ, изобщо не подлежи на удръжка по този ред.

Обхватът на уводното изречение е по-широк, отколкото названието подсказва. То визира не само трудовото възнаграждение, а и всяко друго възнаграждение за труд, както и пенсията. Оттам нататък текстът работи с три диапазона, като във всеки от тях делът е различен според това дали длъжникът издържа деца.

Обърнете внимание на смяната на техниката в т. 3. Първите две точки работят с дробна част от дохода, а третата изоставя дробите и работи с горница над фиксиран кратен размер. Това не е стилистична разлика: при т. 3 остатъкът за длъжника е закован на две, съответно две и половина минимални работни заплати, независимо колко голям е доходът.

Базата за изчисляване: ал. 2 и новата ал. 3

Базата е нетна. Ал. 2 е категорична и не е променяна с изменението от 2025 г.

Новата ал. 3 добавя върху този нетен размер две отделни правила в едно изречение. Първото отговаря на въпроса върху какво се прилага дробта. Второто въвежда абсолютен под.

Първото правило фиксира базата: дробната част се прилага върху пълния размер на дохода след приспаданията по ал. 2, а не върху горницата над минималната работна заплата. Разликата не е техническа. При нетен доход 1 000 евро една трета от пълния размер прави 333,33 евро, докато една трета от горницата над МРЗ би дала 126,60 евро. Текстът сега сочи първото изчисление изрично.

Второто правило е подът. Че минималната работна заплата действа като императивна граница, се поддържа в българската доктрина още от 2012 г., когато Румен Неков защитава тезата в Предизвикай правото!, че границата се прилага и към трите вида вземания по чл. 446, ал. 1 ГПК. Тезата е формулирана 13 години преди изменението и се основава на тогавашния текст; днес въпросът вече не се извежда по тълкувателен път, а стои изрично в закона за хипотезите на т. 1 и 2.

Кога подът от една МРЗ реално стеснява удръжката

Тук е практическата стойност на новата алинея, и тя е по-тясна, отколкото изглежда на пръв поглед. Подът има значение само когато дробната част би оставила на длъжника по-малко от една минимална работна заплата. Това се случва в точно определен интервал, който може да се изведе аритметично.

При доход по т. 1 без деца се удържа една трета, тоест остават две трети. Две трети от дохода се изравняват с една МРЗ при доход, равен на една и половина МРЗ. Под тази стойност подът се задейства и намалява удръжката. При доход по т. 1 с деца се удържа една четвърт, остават три четвърти, и изравняването настъпва при доход, равен на четири трети МРЗ.

В диапазона по т. 2 подът не се задейства изобщо. Половината от доход, който по определение е поне две МРЗ, никога не е под една МРЗ. По т. 3 на длъжника така или иначе остават поне две МРЗ. Изчислението обяснява и защо текстът на ал. 3 говори само за т. 1 и 2: в останалите хипотези подът не би имал какво да свърши.

При минимална работна заплата от 620,20 евро от 1 януари 2026 г. границите изглеждат така:

Приложено към конкретни числа, при длъжник без деца ефектът се вижда веднага:

Единственият ред, на който новата ал. 3 променя резултата, е вторият. По стария текст удръжката при нетен доход 800 евро би била 266,67 евро и на длъжника биха останали 533,33 евро, тоест под минималната работна заплата. Днес удръжката се свива до 179,80 евро.

Издръжката: ал. 4 и ал. 5

Двете алинеи, които смениха номерата си, уреждат издръжката от двете ѝ страни. Ал. 4 казва какво става, когато издръжката е вземането, което се събира.

Механиката тук е двустепенна. Присъдената издръжка се удържа изцяло, извън ограниченията по ал. 1. Едва върху остатъка от всички доходи се прилагат ограниченията по ал. 1 за другите задължения, а също и за задълженията за издръжка за минало време. Тоест текущата издръжка и просрочената издръжка се третират по различен ред.

Ал. 5 гледа на издръжката от обратната страна: като вземане на длъжника.

Несеквестируем доход по банкова сметка: чл. 446а ГПК

Закрилата по чл. 446 ГПК щеше да е лесно заобиколима, ако свършваше на касата. Чл. 446а, създаден с ДВ, бр. 86 от 2017 г., я пренася върху банковата сметка, но с изрично времево ограничение.

Едномесечният прозорец е същественото ограничение. Постъпления, по-стари от един месец преди налагането на запора, не носят закрилата със себе си, дори произходът им да е безспорно несеквестируем доход.

Ал. 3 възлага преценката на самата банка. Когато основанието на постъплението сочи възнаграждение за работа, банката не изпълнява запора до размера на МРЗ, без текстът да поставя това в зависимост от указание на съдебния изпълнител.

Отказът от закрила и удръжките от работодателя

Закрилата по чл. 444 и чл. 446 ГПК не е диспозитивна. Съгласие на длъжника, вписано в договор, спогодба или декларация пред взискателя, не произвежда действие.

Ограничението действа и извън изпълнителния процес. Работодателят няма собствена свобода при удръжките: таванът, до който може да удържа, е този по ГПК.

Съчетанието на двете разпоредби има пряко приложение в трудовите спорове. Ал. 2 на чл. 272 КТ не прави разлика според основанието на удръжката, а поставя общ месечен таван, установен с ГПК. Съгласие на работника не разширява този таван, доколкото чл. 447 ГПК обявява отказа от закрилата за недействителен.

Наред с доходите ГПК брани и определено имущество. Чл. 444 изброява вещите, върху които изпълнението не може да се насочи, а чл. 445 сочи случаите, в които тази закрила отпада. Най-честият от тях е учреденото в полза на самия взискател обезпечение.

Същият въпрос по ДОПК: защо публичният изпълнител смята другояче

Когато вземането е публично, приложимата разпоредба не е чл. 446 ГПК, а чл. 213 ДОПК. Двата режима често се смесват в кореспонденцията, а резултатът им е различен, при това в полза на длъжника по публичното изпълнение.

Практическата последица е, че при конкуренция на изпълнения върху един и същ доход двата защитени минимума не съвпадат, а данните, от които зависят, се обновяват по различен ред: единият със самостоятелен акт за МРЗ, другият тримесечно, с публикуването на официалната статистика.

Приложимост във времето: § 17 от преходните разпоредби

Изменението носи собствено преходно правило, което заслужава внимание именно защото не е написано с оглед на изпълнителния процес.

Три места, на които текстът мълчи

Извън преходния режим новата редакция оставя още няколко ръба, които практиката тепърва ще изглажда.

Контролен списък при работа по чл. 446 ГПК

Заключение

Изменението с ДВ, бр. 55 от 2025 г. не преначертава чл. 446 ГПК. То затваря един стар спор за базата на изчисляване, въвежда под, чието реално поле е тесен интервал в хипотезата на т. 1, и мести две алинеи надолу. Точно последното носи най-голям риск в ежедневната работа, защото не се вижда при бърз прочит и оцелява в образците дълго след обнародването.

Останалото е познатата конструкция: нетна база, три диапазона, абсолютна закрила на издръжката, пренасяне на несеквестируемостта върху банковата сметка в рамките на един месец и недействителност на всеки отказ от тази закрила. Съседните режими остават самостоятелни: работодателските удръжки по чл. 272, ал. 2 КТ следват границите на ГПК, а публичното изпълнение се движи по своя, по-щедър праг в чл. 213 ДОПК.

Свързан материал по системата на изпълнителното производство и структурата на кодекса ще намерите в анализа ГПК 2026: Структура на Гражданския процесуален кодекс, а по обжалването на действията на съда във въззивното производство в Въззивна жалба по ГПК: срок, съдържание и практика 2026.

Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.