Семеен кодекс: Систематичен преглед на действащата уредба 2026
Професионална карта на целия действащ Семеен кодекс - 12 глави, 176 члена: сключване на брак, трите имуществени режима, брачен договор, развод, произход и осиновяване, издръжка. С дословно проверен текст и редакция към ДВ, бр. 115/2025.
Семейният кодекс рядко се чете от начало до край. В практиката се влиза през един конкретен въпрос: чия е вещта, придобита през брака, докъде стига брачният договор, какво точно се представя при развод по взаимно съгласие. Проблемът е, че отговорът почти винаги се намира на пресечната точка на две или три глави, а суровото копие на кодекса не показва тези връзки.
Настоящият преглед систематизира целия действащ кодекс като работна карта: какво урежда всяка глава, кои разпоредби носят практическата тежест и къде текстът се е променил с реформите от 2023 и 2025 г. Цитираните разпоредби са възпроизведени дословно по консолидираната редакция към ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.
❓Какво урежда Семейният кодекс и коя е действащата му редакция?
Източник: Семеен кодекс, чл. 1
12 глави
структура на кодекса, от общите положения до административнонаказателните разпоредби
01.10.2009
дата, от която действащият кодекс е в сила (обн. ДВ, бр. 47/2009)
30.12.2025
последно изменение и допълнение (ДВ, бр. 115/2025)
Обхват, структура и действаща редакция
Предметът на кодекса е очертан пределно кратко и това има значение при споровете за приложимост: чл. 1 определя четирите основни групи отношения, които кодексът урежда пряко.
Семеен кодекс
чл. 1
„Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.“
Систематиката следва житейската хронология на правоотношението. Първо се урежда сключването на брака и неговото съдържание, след това прекратяването, и едва тогава отношенията родители и деца. Издръжката е обособена в самостоятелна глава, което на практика означава, че при бракоразводно дело се работи едновременно с глава пета, глава девета и глава десета, когато има ненавършили пълнолетие деца.
| Глава | Предмет | Ключови разпоредби |
|---|---|---|
| Първа | Общи положения | чл. 1 - чл. 3 |
| Втора | Сключване на брак | чл. 4 - чл. 12 |
| Трета | Лични отношения между съпрузите | чл. 13 - чл. 17 |
| Четвърта | Имуществени отношения между съпрузите | чл. 18 - чл. 43 |
| Пета | Прекратяване на брака | чл. 44 - чл. 59 |
| Шеста | Произход | чл. 60 - чл. 73 |
| Седма | Родство | чл. 74 - чл. 76 |
| Осма | Осиновяване | чл. 77 - чл. 121 |
| Девета | Отношения между родители и деца | чл. 122 - чл. 138б |
| Десета | Издръжка | чл. 139 - чл. 152 |
| Единадесета | Настойничество и попечителство | чл. 153 - чл. 174 |
| Дванадесета | Административнонаказателни разпоредби | чл. 175 - чл. 176 |
Карта на действащия Семеен кодекс
Сключване на брак: условия и пречки
Правно действие поражда само гражданският брак, сключен във формата по кодекса. Религиозният обред няма правно действие. Брачната възраст днес е единна и без изключения.
Семеен кодекс
чл. 6, ал. 1
„Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.“
Отпаднало изключение за непълнолетни
Алинеи 2, 3 и 4 на чл. 6, които допускаха брак при навършени шестнадесет години с разрешение на съда, са отменени с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г. Действащата редакция не предвижда изключение от възрастта по ал. 1.
Нарушението на чл. 7 води до унищожаемост, а не до нищожност: бракът поражда действие, докато не бъде унищожен по исков ред в сроковете и от лицата по чл. 47. За част от основанията кодексът предвижда отпадане на унищожаемостта, например при двубрачие, ако по-рано сключеният брак е прекратен, или при болест по чл. 7, ал. 1, т. 3, ако болният съпруг е оздравял (чл. 47, ал. 2 и 5).
Семеен кодекс
чл. 7, ал. 1
„Не може да сключи брак лице, което: 1. е свързано с друг брак; 2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение; 3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.“
Имуществени отношения: трите режима
Кодексът допуска избор между три имуществени режима, единият от които е договорен. Законовият режим на общност се прилага, когато избор не е направен.
Семеен кодекс
чл. 18
„Режимите на имуществените отношения между съпрузите са: 1. законов режим на общност; 2. законов режим на разделност; 3. договорен режим. (2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.“
Изборът и всяка последваща промяна се регистрират в централния електронен регистър на имуществените отношения към Агенцията по вписванията по реда на чл. 19, а регистърът е публичен (чл. 19, ал. 4). Справката в него е първата стъпка при сделка със съпруг, защото кодексът урежда изрично какво се случва, когато вписване липсва.
Семеен кодекс
чл. 20
„При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.“
| Критерий | Общност | Разделност | Договорен |
|---|---|---|---|
| Как възниква | По подразбиране, без избор | С изричен избор при брака или по време на брака | С брачен договор |
| Придобитото през брака | Общо при съвместен принос (чл. 21) | Лично на придобилия (чл. 33, ал. 1) | Според уговореното (чл. 38) |
| Разпореждане с недвижим имот | Съвместно от двамата за общ имот (чл. 24, ал. 3) | По правило от собственика; за семейното жилище се прилага чл. 26 (чл. 34) | Според уговореното и императивните правила на закона |
| Изравняване при прекратяване на брака | Дялове по правилата на общността | Иск за част от стойността само при прекратяване на брака по исков ред (чл. 33, ал. 2) | Според уговореното |
| Отговорност за нужди на семейството | Солидарна (чл. 32, ал. 2) | Солидарна за текущи нужди (чл. 36, ал. 2) | Уговарят се участието и задълженията |
Трите режима по чл. 18, ал. 1 СК
Законов режим на общност: какво влиза и какво остава лично
Общността обхваща вещните права, придобити при съвместен принос. Съществената процесуална тежест е в ал. 3: приносът се предполага, което обръща доказателствената тежест върху оспорващия.
Семеен кодекс
чл. 21
„Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.“
Насрещната граница е личното имущество. Придобитото преди брака, както и придобитото през брака по наследство и по дарение, остава лично независимо от продължителността на брака.
Семеен кодекс
чл. 22, ал. 1
„Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.“
Към това се добавя преобразуването на лично имущество по чл. 23: лични са вещните права, придобити през брака изцяло с лично имущество, а при частично влагане лично притежание е съответната част, освен ако тя е незначителна.
Разпореждането е мястото, където се раждат най-много спорове с трети лица. Режимът е различен според вида на вещта.
Семеен кодекс
чл. 24, ал. 3 и ал. 4
„(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.“
Двата срока по чл. 24, ал. 4
Оспорването на разпореждане с обща недвижима вещ е ограничено двойно: 6 месеца от узнаването и не по-късно от три години от извършването. Тригодишният срок е краен и не зависи от момента на узнаване. След изтичането му разпореждането вече не може да се оспори по реда на тази алинея.
Семеен кодекс
чл. 27
„Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака. (2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това. (3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.“
Попитай Правко и получи отговор с цитати от закони.
Режим на разделност и искът за принос
Разделността не означава, че приносът на другия съпруг е правно безразличен. Кодексът запазва изравнителен механизъм, но само при прекратяване на брака по исков ред.
Семеен кодекс
чл. 33
„(1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. (2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.“
Обърнете внимание на обхвата, както е формулиран в текста: искът е за част от стойността на придобитото от другия съпруг, а не за дял от самата вещ. Предпоставката също е стеснена, защото разпоредбата обвързва иска с прекратяване на брака по исков ред.
Брачен договор: допустимо съдържание и граници
Брачният договор може да бъде сключен както от встъпващите в брак, така и от съпрузите по време на брака, но само от дееспособни лица (чл. 37). Съдържанието му е ограничено до имуществени отношения, изброени неизчерпателно.
Семеен кодекс
чл. 38, ал. 1
„Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като: 1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; 2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; 3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; 4. участието на страните в разходите и задълженията; 5. имуществените последици при развод; 6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; 7. издръжката на децата от брака; 8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.“
Граници на брачния договор
Само имуществени отношения. Лични отношения между съпрузите не могат да се уговарят.
Не е допустима уговорка предбрачно имущество на едната страна да стане съпружеска имуществена общност (чл. 38, ал. 2).
Не може да съдържа разпореждания за случай на смърт, извън дяловете при прекратяване на уговорена общност (чл. 38, ал. 3).
Може да препраща към някой от законовите режими (чл. 38, ал. 2).
При недействителност се прилагат съответно общите правила за договорите; унищожаването действа занапред (чл. 43).
Последица при отпаднал договор
Ако брачният договор бъде унищожен и съпрузите не изберат законов режим, нито сключат нов договор, се прилага законовият режим на общност (чл. 43, ал. 2). Празнина в уредбата не възниква.
Прекратяване на брака
Семеен кодекс
чл. 44
„Бракът се прекратява: 1. със смъртта на единия от съпрузите; 2. с унищожаването на брака; 3. с развод.“
Разводът има два самостоятелни режима, които се различават не само по фактическия състав, но и по обхвата на съдебната проверка.
Семеен кодекс
чл. 49, ал. 1
„Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.“
Семеен кодекс
чл. 50
„При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.“
Разликата е съществена: при исковия развод съдът изследва разстройството на брака и по искане се произнася по вината, докато при взаимното съгласие мотивите остават извън предмета на делото. При взаимното съгласие съдът проверява дали съгласието е сериозно и непоколебимо, дали споразумението не противоречи на закона и дали защитава интересите на децата ( чл. 330, ал. 3 ГПК).
Развод по взаимно съгласие: последователност
Постигане на споразумение по задължителния минимум
Местоживеене на децата, упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка на децата, ползване на семейното жилище, издръжка между съпрузите и фамилно име (чл. 51, ал. 1).
Подаване на молба до районния съд
Съвместна молба на съпрузите заедно със споразумението.
Проверка на интересите на децата
Съдът утвърждава споразумението, след като провери дали са защитени интересите на децата, и може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 51, ал. 2).
Срок за отстраняване на недостатъци
При непълно споразумение или незащитени интереси на децата съдът дава срок. Неотстраняването води до отхвърляне на искането за развод (чл. 51, ал. 3).
Последици на развода
Семейното жилище се разпределя по самостоятелни правила, които не следват собствеността. Наличието на ненавършили пълнолетие деца променя режима качествено: съдът се произнася служебно.
Семеен кодекс
чл. 56, ал. 1
„При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.“
Кодексът допуска ползването да бъде предоставено дори когато жилището е собственост на другия съпруг или на негови близки, но при различни предпоставки и срокове (чл. 56, ал. 2 и 3). Фамилното име се урежда отделно и по-либерално: след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак (чл. 53).
Произход, осиновяване и отношения родители и деца
Глави шеста и седма уреждат произхода и родството, а глава осма е изцяло посветена на осиновяването. Материята по осиновяването претърпя широка промяна с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., която засегна множество разпоредби и предвиди Национална електронна информационна система за пълно осиновяване. Преходните правила, изменени с ДВ, бр. 26 от 2025 г., определят срок до 31.12.2026 г. за създаването ѝ; до въвеждането ѝ продължават да действат досегашната система и регистрите.
Родителските права са в отделен анализ
Уредбата на родителските права в глави пета и девета беше съществено изменена с ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г., включително чл. 59, чл. 126, чл. 127 и новият чл. 138б. Тази реформа е разгледана самостоятелно в анализа на ЗИД на Семейния кодекс, за да не се дублира тук.
Издръжка
Общото правило по чл. 139 обвързва правото на издръжка с неработоспособност и невъзможност за самоиздръжка. За децата обаче кодексът установява самостоятелно и по-строго основание.
Семеен кодекс
чл. 143, ал. 2
„Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“
Семеен кодекс
чл. 142
„Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“
Минимумът е обвързан с минималната работна заплата, което го прави подвижна величина. От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата е 620,20 евро (ПМС № 243 от 13.11.2025 г.), така че минималната издръжка на едно дете е 155,05 евро месечно. Стойността се променя автоматично при всяка промяна на минималната работна заплата, без да е необходимо изменение на кодекса.
155,05 €
минимална издръжка на едно дете от 01.01.2026 г. (една четвърт от 620,20 €)
620,20 €
минимална работна заплата от 01.01.2026 г. (1213 лв.)
Практическа бележка: базата е минималната работна заплата, а не доходът на дължащия. Размерът над минимума се определя според нуждите на правоимащия и възможностите на задълженото лице по чл. 142, ал. 1, а по чл. 143, ал. 4 съдът може да присъди и добавка за изключителни нужди на детето.
Контролен списък за практикуващия
Първи проверки по семейноправен казус
Проверете приложимия имуществен режим в регистъра към Агенцията по вписванията (чл. 19).*
Установете датата на придобиване спрямо датата на брака - тя решава въпроса по чл. 21 срещу чл. 22.*
При разпореждане с недвижим имот проверете дали не са изтекли сроковете по чл. 24, ал. 4.*
При брачен договор проверете съдържанието срещу забраните по чл. 38, ал. 2 и ал. 3.
Проверете дали относимата разпоредба не е изменена с ДВ, бр. 106/2023 или ДВ, бр. 115/2025.*
При имущество, придобито по заварен брак, проверете § 4 ПЗР за приложимия имуществен режим.
* Задължителни документи
Заключение
Основните правила за избора на имуществен режим, съдържанието на брачния договор и основанията за развод в чл. 18, чл. 37 - 38, чл. 44 и чл. 49 - 50 са запазени в първоначалната си редакция. Други свързани разпоредби са изменяни. През последните три години най-широките промени са в брачната възраст и осиновяването (ДВ, бр. 106/2023) и в родителските права (ДВ, бр. 115/2025).
Преди да се позовете на разпоредба, сверете редакцията ѝ. Разликата между текста отпреди 2023 г. и днешния е достатъчна, за да обезсили иначе правилно построена теза.
Попитай Правко и получи отговор с цитати от закони.
Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.
⚠️ Важно
Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.
