Регламент 1215/2012 (Брюксел Ia): Компетентност, признаване и изпълнение - анализ за практици

„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii).“

Изключенията са изчерпателно изброени. Извън тях остават несъстоятелността, издръжката, наследяването и арбитражът, всяко от които има собствен режим.

„Настоящият регламент не се прилага по отношение на: а) гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак; б) банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства; в) социална сигурност; г) арбитраж; д) задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения или отношения по сватовство; е) завещания и наследяване, включително задължения за издръжка, произтичащи в случай на смърт.“

„1. Настоящият регламент се прилага само по отношение на съдебни производства, образувани по отношение на автентични актове, формално съставени или вписани и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени на или след 10 януари 2015 г. 2. Независимо от член 80, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 продължават да се прилагат към съдебни решения, постановени в рамките на образувани съдебни производства, към автентични актове, формално съставени или вписани, и съдебни спогодби, одобрени или сключени преди 10 януари 2015 г., включени в приложното поле на посочения регламент.“

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.“

Чл. 4 и чл. 5 работят като двойка: първият сочи съда по местоживеене на ответника, вторият затваря вратата към националните правила за подсъдност.

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава.“

„За целите на настоящия регламент търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното: а) седалище по устав; б) централно управление; или в) основно място на стопанска дейност.“

Потребителският иск, искът на работника, изключителната компетентност и пророгацията остават под режима на регламента дори срещу ответник извън Съюза.

„Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2, член 24 и член 25.“

„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка: 1) а) по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение; б) за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: — в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, — в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени; в) ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква а); 2) по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;“

Цитирано е само първото изречение на точката. Останалата ѝ част дава примери и не е възпроизведена тук.

„Така искът попада в обхвата на делата, свързани с договор по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, ако тълкуването на договора, който обвързва ответника с ищеца, изглежда абсолютно необходимо за установяване на законосъобразния или, напротив, незаконосъобразен характер на поведението, за което първият упреква втория (вж. в този смисъл решение от 13 март 2014 г., Brogsitter, C‑548/12, EU:C:2014:148, т. 25).“

„За разлика от това, когато в исковата си молба ищецът се позовава на правилата за отговорността от непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, а именно на нарушението на наложено със закон задължение, и когато не изглежда необходимо да се разглежда съдържанието на договора, сключен с ответника, за да се прецени законосъобразно или не е поведението, за което е упрекван ответникът, като това задължение се налага на ответника независимо от този договор, основанието на иска спада към делата относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.“

Освен този диспозитив от решението са цитирани дословно и т. 32 и т. 33 от мотивите. Анализът не приписва на Съда други мотиви, констатации или тестове.

„Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за иск с предмет преустановяване на някои действия, предприети в рамките на договорното правоотношение, обвързващо ищеца и ответника, който иск е основан на твърдение за злоупотреба с господстващо положение, извършена от ответника, в нарушение на конкурентното право.“

„Срещу лице с местоживеене в държава членка може също така да бъде предявен иск: 1) когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства;“

Асиметрията е съзнателна: потребителят има избор между два форума, насрещната страна има само един.

„1. Потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят. 2. Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.“

Предварителната клауза не може да се обоснове с т. 1, но може да е допустима по т. 2, ако разширява възможностите на потребителя, или по т. 3 при изпълнение на посочените там условия.

„Разпоредбите на настоящия раздел могат да се дерогират само със споразумение: 1) което е сключено след възникването на спора; 2) което допуска потребителят да предяви иск в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел; или 3) което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка, при условие че това споразумение не противоречи на правото на тази държава членка.“

„Срещу работодател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск: а) в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене; или б) в друга държава членка: i) в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейността си, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал дейност, или ii) ако работникът или служителят не осъществява обичайно или не е осъществявал обичайно дейността си в никоя държава, в съдилищата по мястото, където предприятието, което е наело работникът или служителят, е разположено или е било разположено.“

Точки 2 до 5 обхващат съответно действителността на учредяването, недействителността или прекратяването на дружества и действителността на решенията на органите им, действителността на вписванията в публични регистри, регистрацията или действителността на патенти, марки и дизайни, както и делата във връзка с изпълнението на съдебни решения.

„Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните: 1) по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот — съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът.“

Това е разпоредбата, която прави изключителната компетентност по чл. 24 недерогируема по споразумение. Същата забрана пази и защитените раздели чрез препращането към чл. 15, 19 и 23.

„Споразумения или разпоредби на акт за учредяване на доверителна собственост, с които се предоставя компетентност, нямат правно действие, ако противоречат на членове 15, 19 или 23, или ако съдилищата, чиято компетентност те претендират да изключат, имат изключителна компетентност по силата на член 24.“

„Ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго.“

Автономност на клаузата: атака срещу договора не е сама по себе си атака срещу подсъдността.

„Споразумение за предоставяне на компетентност, което съставлява част от договор, се счита за споразумение, което е независимо от останалите разпоредби на договора. Действителността на споразумение за предоставяне на компетентност не може да бъде оспорвана единствено на основание недействителността на договора.“

„Всяко съобщение чрез електронни средства, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“.“

Явяване единствено с цел оспорване на компетентността не учредява компетентност по тази разпоредба.

„Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24.“

„Без да се засяга член 26, когато е сезиран съд на държава членка, на когото чрез посоченото в член 25 споразумение е предоставена изключителна компетентност, всеки съд на друга държава членка спира производството, докато сезираният въз основа на споразумението съд обяви, че не е компетентен съгласно споразумението.“

„Когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на член 24, той служебно прогласява, че не е компетентен.“

„Когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.“

Уводната уговорка е същественото: приоритетът на първия сезиран съд отстъпва пред пророгационната клауза по чл. 31, пар. 2.

„Без да се засяга разпоредбата на член 31, параграф 2, когато искове с един и същ предмет и между същите страни са предявени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.“

„Може да се подаде молба пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително обезпечителни, мерки, предвидени в правото на тази държава членка, дори ако съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото.“

„Решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специално производство.“

„Съдебно решение, постановено в държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, е изпълняемо в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемост.“

„За целите на изпълнението в държава членка на съдебно решение, постановено в друга държава членка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение на решението: а) препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му; и б) удостоверение, издадено съгласно член 53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност.“

Удостоверението се издава от съда по произход, не от съда или органа по изпълнението.

„По искане на заинтересована страна съдът по произход издава удостоверение посредством формуляра, установен в приложение I.“

„Когато се търси изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, издаденото съгласно член 53 удостоверение се връчва на лицето, срещу което се иска изпълнението, преди първата изпълнителна мярка. Към удостоверението се прилага съдебното решение, ако то не е било вече връчено на въпросното лице.“

Цитирани са и петте основания по букви от а) до д).

„По молба от заинтересована страна признаването на съдебно решение се отказва: а) ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка; б) когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това; в) ако съдебното решение противоречи на съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава членка; г) ако съдебното решение противоречи на по-ранно съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава членка; д) ако съдебното решение е в противоречие с: i) раздели 3, 4 или 5 от глава II, когато притежателят на полицата, застрахованото лице, третото ползващо се лице по застрахователен договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят са ответници; или ii) раздел 6 от глава II.“

Заедно с пар. 3 тази разпоредба обяснява защо входът по буква „д“ е тесен: дори когато е отворен, фактическата основа на компетентността не се преразглежда.

„При разглеждане на основанията за компетентност, посочени в параграф 1, буква д), съдът, до когото е подадена молба, е обвързан от фактическите констатации, на основата на които съдът по произход е определил своята компетентност.“

„По молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, изпълнението на съдебно решение се отказва, ако се установи едно от основанията, посочени в член 45.“

„При никакви обстоятелства не се допуска постановено в държава членка съдебно решение да се преразглежда по същество в сезираната държава членка.“

Позоваването на обществения ред не може да служи като заобиколен път към спор за компетентността на чуждия съд.

„Без да се засяга параграф 1, буква д), компетентността на съда по произход не може да се преразглежда. Критерият за обществения ред, посочен в параграф 1, буква а), не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността.“

„Член 2, буква а) и член 39 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от съд на държава членка въз основа на окончателни съдебни решения, постановени в трета държава, представлява съдебно решение и се ползва с изпълнителна сила в другите държави членки, ако е било постановено в състезателно производство в държавата членка по произход и е било обявено за изпълняемо в нея, но наличието на съдебно решение не лишава длъжника от правото в съответствие с член 46 от посочения регламент да поиска отказ на изпълнението на някое от основанията по член 45 от него.“

Решението тълкува чл. 34, т. 1 от Регламент 44/2001. Настоящият анализ не твърди, че Съдът се е произнесъл по чл. 45, пар. 1, б. „а“ от Регламент 1215/2012.

„Член 34, точка 1 във връзка с член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка може да откаже да признае и изпълни решение на съд от друга държава членка поради противоречие с обществения ред, след като това решение възпрепятства продължаването на производство, което е висящо пред друг съд на първата държава членка, защото с него на една от страните се присъжда временно парично обезщетение за направените от нея съдебни разноски поради започването на това производство, с довода, от една страна, че предметът на посоченото производство е обхванат от спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, постановил това решение, и от друга страна, че съдът на първата държава членка, пред който е започнато спорното производство, не е компетентен поради наличие на клауза за предоставяне на изключителна компетентност.“

„В случай на подадена молба за отказ на изпълнение на съдебно решение съгласно раздел 3, подраздел 2, по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, съдът в сезираната държава членка може: а) да ограничи изпълнителното производство до обезпечителни мерки; б) да постави изпълнението в зависимост от даването на обезпечение, определено от него; или в) да спре изцяло или частично изпълнителното производство.“

„Процедурата за отказ за изпълнение, доколкото не е обхваната от настоящия регламент, се урежда от правото на сезираната държава членка.“

Няма производство по издаване на изпълнителен лист. Молбата се подава направо до съдебния изпълнител.

„(1) Съдебно решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист. (2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.“

„(5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника. (6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече до предоставянето му на длъжника.“

„Молбата за отказ за изпълнение по чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 се подава и разглежда по реда на чл. 623.“

„Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.“

Разпоредбата предвижда въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд и касационен път към ВКС. Тя не установява сама по себе си автоматично допускане до касационно разглеждане.

„Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.“

„Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд.“

Тази алинея урежда българския процесуален ред за молбата по чл. 36, пар. 2 от регламента.

„Заинтересованата страна може да поиска съдът да откаже признаване на решението или да установи, че не са налице основания за отказ от признаването му въз основа на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1215/2012", и на Регламент (ЕС) 2019/1111 по реда на ал. 1.“

„Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.“

„Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения.“

„1. Настоящият регламент не засяга прилагането на Конвенция от Лугано от 2007 г. 2. Настоящият регламент не засяга прилагането на Конвенцията от Ню Йорк от 1958 г. 3. Настоящият регламент не засяга прилагането на двустранни конвенции и споразумения между трета държава и държава членка, сключени преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 44/2001, които се отнасят до въпроси, уредени с настоящия регламент.“

КМЧП урежда общата международна компетентност на българските съдилища, но отстъпва там, където действа регламентът.

„Разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон.“

Приложение III съдържа таблица на съответствието, която позволява стара практика по чл. 5 от Регламент 44/2001 да се съотнесе към чл. 7 от действащия акт.

„Настоящият регламент отменя Регламент (ЕО) № 44/2001. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, посочена в приложение III.“