Закон за търговския регистър (ЗТРРЮЛНЦ): Анализ 2026

Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) е гръбнакът на публичността на търговския оборот в България. През последните две години уредбата претърпя съществени структурни промени: с ДВ, бр. 87 от 2025 г. беше въведена изцяло нова глава за регистъра на лицата, лишени от управленски права, а поредица изменения достигнаха до ДВ, бр. 25 от 2026 г. Тази статия систематизира действащата уредба глава по глава - предмет, действие на вписването, регистърно производство, обжалване и защита срещу незаконосъобразни вписвания - като ясно разграничава установената практика от последните законодателни новости.

Нормативна рамка и предмет (чл. 1 - 3)

Законът е обнародван в ДВ, бр. 34 от 25 април 2006 г. и е в сила от 1 януари 2008 г. Първоначалното му наименование обхваща само търговския регистър. С изменение в ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1 януари 2018 г., заглавието е изменено и обхватът е разширен до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като двата регистъра се обединяват в обща електронна платформа, поддържана от Агенцията по вписванията.

Практическо значение има разграничението между търговския регистър и регистър БУЛСТАТ. ЗТРРЮЛНЦ урежда вписването на самите субекти - търговци, клонове и юридически лица с нестопанска цел, и на подлежащите на вписване обстоятелства по тяхната партида. БУЛСТАТ, уреден в отделен закон, е регистър на единния идентификационен код за субекти извън обхвата на търговската регистрация. Единният идентификационен код (ЕИК) по чл. 23 ЗТРРЮЛНЦ придружава търговеца през целия му правен живот.

Действие на вписването, заличаването и обявяването (чл. 6 - 10)

Сърцевината на закона е действието на вписването спрямо третите лица. Всеки търговец и всяко юридическо лице с нестопанска цел е длъжен да заяви за вписване подлежащите на вписване обстоятелства и да представи подлежащите на обявяване актове (чл. 6). От момента на вписването обстоятелството се смята за станало известно на третите добросъвестни лица - това е оповестителното действие на регистъра.

На вписването е придадено и защитно действие спрямо третите добросъвестни лица чрез презумпциите по чл. 10. Заличаването прекратява занапред действието на вписването (чл. 8), а обявяването придава публичност на представения акт (чл. 9). За практика е ключово да не се смесват трите режима, тъй като те пораждат различни правни последици.

Регистърно производство: заявление, проверка и срокове (Глава втора)

Регистърното производство започва със заявление по образец (чл. 13) и заплащане на дължимата държавна такса по тарифа на Министерския съвет (чл. 12). Заявленията се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им (чл. 19, ал. 1). За длъжностно лице се назначава лице с висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от 3 години (чл. 20).

Сроковете за произнасяне са диференцирани. По общото правило длъжностното лице се произнася незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването на заявлението (чл. 19, ал. 2). Заявленията за първоначална регистрация на търговци се разглеждат до края на следващия работен ден (чл. 19, ал. 3). Обхватът на проверката е строго формален - длъжностното лице проверява представените документи по външните им белези, а не материалната действителност на отразените в тях отношения.

Обжалване на отказ и защита срещу незаконосъобразни вписвания (чл. 25, чл. 29)

Мотивираният отказ на длъжностното лице по регистрацията не е окончателен. Той подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел в 7-дневен срок от връчването му (чл. 25). Жалбата се подава чрез Агенцията по вписванията, която незабавно я изпраща на съда заедно с отказа, заявлението и приложенията към него.

Отделен и практически важен механизъм е защитата срещу вече извършено незаконосъобразно вписване. Тя не се осъществява чрез обжалване, а по исков ред. Всяко лице с правен интерес, както и прокурорът, може да предяви установителен иск относно нищожност или недопустимост на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство (чл. 29).

Публичност и достъп (Глава трета, чл. 11)

Публичността е основната функция на регистъра за сигурността на оборота. Търговският регистър и регистърът на ЮЛНЦ са публични, а достъпът до базата данни е свободен и безплатен, с изключение на информацията, за която със закон е предвиден друг режим. Разпоредбата на чл. 11 е последно изменена с ДВ, бр. 49 от 2025 г.

Промени 2025 - 2026: регистър на лицата, лишени от управленски права

Най-съществената структурна новост е новата Глава четвърта „а” - регистър на лицата, лишени от управленски права, въведена с ДВ, бр. 87 от 2025 г. Тя разширява предмета на закона (нова ал. 2 на чл. 1) и обхваща воденето, съхраняването и достъпа до данните за лицата, лишени от права да бъдат управители или членове на управителни, надзорни съвети или съвет на директорите. Тази новост не се разглежда от нито един от конкурентните материали в топ резултатите на търсене.

Административнонаказателни разпоредби (Глава шеста, чл. 40 - 42)

Неизпълнението на задължението за заявяване е скрепено със санкция. Лице, което е задължено, но не заяви вписване на обстоятелство по чл. 4 или не представи акт по чл. 5 в определения от закон срок, се наказва с глоба. Ако след наложена глоба задълженото лице продължи бездействието, то се наказва отново всеки месец до извършване на действията (чл. 40, ал. 3).

ЗТРРЮЛНЦ остава динамична материя: около сърцевината на регистърното производство законодателят добавя нови регистри и автоматизирани режими. За практикуващия юрист, управител или счетоводител ключът е двоен - познаване на устойчивата структура (действие на вписването, производство, обжалване, защита по исков ред) и дисциплинирано сверяване на действащата редакция при всеки конкретен казус.