Закон за счетоводството 2026: Структура, ГФО и промени

Законът за счетоводството (ЗСч) е гръбнакът на финансовото отчитане в България, но действащият текст, обнародван в ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., вече е претърпял десетки изменения. През 2026 г. предстои нов законопроект за транспониране на Директива (ЕС) 2026/470, който стеснява обхвата на отчета за устойчивостта, а успоредно с това euro-преходът рефлектира върху съставянето на годишните финансови отчети. Тази статия предлага систематична карта на закона за счетоводители, данъчни и корпоративни юристи, финансови контрольори и compliance специалисти, заедно с прецизно разграничение на това какво реално се променя сега и какво все още е на етап проект.

Какво урежда Законът за счетоводството: предмет и обхват

Действащият ЗСч транспонира Директива 2013/34/ЕС относно годишните финансови отчети и заменя отменения Закон за счетоводството от 2001 г. Тази промяна е практически важна: при търсене в правни бази данни често изскача старата редакция от 2001 г., която не следва да се ползва за актуални цитати. Меродавен е текстът, обнародван в ДВ, бр. 95 от 2015 г.

Кръгът на задължените лица е широк. Понятието предприятие по смисъла на закона надхвърля класическия търговец и включва специфични субекти като осигурителните каси, което е практически често подценяван детайл при определяне на приложимия режим на отчетност.

Структурно законът е организиран в девет глави, от общите положения до административнонаказателните разпоредби. Познаването на тази архитектура улеснява бързото ориентиране: категориите предприятия са в Глава втора, финансовите отчети и счетоводната база в Глави трета и четвърта, а санкциите в Глава девета.

Категории предприятия и групи (Глава втора)

Категоризацията е първата аналитична стъпка при всеки счетоводен режим, защото от нея зависят обемът на финансовия отчет, облекченията и задължението за независим финансов одит. Законът разграничава микро, малки, средни и големи предприятия по три показателя.

Особено внимание заслужава правилото за смяна на категория, което е честа грешка при позоваване. Промяната не настъпва при еднократно превишаване на показателите. Меродавна е разпоредбата на чл. 20, а не чл. 19, като се изисква устойчиво отклонение за два последователни отчетни периода.

Финансови отчети и приложима счетоводна база (Глави трета и четвърта)

Съдържанието на годишния финансов отчет и приложимата счетоводна база зависят пряко от категорията на предприятието. Микро и малките предприятия ползват съществени облекчения в обема, докато за определен кръг субекти е задължително прилагането на Международните счетоводни стандарти.

Съставители на финансови отчети: изисквания

Фигурата на съставителя на финансови отчети е обект на специален режим. Законът поставя изисквания едновременно за придобито образование, за професионален стаж и за липса на определени осъждания, като разграничава кой съставя отчета от условията, на които това лице трябва да отговаря.

Отговорността за съставянето и своевременното публикуване на отчета остава у ръководителя на предприятието. Възлагането на счетоводното обслужване на външно лице или на специализирано предприятие не измества тази отговорност, което е съществено при преценка на административните нарушения по Глава девета.

Публичност на ГФО: срокове за подаване в Търговския регистър

Публичността на годишния финансов отчет се осъществява чрез заявяване за обявяване в съответния регистър. Общият срок е до 30 септември на годината, следваща отчетния период, като адресатът на заявлението зависи от вида на задълженото лице.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 често се тълкува погрешно като общ гратисен период. Това не е така. Тя урежда конкретна хипотеза: когато отчетът е бил първоначално заявен в срок, последвал е отказ по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление.

Отчет за устойчивостта и промените през 2026 г.

Отчетът за устойчивостта е зоната с най-много движение през 2026 г. и същевременно областта, в която е най-лесно да се смесят действащата уредба, приетата на ниво ЕС директива и все още неприетият български законопроект. Прецизното разграничение тук е от практическа стойност.

Действащата уредба вече транспонира Директива (ЕС) 2022/2464 (CSRD) с изменения, обнародвани в ДВ бр. 79/2024. Тя въвежда отчета за устойчивостта в чл. 41 и задължителния ангажимент за изразяване на сигурност от регистрирани одитори по чл. 37а, първоначално с ограничена степен на сигурност.

На европейско ниво промяната вече е факт. Директива (ЕС) 2026/470, известна като Omnibus I, е приета и е в сила. Тя стеснява обхвата на изискванията за отчитане на устойчивостта. Важно е обаче да се държи сметка за разликата между приемане на ниво ЕС и национално транспониране.

Пълният текст на директивата е достъпен в Официален вестник на ЕС. Тя изменя Директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760, а срокът за транспониране от държавите членки е 19.03.2027 г.

Проектът предвижда числов праг за задължението за отчет за устойчивостта. Според становище на работодателска организация по проекта, задължени биха били само предприятията, които едновременно надвишават 1000 души средна численост и 450 млн. евро нетни приходи, като праговете се въвеждат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1.

Отделен въпрос са праговете за предприятията от трети държави. Те не се уреждат в чл. 39 или чл. 41, а в чл. 52б, което е честа грешка при позоваване. И тук става дума за проект, а не за действащо право.

Санкции при нарушения (Глава девета)

Административнонаказателните разпоредби в Глава девета често се цитират неточно, като тежки санкции се приписват на грешни състави. По-долу е систематизиран действителният режим по действащата редакция, като всички размери са в лева. Не следва да се възпроизвеждат суми в евро по памет, защото размерите в действащия закон са деноминирани в лева.

За данъчния и корпоративния анализ ЗСч рядко се разглежда изолирано. Счетоводният финансов резултат е отправна точка за корпоративното облагане, поради което е полезно да се съпоставя с режима по ЗКПО. За по-широк контекст вижте анализа на промените в ЗКПО за 2026 г., а за compliance аспектите при финансовия контрол е относим и правният анализ на Закона за обществените поръчки.