Определение № 356 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1229/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 48 / 10.02.2014 год. по т.д.№ 234 / 2014 год. на състав на на І т.о. на ВКС, с което, на основание чл. 280 ал.2 ГПК е оставена без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на същата страна против решение от 27.08.2013 год. на СГС, АО, ІІІ „В” състав, по гр.д.№ 14701/2012 год. и прекратено касационното производство, с оглед цената на исковете - под законодателно предвидения минимален праг както за търговски, така и за граждански дела. Жалбоподателят е оспорил определението като неправилно, без конкретно мотивиране на основанията си за това. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба като неоснователна и претендира възмездяване на разноски, понесени по защитата си в настоящото производство. Върховен касационен съд,Търговска колегия,второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна,при спазен преклузивен срок по чл.275 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: С първоинстанционното решение е частично прекратено производството по предявени от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове, с предмет вземания ,възникнали на основание сключен между страните договор за наем, като е уважено / едва с решението / възражение за неподведомственост на спора в тази му част, поради наличие на валидно сключена арбитражна клауза. В тази му част решението е влязло в сила. В останалата им част са разгледани - частично уважени и частично отхвърлени - обективно съединени искове с правно основание чл.236 ал.2 пр. 2 ЗЗД – с цени съответно - 801,30 лв., 4 720,54 лв.,541,80 лв. и 3 354,47 лева.С въззивното решение, постановено по жалби на всяка от страните, е обезсилено първоинстанционното решение и производството прекратено, поради уважено възражение на ответника за неподведомственост на спора, на основание същата арбитражна клауза и досежно тази част от претенциите, в която част произнасянето на първоинстанционния съд едва с решението е по същество обжалвано с въззивната жалба на ответника. За да прекрати производството, съставът на І т.о. на ВКС се е позовал на т.8 от ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС,за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК и в хипотезите на въззивно решение, с което, поради недопустимост е обезсилено първоинстанционното решение и производството прекратено. Производството е образувано по искове,чиято цена е под законодателно предвидения за допустимост на касационното производство минимален праг от 5 000 лв. за граждански, респ. 10 000 лева - за търговски дела. Характеристиката на споровете, предмет на исковете, предпоставя търговски характер на делото, предвид качеството на всяка от страните - търговци по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ, както и предвид търговския характер на сключената помежду им сделка, с оглед чл.2 от договора за наем и уговореното между страните предназначение и начин на ползване на имота - във връзка с предмета на дейност на наемателя / видно от представеното извлечение по регистрацията му /. Дори да би се приело, че с оглед претендиране на обезщетение за ползване на имота, съизмеримо с платимите по същото данъци и такси за период след прекратяване договора за наем, не се касае за пряко основани на търговската сделка претенции, трайна е практиката на Върховен касационен съд за възприемане търговски характер на делото и в този случай, на основание чл.365 т.1 ГПК. Дори с оглед обезщетителния характер на претенциите да се приеме формируема от отделните компоненти на твърдените вреди обща цена на иска / което настоящият състав не споделя / размерът й отново е под минимално изискуемия праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела. Основанието на постановеното от въззивния съд прекратяване на производството – в случая уважено възражение за неподведомственост на спора на съд - е ирелевантно, с оглед възприетото в т.8 на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС принципно приложение на чл.280 ал.2 ГПК, независимо от основанието за недопустимост на производството, санкционирано с обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяването му с въззивния акт. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение