Определение № 90 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 685/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№426/13.01.2014 г., подадена от адв. Н. Б. - процесуален представител на ищеца С. Г. С. от [населено място], против въззивно определение №1209/20.12.2013 г. по ч.гр.д.№1254/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: С обжалваното определение Русенския окръжен съд е потвърдил определение №8676/20.12.2013 г. по гр.д.№5869/2013 г. по описа на Русенския районен съд, Х-ти граждански състав, с което на основание чл.118, във връзка с чл.119, ал.3 и чл.105 и чл.115 ГПК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд. В частната касационна жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – В., е депозирал отговор по чл.276 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК, намира за установено следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всяка една от претенциите е под 5000 лева – 2310,24 лева, и 82,11 лева. Тя е подадена на 23.9.2013 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК/ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,