Определение № 353 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4565/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. В., [населено място], [община], срещу разпореждане № 386 от 22.07.2024 г. по гр.д. № 268/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е върната касационната му жалба с вх. № 2917 от 26.06.2024 г. срещу решение № 121 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. № 268/2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил. Жалбоподателят счита постановения акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. С разпореждане № 341 от 30.06.2024 г. по в.гр.д. № 268/2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил е оставена без движение касационната жалба на И. В. с вх. № 2917 от 26.06.2024 г. срещу въззивно решение № 121 от 20.05.2024 г. по същото дело. След като е установил нередовността на подадената жалба съдът е дал указания на страната за приподписването ѝ от адвокат, за прилагането на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, приподписано от адвокат и в съответния брой преписи за връчване на насрещната страна, както и за довнасяне на дължимата държавна такса за касационното обжалване по сметка на ВКС в размер на още 25 лв., като в указания срок за изпълнение бъдат представени и доказателства. Разпореждането съдържа изрично указание за последиците от неизпълнението му. Същото е връчено лично на страната на 05.07.2024 г. Във връзка с разпореждането, страната е депозирала документ с вх. № 3214 от 12.07.2024 г., наименуван „заявление“, че представя изложение на основанията за касационно обжалване, но отказва да доплати сумата от 25 лв., защото производството е по ЗОДОВ и даденото му указание е в противоречие с чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Твърди, че текстът на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ като специален закон дерогира ГПК и предвижда безусловно разглеждане на касационните жалби без предварително производство по селекцията им. Във връзка с указания за приподписване излага, че поради липсата на доходи не може да го изпълни, както и счита, че това изискване противоречи на правото му на защита, на Конституцията и на практиката на СЕС. С обжалваното разпореждане № 386 от 22.07.2024 г. касационната жалба на И. В. с вх. № 2917 от 26.06.2024 г. е върната като нередовна поради неизпълнение на дадените на жалбоподателя указания в срок. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Администриращият съд правилно е определил нередовностите на подадената касационна жалба, като дадените в тази връзка указания са точни и ясни, включително са посочени неблагоприятните последици от неизпълнението им. Видно от приложеното съобщение за връчване, указанията за надлежно доведени до знанието на страната по предвидения в ГПК ред, като същите не са били изпълнени в цялост с депозираното от страната „заявление“. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на таксата на основание чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съгласно посочената норма, при касационното производство се събират две такси – за произнасяне по допускане на касационно обжалване – 30 лв., при подаване на касационната жалба и за нейното разглеждане - 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. Видно от посоченото, държавната такса в производството по чл. 288 ГПК винаги е в размер на 30 лв., като при евентуалното допускане на касационното обжалване по същество в производството по чл. 290 ГПК ще бъде в размер на 5 лв., съгласно чл. 9а ЗОДОВ вр. чл. 2а, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК. В случая жалбоподателят е внесъл 5 лв. такса при подаването на касационна му жалба, и е следвало – както му е било указано - да довнесе разликата от 25 лв. Неизпълнението, в срок на така даденото указание е достатъчно основание за връщане на жалбата. Възражението на жалбоподателя във връзка със законосъобразността на производството по селекция на касационните жалби с оглед нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е неотносимо, тъй като жалбата му не е върната с подобни твърдения. Необходимостта от приподписване от адвокат на касационна жалба и на изложението на основанията за касационно обжалване е законоустановено и произтича от нормата на чл. 284, ал. 2, вр. с ал. 3 ГПК. Същото не ограничава достъпа до ефективна правна защита с оглед необходимостта от ангажиране на адвокат и заплащане за услугите му, доколкото законът предвижда възможност за предоставяне на безплатна правна помощ, както съгласно Закона за адвокатурата, така и по реда на чл. 95 и сл. ГПК, вр. ЗПрП. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане противоречи на правото на Европейския съюз и на решения на СЕС. Съгласно чл. 19, пар. 2 ДЕС, държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – принцип на процесуалната автономия. Според този принцип, всяка държава членка е длъжна да уреди във вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила на съдебните производства, предназначени да гарантират защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Останалите твърдения касаещи правилността на въззивното решение по гр.д. № 268/2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил са неотносими към настоящото производство, чийто предмет е единствено спорът относно връщането на подадената от жалбоподателя касационна жалба. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение