Определение № 125 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител началник на ТО София Д. против въззивно решение № 905 от 27.07.2021г. по в.гр.д. № 79 по описа за 2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261060 от 6.11.2020г. по гр.д. № 1708/2016г. на СГС като е отхвърлени исковете й с правно основание чл.71, вл.чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ против М. Б. Б. за отнемане в полза на държавата на притежаваните от него суми от 5 000лв.,равностойност на 50 дружествени дяла в „Б енд Б тийм“ ЕООД и от 2 7000лв., равностойност на 27 дружествени дяла от капитала на „Бонико Пропъртийс“ ЕООД, както и десет недвижими имоти, представляващи апартамент, находящ се в [населено място], район, [жилищен адрес] стар блок, вх.В, ет.5, с площ от 63.10кв.м., Ѕ ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в [населено място], район „Витоша“, [улица], с площ от 94.40кв.м., ведно с УПИ, Неурегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] на [населено място], [община], с площ от 2 007кв.м., ведно с построената в него без строителни книжа, но пърпима съгласно §16, ал.1 РП на ЗУТ едноетажна жилищна сграда с площ от 24кв.м., урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 800кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда-къща, на два етажа със застроена площ от 173.25кв.м. и разгърната застроена площ от 276.60кв.м., урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1 036кв.м., апартамент № 1, находящ се в [населено място], район „Витоша“, [улица], представляващ самостоятелен обект в новопостроена жилищна сграда, тяло „А“, с площ от 105.80кв.м. и гараж № 1 с площ от 22.10кв.м., ведно с УПИ и 1/4ид.ч.от два недвижими имота, находящи се в Република Гърция, представляващи жилищен апартамент с площ от 106.93кв.м. и жилищен апартамент с площ от 100кв.м., против З. Р. Б. за отнемане в полза на държавата на притежаваните от нея сума от 267.90лв., 1/4ид.ч.от два недвижими имота, находящи се в Република Гърция, представляващи жилищен апартамент с площ от 106.93кв.м. и жилищен апартамент с площ от 100кв.м., урегулиран поземлен имот, УПИ V-131“а“за КОО, от кв.2а, находящ се в [населено място], СО, [улица], целия с площ от 1 375кв.м., УПИ 1 за ОЖС и гаражи, УПИ и УПИ І, заедно с всички подобрения и приращения в имота, Ѕ ид.ч.от апартамент № 5, находящ се в [населено място], район „Витоша“, [улица], ет., в блок „“, с площ от 94.40кв.м., сумите: от 3 610.93лв., по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД, 100 504.59лв., погасителни вноски по кредит, по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД, 945.91лв., по сметка открита в „Уникредит Булбанк“АД, 1955.80лв., по сметка открита в „Уникредит Булбанк“АД, 1 481.35лв. по сметка открита в „Уникредит Булбанк“АД и 181 862.81лв. от сдружение „Б енд Б рейсинг“, възникнало въз основа предоставени заеми, срещу „Б енд Б тийм“ за отнемане в полза на държавата на л.а.“Субару“, модел „Импреза“, с дата на първа регистрация 1.01.2004г. и л.а.“Субару“, модел „Импреза“, с дата на първа регистрация 8.08.2008г., срещу „Б енд Б рейсинг“ за отнемане в полза на държавата на ремарке за товарен автомобил марка „Б. Д. Т РС“ с дата на първа регистрация 26.05.2008г. и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 818“, с дата на първа регистрация 29.05.2008г. Присъдени са разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен с решаващ довод за липса на установено значително несъответствие между придобитото от ответната страна имущество и нетния му приход, разбиран като стойността на приходите, намалени с разходите на проверяваното лице и семейството му. По спорният по делото въпрос относно постъпилите през проверявания период по сметките на Б. Б. и З. Б. 1 407 377.97лв., като печалба от залагания в играта „Еврофутбол“, въззивният съд е приел, че същата следва да се приеме като законен доход. Съображенията му са, че тя попада сред изрично посочените в закона /§1, т.4 ДР на ЗОПДНПИ отм./ и е доказано получаването й чрез платежни документи. Обстоятелството, че не е доказан размера на конкретните залози, който да се приспадне като разход и липсата на възможност за индивидуализиране на лицата, които са направили залога, съдът е преценил като ирелевантни. Посочено е, че тежестта на доказване е върху Комисията, която не е оборила презумцията,че приносителят на фиша е лицето, направило залаганията и не е доказала, че залозите не са направени от проверяваните и че получените печалби са реализирани от осъществяването на забранена дейност. Относно втората спорна сума от 160 000лв., въззивният съд е счел, че свидетелските показания са допустими и с тях надлежно е установено, че сумата е събрана като подарък от 160 на брой гости, присъствали на сватбеното тържество, подарявали между 400лв. и 2000лв. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени от него въпроси: 1. и 2. Следва ли да се изследва и доказва произхода и размера на залога и лицето, което го е направило при хазартни или лотарийни игри /включително и тези с организатор „Еврофутбол“/ с оглед признаването на печалбите като законен приход по смисъла на §1, ал.1, т.2 ДР на ЗОПДНПИ? Касаторът акцентира на това, че е налице ненаименован фиш, липса на фиш, възможността участникът в хазартната игра да и лицето, поискало печалбата да са различни или да е невъзможно определянето с точност на направения залог и броя на направените залози, 3. Как следва да бъде разпределяна доказателствената тежест при изследване и доказване на произхода и размера на залога и лицето, което го е направило при хазартни или лотарийни игри, с оглед признаването на печалбите като законен приход по смисъла на §1, ал.1, т.2 ДР на ЗОПДНПИ?, 4. Как следва да се изчисляват и доказват разходите за организиране на сватбено тържество и как следва да бъдат изчислявани и доказвани приходите от парични обичайни дарения и възможно ли е това да става със свидетелски показания? и 5. С каква доказателствена сила следва съдът да цени свидетелските показания на присъствали на сватбено тържество относно размера на получени обичайни дарения? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на постановения съдебен акт, която обосновава в касационната си жалба с тезата си, че от събраните по делото доказателства /включително заключение на експерт/ се установява несъответствие между нетен доход и придобито имущество за проверявания период в размер на 2 480 773.66лв. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че независимо, че няма изрично направено в този смисъл искане, отговорът на поставените от касатора въпроси, включително и преценката за евентуална очевидна неправилност на постановения въззивен акт е обусловен от отговора на въпроса, поставен по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС: „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?". Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд