Определение № 121 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 389/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Бураджиев от [населено място] срещу решение № 3 от 06.01.2011 г. по в. т. д. № 345/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 50 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., е отхвърлен предявеният от касатора В. Г. Бураджиев срещу Ловно-рибарско дружество “Сокол-А.”, [населено място] иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на Общото събрание на дружеството от 20.06.2009 г. за избор на нов управителен съвет и на нов председател на същото. К. моли за отмяна на обжалваното решение с твърдението, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Според него, въззивният съд неоснователно е приел липса на нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗЮЛНЦ, респ. несъщественост на същото, въпреки безспорно доказания факт, че участващи в Общото събрание лица са гласували за избора на свои роднини като членове на УС и за председател. Оплакване е заявено и във връзка с отказа на решаващия състав да обсъди подробно въпроса за легитимността на делегатите и релевираните в тази връзка конкретни нарушения при избора им в отделните ловно-рибарски дружинки, като се е задоволил с това да заяви, че споделя изводите на първоинстанционния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По съображения, че „няма практика на ВКС във връзка с нарушения на чл. 28, ал. 2 ЗЮЛНЦ”, касаторът счита за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а основанието по чл. 280, а. 1, т. 2 ГПК мотивира с твърдението за противоречие на обжалвания акт с решение № 24 от 14.05.2009 г. по в. гр. д. № 174/2009 г. на ВтАС по отношение задължението на съда, преценявайки законосъобразността на Общото събрание на ловно-рибарското дружество, да се произнесе по законосъобразността на Общото събрание и на отделните ловно-рибарски дружинки във връзка с избора на делегати. Ответникът по касационната жалба – Ловно-рибарско дружество “Сокол-А.”, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 01.04.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е преценил, че взетите от Общото събрание на Ловно-рибарско дружество “Сокол-А.”, [населено място] от 20.06.2009 г. решения за избор на Председател и на членове на Управителния съвет на същото са легитимни, независимо от допуснатото нарушение на забраната по чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗЮЛЛНЦ в гласуването да не участват лица, които са в определени роднински връзки с кандидатите. Според решаващия състав, недействителните гласове не са оказали влияние на крайния изборен резултат, тъй като всеки един от членовете на УС, както и Председателят на УС са избрани с изискуемото по чл. 29, ал. 1 ЗЮЛНЦ мнозинство. В тази връзка е застъпено становището, че роднинските връзки не опорочават цялостния избор, тъй като гласуването от лицата по чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗЮЛНЦЦ прави недействителен вотът само по отношение на лицата, намиращи се в посочените роднински връзки, но не се отразява върху действителността на останалите гласове. Като неоснователни съдът е преценил и останалите заявени в исковата молба /наименована от ищеца „жалба”/ нарушения във връзка с атакуваните решения, като поради съвпадане на становището му с това на първоинстанционния съд е препратил към изложените от него мотиви. По отношение обаче на заявените от процесуалния представител на ищеца в отговора му на въззивната жалба на ловно-рибарското дружество основания за незаконосъобразност при свикването и провеждането на процесното Общо събрание – неспазване на изискването по чл. 27, ал. 1 ЗЮЛНЦЦ за отправяне на писмена покана с определено съдържание и в определен срок и липса на надлежно съставен протокол за събранието, съдебният състав е счел, че същите са направени извън срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и като такива са преклудирани. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Напълно достатъчно основание за това, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е обстоятелството, че касаторът не е формулирал конкретно въпросите, по отношение на които следва да бъде извършена преценка относно наличието на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Само по себе си, твърдението за неправилно прилагане на определена материалноправна или процесуалноправна норма /в случая на чл. 28, ал. 2 ЗЮЛНЦ/, както и за допуснато нарушение на процесуалните правила /необсъждане на заявено основание за незаконосъобразност на решенията на процесното Общо събрание/, не може да се отъждестви с въпроса, релевантен към допускането на касационния контрол. Независимо от това, дори и да се счете, с оглед изложените от касатора обстоятелства, че като значими за делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са заявени въпросът за последиците от нарушаване на забраната по чл. 28, ал. 2 ЗЮЛНЦ и въпросът, следва ли при преценката за законосъобразност на Общото събрание на сдружението да се вземат предвид установените в хода на процеса конкретни нарушения при избора на делегати в отделните ловно-рибарски дружинки или същите са преклудирани по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, касационното обжалване отново не би могло да бъде допуснато. Доколкото разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗЗЮЛНЦ е напълно ясна и не поражда съмнение относно тълкуването й, не е налице поддържаното по отношение на първия въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационния контрол поради недоказаност на твърдението за противоречивото му решаване. Представеното в тази насока въззивно решение на Великотърновски апелативен съд не представлява практика на съдилищата по смисъла на задължителните указания по т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение, тъй като с решение № 85 от 30.06.2010 г. по т. д. № 913/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. същото е обезсилено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Отделно от това, от мотивите на посоченото решение не може да се направи извод, че нелегитимността на избора на участвалите в Общото събрание на сдружението делегати е била заявена след изтичането на преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, т. е. не е налице идентичност на разгледаните случаи. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение. Въпреки посочения изход на делото, на ответника по касация не се дължи присъждане на разноски за настоящото производство, предвид липсата на доказателства такива да са направени. В представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 01.04.2011 г. е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв. е платено по конкретна банкова сметка, но доказателства за такъв превод не са ангажирани. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК