Определение № 2072 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 502/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Крамекс“ АД, [населено място] срещу решение № 565 от 13.11.2025 г. по в. т. д. № 451/2025г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 178 от 05.02.2025 г. по т. д. № 420/2024 г. на Софийски градски съд, VI-14 състав, са уважени предявените от „А. и сие“ ЕООД, [населено място] искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на приетите на 29.02.2024 г. от общото събрание на акционерите в „Крамекс“ АД решения за освобождаване на вписания в Търговския регистър член на Съвета на директорите „А. и с-ие“ ЕООД“ и избиране на Ж. Д. Г., Т. И. Т. и З. И. Т. за членове на Съвета на директорите. В касационната жалба се поддържа, че въззивният акт е неправилен на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода за незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание поради свикването му от съда по реда на чл. 223, ал. 2 ТЗ, произтичаща от това, че искането за свикването му е следвало да бъде отправено първо до Съвета на директорите, избран с предходно решение на общото събрание на акционерите, проведено на 05.12.2022 г. и само ако то не бъде удовлетворено или събранието не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането – към окръжния съд. Според касатора, застъпеното от въззивната инстанция становище, че макар и невписани в Търговския регистър, взетите от общото събрание решения пораждат незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството, в каквато насока принципно е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, в случая е неправилно. Твърди, че Агенцията по вписванията е трето за дружеството лице и по отношение на нея решението за избор на нов Съвет на директорите, който не е вписан, не е произвело действие, от което следва, че този съвет не може да отправя искане за обявяване на поканата в Търговския регистър. С оглед на това и предвид безспорния факт, че към датата на свикване на събранието дружеството няма вписан Съвет на директорите като колективен орган (поради заличаване на двама от общо тримата членове на съвета), касаторът счита за осъществени предпоставките за свикване на общото събрание на акционерите именно от съда. Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „ 1. Предвид разпоредбата на чл. 223 ТЗ, какъв следва да бъде редът за свикване на общо събрание на акционерите, ако няма вписан съвет на директорите със законен състав и уставът не предвижда свикването да е възможно само с писмени покани; 2. Към кого следва да бъде отправено искането на акционер, притежаващ над 5% от капитала, за свикване на общо събрание на акционерите – към състав на съвет на директорите, който не е вписан в Търговския регистър или към компетентния окръжен съд (при положение, че в ТР няма вписан съвет на директорите); 3. Представлява ли Агенцията по вписванията трето лице по отношение на търговско дружество, т. е. при разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в Търговския регистър на определени обстоятелства, решението на общото събрание разпростира ли своето незабавно действие освен във вътрешните отношения в дружеството и спрямо нея; 4. Може ли да се приеме решението на общото събрание на акционерите за противоречащо на закона/устава на акционерното дружество само поради причина, че събранието е свикано с определение на съда, а не от съвет на директорите, който при това не е бил вписан в Търговския регистър”. По отношение на първите три въпроса се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), с позоваване съответно на: решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ІІ т. о., решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на І т. о. и решение № 200 от 11.12.2020 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на ІІІ г. о. (за въпросите по т. 1 и т. 2) и решение № 200 от 11.12.2020 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на ІІІ г. о. (за въпроса по т. 3), а за въпрос № 4 – че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) „от гледна точка на избягване на последващи спорове, както и поради необходимостта от прозрачност и предвидимост“. Това основание се поддържа и за първите три въпроса с твърдение за противоречивото им решаване от съдилищата, илюстрирано с първоинстанционното решение по настоящото дело и постановените от Софийски апелативен съд решение № 98 от 19.02.2025 г. по в. т. д. № 948/2024 г. решение 53 от 30.01.2025 г. по в. т. д. № 632/2024 г. Ответникът по касация – „А. и сие“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: Ищецът „А. и сие“ ЕООД е акционер в ответното търговско дружество „Крамекс“ АД със 110 704 акции с право на глас; В периода от 2018 г. до 2022 г. (преди процесното ОСА) са проведени четири общи събрания на акционерите в това дружество – на 28.12.2018 г., 14.09.2019 г., 25.11.2022 г. и 05.12.2022 г., на които е взето решение за освобождаване на „А. и сие“ ООД като член на Съвета на директорите и са избрани нови членове на Съвета, като с последното общо събрание от 05.12.2022г. е взето решение за освобождаване на всички досегашни членове и за избор на нов Съвет на директорите в състав: М. А., Т. Т. и Ж. Г.; Срещу решенията, взети от тези четири общи събрания, „А. и сие“ ООД е предявил множество искове с правно основание чл. 74 ТЗ и чл. 124, ал. 1 ГПК, както и молби по чл. 536 ГПК за спиране на производството по вписването им; С процесното общо събрание на акционерите, проведено на 29.02.2024 г., ищецът е освободен като член на Съвета на директорите и за членове на същия са избрани Ж. Д. Г., Т. И. Т. и З. И. Т.; Това събрание е свикано с решение № 108 от 19.01.2024 г. по ч. т. д. № 98/24г., допълнено с решение № 126 от 23.01.2024 г., на Софийски градски съд, VІ- 20 състав, по реда на чл. 223, ал. 2 ТЗ, с оглед заявено искане на акционера „Г. инвест“ АД, тъй като, считано от 31.05.2023 г., двама от тримата вписани в Търговския регистър членове на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД са заличени по техни молби и последният е останал с непопълнен състав. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск за отмяна решенията на процесното общо събрание на акционерите, въззивният съд е приел, че същото е свикано незаконосъобразно – при нарушение на чл. 223, ал. 2 ТЗ, изразяващо се това, че е свикано от съда, без искането на акционера да е отправено първо до Съвета на директорите и да не е било удовлетворено или общото събрание да не е проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането. Решаващият състав е счел, че в случая искането за свикване е следвало да бъде отправено до Съвета на директорите, избран на общото събрание на акционерите от 05.12.2022 г., което, макар да не е вписано в Търговския регистър, по отношение на акционерите и органите на дружеството има действие от момента на приемането му, доколкото вписването е от значение само за действието му по отношение на третите лица. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационното обжалване, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросите по т. 3 и т. 4 не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело в посочения смисъл. Въпросът по т. 3 – дали Агенцията по вписванията представлява трето лице по отношение на търговското дружество, т. е. дали невписаното решение на общото събрание на акционерите има незабавно действие спрямо нея, каквото е действието му във вътрешните отношения между акционерите – изобщо не е обсъждан в мотивите на обжалвания акт, нито е бил поставян като спорен по делото, в т. ч. и пред първата инстанция. Въпрос № 4 – дали решенията на процесното общо събрание на акционерите са незаконосъобразни само поради това, че същото е свикано от съда – е относим към правилността на въззивното решение, чиято проверка е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Безспорно, по отношение на първите два въпроса е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за изхода на конкретното дело. Независимо от това обаче, и по тях касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е доказано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не само, че не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС – решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на І т. о., но точно обратното – изцяло съответстват на възприетото в тези решения, а и последователно застъпвано в практиката на касационната инстанция становище, че: Във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват незабавно; Вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване има действие по отношение на третите лица от датата на вписване на това обстоятелство в Търговския регистър; Ограниченото действие на решението за избор на управител (само по отношение на съдружниците) ще бъде преодоляно чрез вписването му в Търговския регистър, когато ще настъпи конститутивният ефект на вписването и решението ще произведе действието си и по отношение на третите лица (чл. 140, ал. 4 ТЗ). Макар постановена във връзка с избора и освобождаването на управителя, т. е. на орган на дружество с ограничена отговорност, посочената практика е приложима и по отношение избора и освобождаването на членове на Съвета на директорите на акционерното дружество, предвид аналогичната нормативна уредба (чл. 231, ал. 4 и ал. 5 ТЗ). Що се отнася до третия посочен от касатора съдебен акт – решение № 200 от 11.12.2020 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на ІІІ г. о., същият е ирелевантен за тези два въпроса, тъй като не съдържа произнасяне нито за това какъв следва да бъде редът за свикване на общо събрание на акционерите, ако няма вписан съвет на директорите със законен състав, нито към кого следва да бъде отправено искането за свикване на общо събрание на акционерите – към състав на Съвет на директорите, който не е вписан в Търговския регистър или към компетентния окръжен съд (при положение, че в ТР няма вписан Съвет на директорите). Посоченото решение касае съвсем различен въпрос, а именно въпроса – от кого се представлява акционерното дружество при сключването на нотариална сделка с друго дружество – от вписаните в Търговския регистър представляващи дружеството или от избраните нови представляващи го, които още не са вписани. По отношение на първите два въпроса не е налице и другото поддържано за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с твърдението за противоречие в практиката на съдилищата. Наличието на такова противоречие обаче е ирелевантно предвид съществуващата по тези въпроси практика на ВКС (част от която е цитирана от самия касатор) за действието на невписаните решения на общото събрание на съдружниците/акционерите, касаещи обстоятелствата по чл. 140, ал. 4 и чл. 231, ал. 4 ТЗ, която практика е непротиворечива. На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на въззивното решение. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 231, ал. 4 ТЗ, което обаче не покрива изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на извода на решаващия съдебен състав относно това, в случая кой следва да представлява дружеството пред трети лица, не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на релевантната практика на ВКС. Поради всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, с оглед липсата на искане от ответника по касация, съдът не се произнася по дължимостта на разноски на същия. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение