Определение № 1079 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4104/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Електроразпределение север“ АД срещу решение № 268/07.07.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 72/2022 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 265/31.08.2020 г. по гр. дело № 461/2020 г. на Горнооряховския районен съд, е признато за установено по отношение на дружеството-касатор, че ищецът по делото Й. Г. Й. не му дължи сумата 7 498.36 лв., представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода 17.06.2015 г. - 16.12.2020 г., по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на адрес: [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 4, ап. 8, за която е издадена фактура № 01061598665/23.03.2020 г.; в тежест на касатора-ответник са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът Й. Й., в отговора си поддържа възражения за процесуална недопустимост на жалбата, излага и становище, че касаторът не навел основания за допускане до касация, при условията на евентуалност сочи и доводи за неоснователност на жалбата. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца за процесуална недопустимост на касационната жалба на ответника. В тази връзка ищецът неправилно смесва изискванията за редовност и допустимост на касационната жалба с основанията за допускане на касационното обжалване. С оглед на това, доводът му, че според него са неоснователни и необосновани „съображенията“ в приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, не може да обуслови извод за оставяне без разглеждане на касационната жалба като недопустима, както неоснователно се поддържа в отговора. Касаторът е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което ищецът сам обсъжда в отговора си, поради което е неоснователно и възражението, че касационната жалба не била редовна поради непредставяне на такова изложение. Неоснователно е и възражението за нередовност и недопустимост на касационната жалба поради това, че според ищеца тя имала съдържание на въззивна жалба. Както вече беше посочено по-горе, с жалбата са надлежно наведени конкретни оплаквания за неправилност на въззивното решение, покриващи касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, по които настоящата инстанция да извърши касационна проверка, ако допусне касационното обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-жалбоподател, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; 2) когато за отделен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил; 3) следва ли съдът да прецени установените факти, и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. „презумпции ад хоминем“, съпътства друг – установен по делото факт; 4) кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър; 5) правно значимо за реализирането на отговорността на потребителя по този ред ли е обстоятелството, кой е собственик на средството за измерване и кой следва да го поддържа в изправност; и 6) отпада ли отговорността на потребителя, ако електроразпределителното дружество, собственик на средството за измерване и носещ задължението да поддържа в изправност електроразпределителната мрежа, е монтирало в обекта на потребителя ново, метрологично годно и технически изправно средство за измерване, включително и към датата на проверката му в Българския институт по метрология (БИМ). Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първите три въпроса – с решение № 14/01.02.2022 г. по гр. д. № 2048/2021 г. на ІV-то гр. отд., решение № 129/21.06.2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г. на ІV-то гр. отд., решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ІV-то гр. отд., решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на ІV-то гр. отд., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ІV-то гр. отд., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ІV-то гр. отд., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на І-во гр. отд.; а последните три въпроса – в противоречие с решение № 129/21.06.2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ІV-то гр. отд. За да уважи предявения по делото отрицателен установителен иск, в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните свои решаващи съображения: Установил е, че в изготвения на база осъществената проверка от служителите на ответното дружество (сега касатор), констативен протокол № 1502714/16.12.2019 г. са посочени определени факти – констатирано е наличие и конкретно посочени показатели не само на тарифа 1 и тарифа 2, които са били визуализирани на дисплея на процесното средство за търговско измерване (СТИ), но и тарифни показания в невизуализиран регистър – по тарифа 3. Съдът е посочил, че наличните показания в този невизуализиран регистър не се установяват при монтажа на същото СТИ при ищеца – от изготвения констативен протокол за монтаж № 500688/16.06.2015 г. Съдът е установил и че след демонтирането на процесното СТИ и замяната му с ново, на демонтираното устройство е извършена метрологична проверка в БИМ, констатациите от която са обективирани в констативен протокол № 148/09.03.2020 г., а именно: СТИ измерва в класа си на точност, като не отчита с грешка над допустимото при съответно натоварване преминалата през СТИ електроенергия; налице е външна намеса в тарифната схема на същото измервателно устройство. От изцяло кредитираното от него, като обективно и безпристрастно, заключение на назначената също от него комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвено по писмените доказателства по делото, въззивният съд е установил и че констатираната при метеорологичната проверка от БИМ, външна намеса в тарифната схема на СТИ представлява именно натрупването на показания по тарифа 3, по която показания не е следвало да бъдат натрупвани, тъй като същите не се визуализират на дисплея на измервателното устройство и не могат да бъдат отчетени като потребена от абоната електроенергия. Съдът отново е изтъкнал, че в протокола за монтаж на процесното СТИ са посочени единствено нулеви показания във видимите регистри – тарифа 1 и тарифа 2, отчитащи потреблението за дневна и нощна електроенергия, като е приел, че тези констатации не притежават обвързващо доказателствено значение, тъй като изхождат от ответната страна и удостоверяват изгодни за нея факти и обстоятелства, поради което следва да бъдат ценени с оглед на всички останали доказателства, събрани в производството. В тази връзка съдът е обсъдил, че в констативно-съобразителната част на експертното заключение е посочено, че не може да се установи дали действително към момента на монтажа на СТИ при ищеца е имало показания в невизуализираните регистри, каквито са констатирани при демонтажа му и извършената от БИМ проверка, като вещите лица са посочили два възможни варианта: а) към момента на монтажа на СТИ действително са липсвали натрупани показания в невизуализираните регистри – тарифа 3 и тарифа 4, т.е. показанията по тези тарифи са били нулеви; б) към момента на монтажа на СТИ е имало вече натрупани количествени показания в невизуализираните регистри. Достъпът до тези показания, респ. тяхното количествено измерване и отчитане се осъществява единствено със софтуерна програма, достъп до която притежава единствено доставчикът на електроенергия. Поради съществуващата техническа особеност на самото СТИ за извличане на показания от самоотчета му по дни и тарифи за изминали периоди от време (не изпраща и не запаметява такива данни), като безспорна стойност би могло да се определи констатираното количествено показание в невизуализирания регистър (тарифа 3), единствено при демонтажа на СТИ. Съдът е приел, че така на практика, от една страна не би могло да се установи с достатъчна степен на яснота и категоричност дали към момента на монтажа на СТИ при ищеца въобще е имало показания, натрупани в невизуализираните регистри (тарифи 3 и 4), както и количествените им стойности; а от друга страна, вещите лица са категорични в заключението си, че е технически възможно чрез осъществяването на софтуерна намеса, чрез т. нар. „зловреден софтуер“ да бъде въздействано на самия процес по преобразуване на цифровите данни, отчитащи количеството потребена електроенергия, по начин, че отразените като натрупани във визуализирани и/или невизуализирани регистри количествени показатели, да не съответстват на реално потребеното от ищеца количество електроенергия. Отново е изтъкнато, че такова въздействие може да бъде осъществено единствено чрез използването на техническо средство и специален софтуер от лице, притежаващо специални познания в тази област. Предвид така приетото, въззивният съд е изложил съображения, че преценката дали е налице основание за корекция съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, е правна преценка, която следва да бъде осъществена от съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед гореизложеното, предвид осъществения от него доказателствен анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното в производството пред него експертно заключение на комплексната експертиза, окръжният съд е формирал извод за липса на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. В тази връзка са изложени и съображения, че доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това в рамките на процесния период, за който е извършена едностранно корекцията, ответната страна е следвало да носи отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в техническа годност, най-малкото поради обстоятелството, че се явява, собственик на същите, предвид което въззивният съд е приел и че не е правно и логически обосновано, в тежест на ищеца да бъдат възложени последиците от наличието на индиции за осъществено външно въздействие върху процесното СТИ. При така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС намира, че първите три процесуалноправни въпроса, формулирани от страна на касатора, които се припокриват помежду си по смисъл и съдържание, са обуславящи правните изводи на окръжния съд и са от значение за изхода на правния спор по делото. Обобщени, уточнени и конкретизирани (съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), тези три въпроса се свеждат до следния процесуалноправен въпрос: когато липсват преки доказателства за установяването на правно-релевантен факт, може ли пълно доказване на този факт да бъде осъществено чрез косвени доказателства. Въззивният съд е възприел разрешение на този процесуалноправен въпрос, в противоречие с посочените от касатора решение № 129/21.06.2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които, при разглеждането на случаи, подобни на настоящия, е прието следното: Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен като носител на тази следа, годен да бъде представен пред съда. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти, и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, т. нар. „презумпция ад хоминем“, съпътсва друг – установен по делото факт. В същия смисъл са и останалите посочени от жалбоподателя решения на ВКС, като в решение № 14/01.02.2022 г. по гр. д. № 2048/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено при предходното разглеждане на настоящото дело от касационната инстанция, изрично е прието, че по делото няма преки доказателства при извършения монтаж на електромера изрично да е бил проверяван невизуализираният регистър, поради което въззивният съдът е бил длъжен да прецени поотделно и в съвкупност останалите обстоятелства, които са установени по несъмнен начин по делото – монтиран електромер със знак за съответствие от производителя, който не е използван от друг потребител, а при проверката са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, които обстоятелства водят до логичен извод, че е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, включително в невизуализираната част на дисплея на средството за търговско измерване, фабрично ненастроена за отчет. По отношение на останалите три материалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като с посочените в тази връзка в изложението решение № 129/21.06.2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, отговор на тези материалноправни въпроси не е даден, респ. – не се установява въззивният съд да е разрешил и тези въпроси в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: когато липсват преки доказателства за установяването на правно-релевантен факт, може ли пълно доказване на този факт да бъде осъществено чрез косвени доказателства. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 149.97 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение