Определение № 370 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 239/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Р. Илиев, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Т., срещу определение №72 от 30.01.2012 г. по ч. гр.дело №40/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.09.2011 г. по гр. дело №274/2011 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта относно исковете за недействителност на основание чл.40 ЗЗД на три договора за продажба на недвижими имоти. Въззивният съд е приел, че тези искове са недопустими, защото са преклудирани поради непредявяването им в производството за делба на същите имоти. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това допустимо ли е предявяването на искове за недействителност на договори за продажба на недвижими имоти в отделно производство след първото заседание на производството за делба на същите имоти. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците по частната жалба Р. Г. К. и Е. Р. И., двете от [населено място], оспорват жалбата. По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава – определение №21 от 17.01.2011 г. по ч. гр. дело №485/2010 г., ВКС, I г.о. Според нея възражение за недействителност на договорите на основание чл.40 ЗЗД е можело да се направи до приключване на първото съдебно заседание в делбеното производство съобразно изискванията на чл.342 ГПК. След този момент не може непредявените възражения да се въвеждат с иск като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.