Определение № 3260 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 958/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 1433 от 28.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1821 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, е потвърдено решение № 261077/24.03.2022 г. по гр.д. № 5733/2021 г. на Софийски градски съд, с което „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Е. И. Л. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания, причинени виновно от застрахован при застрахователя водач Ж. К. С. при ПТП от 29.04.2020 г., както и сумата от 7441,25 лв., представляваща обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди, ведно с лихвата за забава от 28.04.2021 г., като искът за неимуществените вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 300 000 лв. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Е. И. Л., чрез адв. Я. Д.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост и се иска отмяната му и присъждане на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се въпрос относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди. Твърди се, че по въпроса е налице противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 215/2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 171/2016 г. по т.д. № 2811/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. Ответникът по касационната жалба „Дженерали Застраховане“ АД не взема становище по нея. Подадена е касационна жалба и от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. Г. Р., срещу въззивното решение в потвърдителната му част. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Прави се и искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следните въпроси: 1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения и на противоречиви показания на свидетели, явно заинтересовани от изхода на спора?; 2. Следва ли съдът, който разглежда гражданскоправния спор, когато констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК? Касаторът цитира решения на ВКС, на които въззивното решение противоречи. Ответникът по касация „Дженерали Застраховане“ АД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: По делото е установено, че на 29.04.2020 г., около 22.50 ч., в [населено място], на [улица]в района на кръстовището с [улица]е настъпило ПТП с участието на т. а. „Мерцедес Спринтер“ с ДК [рег.номер на МПС], управляван от Ж. К. С., и л. а. БМВ с рег. [рег.номер на МПС], в което ищецът пътувал на предната дясна седалка. В заключението по повторната експертиза подробно е описан механизмът на ПТП, като се изяснява, че двата автомобила са се ударили на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, а основната причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача, навлязъл в кръстовището по време на червен сигнал за него. Тъй като по технически път не може да се докаже кой водач е навлязъл на червен сигнал и липсват записи на камери за наблюдение, са събрани свидетелски показания относно действията на водачите по отношение на времето. Разпитани са като свидетели водачът на т. а. „Мерцедес Спринтер“ Ж. С., водачът на автомобила, който се е намирал непосредствено след л. а. БМВ, Г. Патралин и Х. Л., пътник в автомобила, управляван от Патралин. Свидетелят С. твърди, че е навлязъл в кръстовището на жълт светофар, а автомобилът БМВ е потеглил на червен за него светофар. Другата група свидетели твърдят, че след като от светофарната уредба е подаден зелен сигнал, л. а. БМВ е потеглил от място за извършване на маневрата ляв завой, когато бива ударен от идващото отдясно товарно МПС, като последното изключва товарното МПС да се е движило на разрешителен сигнал на светофара. След съвкупна преценка на доказателствата, направена с оглед заинтересоваността на всеки от свидетелите от изхода на спора, съдът е стигнал до извод, че лекият автомобил БМВ е потеглил на разрешителен зелен сигнал. Според вещото лице причина за настъпване на ПТП е високата скорост на т. а. „Мерцедес Спринтер“ с ДК № 64 км/ч, при допустима 50 км/ч, ограничена с пътен знак В26. Ако водачът му се е движил с разрешената скорост 50 км/ч, удар не би настъпил при същите условия и реакция на водача му, защото л. а. БМВ щеше да премине пред него; предприетата неправилна спасителна маневра завиване надясно от водача на т. а. „Мерцедес“ е довела до настъпване на удара, защото ако товарният автомобил е продължил да се движи направо в третата - средната пътна лента за направо, ударът нямало да настъпи, както и предприетото завиване на т.а.“Мерцедес“, надясно, без да задейства спирачките е в причинна връзка, защото ако едновременно би реагирал и за спиране удар не би настъпил при същите условия, както и е имал техническа възможност да намали скоростта си или да спре пред стоп-линията, за да предотврати удара. От страна на водача на л. а. „БМВ“ в причинна връзка е неговото бездействие, защото не е предприел спиране въобще, виждайки приближаващия го насрещен т. а. Мерцедес, макар към момента на потегляне за ляв завой да е имал възможност да го вижда и да е имал техническа възможност да спре автомобила си, преди да достигне лента на движение на т. а. „Мерцедес“. В резултат на ПТП ищецът получил следните увреждания: контузия на мозъка тежка степен, кръвоизливна контузия на мозъчния ствол, мозъчен оток, разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата, фрактура на лявата и дясната лакътна кост, контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб, фрактура на I и II ребро вдясно, десностранен пневмоторакс, подкожен емфизем, фрактура на костите на таза с нестабилност вдясно. Ищецът е провел едномесечно болнично лечение, като първите 18 дни е лекуван в Реанимационно отделение, интубиран и поставен на апаратно дишане. Безсъзнателното му състояние е продължило около 14 дни, след което е бил контактен, вял и отпуснат, на спонтанно дишане. През този период е съществувала реална и непосредствена опасност за живота на пострадалия. Провеждана е активна рехабилитация. Вещото лице от СМЕ изяснява, че в резултат на получените множествени и тежки травматични увреждания пострадалият е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 3 месеца, значителни до 6-8 месеца и умерени до момента на изготвяне на експертизата. След преглед на ищеца дава заключение, че той е възстановен до степен на умерена инвалидност – инвалид, но независим от околните; страда от зрителни и говорни нарушения, лека нестабилност на походката на десен крак и затруднено обръщане при смяна на посоката на движение, затруднени писане, говор и преглъщане. Според вещото лице прогнозата за пълно възстановяване на настъпилите мозъчни увреждания при ищеца е крайно неблагоприятна. Относно състоянието на ищеца са изслушани и свидетелските показания на баща му. Във връзка с възражението на ответника, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, по делото е приета комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза. В заключението си вещите лица посочват, че при конкретния механизъм на процесното ПТП предпазният колан е малко ефективен и не би могъл да предотврати получаването на установените при ищеца травматични увреждания, тъй като предпазните колани имат възпиращо действие при челен удар и при преобръщане на автомобила. При значителни деформации, какъвто е конкретният случай, и измествания към вътрешността на купето на странична колона, таван, дясна предна врата и др., действието на колана не може да предотврати вредоносния резултат. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. По спорния въпрос дали ПТП е причинено от водача на товарния автомобил, с оглед събраните доказателства съдебният състав е стигнал до извода, че водачът на товарния автомобил е преминал на забранителен сигнал и е допуснал и други нарушения на ЗДвП, с които е станал причина за ПТП – карал е с превишена скорост, предприел е неправилно маневра завиване надясно и не е задействал спирачки. Тези му нарушения са довели до ПТП, макар и да се установява, че и другият участник в ПТП е нарушил правилата за движение. Въззивният съд е приел, че те са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и това е достатъчно за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Отхвърлено е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото е установено от експертизата, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, а и при механизма на получаване на травмите той не би предотвратил същите или намалил интензитета им. Съдът е приел, че при присъждането на обезщетение от 150 000 лв. са взети предвид всички обстоятелства от значение за неговото определяне и с оглед интензитета на претърпените от ищеца травматични увреждания и негативни изживявания този размер на обезщетението е правилно определен. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира следното по касационната жалба на Е. И. Л.: Относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди съществува константна съдебна практика, включително цитираната от касатора, според която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя, като се преценят редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като не е достатъчно единствено да се изброяват обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност. Въззивното решение е постановено в съответствие с горните разбирания, тъй като съдът е съобразил всички релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства. Подробно са обсъдени множеството претърпени от ищеца телесни увреди, техния интензитет, периода на лечение, полаганите за ищеца грижи, неблагоприятната прогноза за пълното му възстановяване, отражението на инцидента в психиката му. Поради това по поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението. В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на Е. И. Л.. По касационната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД: Най-напред следва да се посочи, че отправеното искане за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователно. Настоящото производство е във фазата на селектиране на касационните жалби, в която касационната инстанция се произнася по наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. На този етап касационният съд не може да постанови спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК, тъй като основната дейност на съда не е решаваща, а проверяваща. В този смисъл са мотивите към т. 1 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че постановките на т. 8 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК в разглежданата хипотеза, както и доразвитието им в т. 9 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК, са запазили актуалността си. Посочено е и това, че спиране на делото е допустимо във фазата по чл. 295 ГПК, когато ВКС действа като решаващ съд и може да съобразява нови фактически положения, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Разглежданият случай обаче не е такъв. По първия поставен въпрос не е налице противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Върховният касационен съд многократно се е произнасял в смисъл, че съдът при самостоятелната преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, а също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, тъй като е обсъдил в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правния спор, както и възраженията и доводите на страните. Съдебният състав е анализирал подробно заключението на съдебната автотехническа експертиза и свидетелските показания, съпоставил ги е, като е взел предвид евентуалната заинтересованост на някои свидетели; обсъдил е оплакването относно вината за настъпването на ПТП, като е цитирал мнението на експерта, че независимо от поведението на водача на л.а. „БМВ“, то водачът на товарния автомобил се е движел с превишена скорост и е предприел неправилна спасителна маневра, което е в причинна връзка с настъпилия инцидент. Не е извършена селективна преценка на доказателствата чрез даване превес на едни от тях за сметка на други, нито решението се основава на предположения, без да се зачитат установените по делото факти. Във връзка с втория поставен въпрос касаторът цитира практика на ВКС, според която гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Касационните състави обаче приемат, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК (така например определение № 309 от 3.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1984/2019 г. на ВКС, III г. о. и посоченото от касатора определение № 177 от 22.04.2020 г. по ч.т.д. № 428/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.). Затова отказът на въззивния съд да спре делото на посоченото основание е правилен, а поставеният въпрос не обуславя допускане на решението до касационно обжалване. Поради изложеното и по втората касационна жалба не следва да се допуска касационно обжалване. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.