Определение № 5546 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 628/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. М. и И. В. Г. чрез техния пълномощник адв. В. Д., против възивно решение № 1353 от 24.11.2023 г. по в.гр.д. № 1927/2023 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 2626 от 22.05.2023 г. по гр.д. № 12094/2022 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен в осъдителната му част предявеният от В. И. М. и И. В. Г. против Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да им предаде владението върху ПИ с идентификатор ***, както и обективно съедините искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне от имота изграденото асфалтово пътно платно, заедно с всички принадлежности и да върне имота в предишното му състояние, и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 34 500 лв. за ползване на имота без основание за периода 01.01.2020 г. до 15.11.2022 г. или по 1000 лв. за всеки календарен месец от този период, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба, както и по 1000 лв. месечно за периода от завеждане на иска до предаване на владението върху имота.

В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил и не е дал отговор на визираните във въззивната жалба оплаквания, а безкритично и без собствен анализ на събраните по делото доказателства е възприел изводите на първоинстанционния съд, които не кореспондират със събраните по делото доказателства и противоречат на правилата на формалната логика и опита.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси:

1. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал.2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните; дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания; дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита и логическото мислене.

2. Следва ли въззивният съд да установи всички правнорелевантни за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи.

3. Съставляват ли писмените изявления на владелеца, с които разрешава ползването на владения имот на трети лица и забранява ограждането му от действителния собственик, материални действия, които демонстрират явно фактическата му власт върху имота и намерението му за своене. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 50121/ 2023 г. по гр.д. № 4519/2022 г. на ВКС, І г.о.

4. При противоречие между изявлението на длъжника до кредитора, от което може да се направи предположение за признаване на дълга /собствеността/ и фактическите му действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост в пълния му обем, може ли да се направи извод за признаване на дълга /собствеността/ по смисъла на чл. 116 б. “а“ ЗЗД. По този въпрос се поддържа противоречие с постановките на ТР № 4 от 14.10.2022 г. по тълк.д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

5.При предявени обективно съединени искове по чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 109 ЗС достатъчно основание за непроизнасянето по исковете по чл. 59 ЗЗД и по чл. 109 ЗС ли е приетата от съда недоказаност на владението на ответника върху процесния имот, или съдът следва да прецени дали ответникът не е обикновен държател на имота и с действията си пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. По този въпрос се поддържа основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.

6. Дължи ли общината на съсобственика обезщетение за ползване на поземлен имот в случай, че без да издаде заповед по чл. 190 ЗУТ за прокарване на временен път през имота, разрешава и търпи преминаване на трети лица през същия. По този въпрос се поддържа също основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Столична община изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 37, т.2, дело № 231 от 12.08.2005 г. жалбоподателите в настоящото производство са закупили недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№ *, целият с площ 970 кв.м, находящ се в [населено място], м. „О. к.“, за който е бил отреден УПИ * в кв. 86А, по плана на [населено място], м. „О. к.“, с площ 623 кв.м, заедно с частта от имота с площ 347 кв.м, предвидена за улица, която през 2015 г. е била заснета с идентификатор ***.

Твърдението на ищците е, че през 2014 г. Столична община е асфалтирала и експлоатира този имот като част от улица „П. Т.“, без да е придобила собствеността върху нея по предвидения в закона ред - чрез отчуждаване по ЗОбС, чрез правна сделка или по друг способ.

Установено е по делото, че към момента на закупуване на имота през 2005 г. е действал ЗРП на м.“О. к.“, актуализация, одобрен през 2001 г. По този регулационен план за имот пл.№ * е бил отреден самостоятелен парцел, а източната част на имота е попадала в отреждане за улица между о.т. 438-о.т. 482- о.т. 429а. След закупуване на имота е извършено изменение на регулационния план, одобрено през 2007 г., по силата на което УПИ * и УПИ * били обединени в един УПИ *, без да се променя уличната регулация. В новообразувания парцел е предвидено изграждане на жилищна сграда на Г+4 етажа, която в момента е изградена.

Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че през 1977 г. е бил одобрен застроителен и регулационен план, заедно с кадастрален план и разписен списък към него, заедно с придружаващия го идеен план за вертикално планиране и напречните профили на улиците в[жк]. В кадастралната основа на този план имотът, закупен от ищците, е бил нанесен като ПИ *** в кв. 78. Източната част от имота е попадала в улица между о.т. 226 и 226а, а около 19 кв.м източното от предвидената улица, са били отредени за озеленяване. След извършено изменение на трасето на предвидената улица същата е била изместена в източна посока, при което е увеличена площта на имота, която попада в терен за застрояване /за комплексно жилищно строителство/, а площта на спорния имот е останала изцяло в обхвата на предвидената улица.

След извършен оглед на място вещото лице е дало заключение, че [улица]се намира между бул. "Никола Петков" и ул. „Народен герой“. В участъка между бул. “Никола Петков“/ о.т. 384/, ул. "Ангелов връх" /о.т. 429/ и кръстовището с ул. "Рачка" /о.т. 429а/ улицата е изпълнена изцяло. Пътното платно е изцяло с паваж, налични са бордюри, тротоари, улично осветление и озеленяване. Според вещото лице в тази част улицата е изградена преди повече от 20 години. В участъка между о.т. 249а- о.т. 482, в който попада и спорният имот, трасето на улицата не е изградено на място, не е оградено и е проходимо за автомобили. В този участък е налично асфалтово покритие с ширина на платното между 4.60 и 6 м, като между о.т. 249 и имота на [улица] е налично старо асфалтово покритие, видимо изкърпвано през годините. Пред част от имотите има тротоари или части от тротоари с разнородно покритие. Няма поставени бордюри. След този адрес в източна посока, включително през процесния имот, е налично асфалтово покритие с ширина 5 м върху част от трасето на улицата. Върху другата част от процесния имот с ширина около 3.70 м също има асфалтово покритие, като е оставена и неасфалтирана част, в която има оставено старо дърво. Върху тази част от асфалтовото покритие има паркирани автомобили. На места между този асфалт и сградата в УПИ *** е изградена пътека от тротоарни плочи с ширина между 1.20-1.60 м. От о.т. 482 до о.т. 348, от която започва ул. "Войводина могила" отново е налично частично изпълнено асфалтово покритие на улицата с ширина 5 м и част от тротоар пред една от сградите.

Между страните не е било спорно, че за изграждане на улицата не са провеждани отчуждителни процедури. По делото не са ангажирани доказателства кога и от кого е положено частичното асфалтово покритие в участъка на предвидената улица, в който попада процесният имот. Представено е Направление от 18.01.2023 г., издадено от Столична община, район „Овча купел“, с което е дадено разрешение на търговско дружество за извозване на земни маси и строителни отпадъци от строеж в други УПИ по маршрут ул. "Войводина могила"- ул. "Паскал Тодоров"- ул. “Софийски околовръстен полигон“-„Северна скоростна тангента“-[жк]. Представено е и писмо от 21.09.2022 г. на Столична община, район“ Овча купел“ по повод подадено от ищеца искане да бъде разрешено ограждане на имот с идентификатор ***, с което последният е уведомен, че частите от поземлени имоти, попадащи в отреждане за улица, не подлежат на ограждане.

При така установените факти по делото първоинстанционният съд е приел, че след като спорният имот не е бил надлежно отчужден в предвидения в закона /чл. 208 ЗУТ/ срок и възможността за отчуждаването му е преклудирана, имотът е останал собственост на ищците, независимо от регулационния му статут. С оглед на това е уважил ревандикационния иск в установителната му част, като е признал за установено по отношение на Столична община, че В. И. М. и И. В. Г. са собственици в режим на СИО на ПИ с идентификатор *** с площ 262 кв.м. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която искът за ревандикация е отхвърлен в осъдителната му част за предаване на владението върху спорния имот, въззивният съд е споделил направените от първата инстанция изводи, че не е доказано общината да упражнява фактическа власт върху имота. Посочил е, че извод в този смисъл не може да бъде направен от заповедта, с която на ищците е отказано изработването на проект за изменение на плана за улична регулация, като се прекъсне уличната регулация и се предвиди задънена улица с цел образуване на нов УПИ от процесния имот, както и от писмото, с което същите са уведомени, че имотът не следва да се огражда, тъй като частите в урбанизираните територии, попадащи в отреждане за улица, не подлежат на ограждане. След като не е установено общината да осъществява фактическа власт върху имота, то искът по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение е преценен като неоснователен, тъй като не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищците.

Искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен по съображение, че не е установено ответникът да е осъществил неоснователно въздействие, чрез действие или бездействие, с което да създава за ищците пречки за използване на собствения им имот по- големи от обикновените. Приел е, че по делото не са събрани доказателства в какъв вид е бил имотът в различни периоди от време и дали въздействието върху него е осъществено именно от ответника.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по първите два въпроса, изведени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, които обобщени се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира своето решение като подложи на самостоятелна преценка доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, както и направените пред него оплаквания. В случая въззивният съд, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана и в представените от жалбоподателите решение № 96 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 1076/2020 г. на ІІ г.о. и решение № 27 от 10.04.2020 г. по гр.д. № 2821/2019 г. на ІІІ г.о., не е обсъдил значението на издаденото от Столична община, район „Овча купел“ разрешение за извозване на земни маси и строителни отпадъци по определен маршрут, включващ преминаване и по [улица], и не е дал отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение..

По останалите въпроси съдът ще се произнесе с решението си по чл. 290 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът