Определение № 9045 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. В. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Димитров, против определение № 911 от 29.05.2025 г., постановено по ч. к. адм. дело № 258/2025 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разпореждане № 487 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 71/2025 г. по описа на Административен съд - Перник, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението, както и сезиране на Конституционния съд на Република България. Ответникът – кмета на Община Земен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, тричленен състав на административния съд, в производство по чл. 306, ал. 5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на М. В. против разпореждане № 487 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 71/2025 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е оставено без уважение искането му за налагане на наказание на кмета на Община Земен за неизпълнение на решение № 2120/02.12.2024 г., постановено по адм. дело № 495/2023 г. по описа на Административен съд - Перник. За да постанови оспореното определение Административен съд – Перник е приел, че след влизане в сила на решението, постановено по адм. дело № 495/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, е налице произнасяне на кмета на Община Земен, като е издадена заповед № РД-39/25.02.2025 г., поради и което не са налице предпоставките по чл. 304, ал. 1, във вр. с чл. 306, ал. 2 от АПК, за налагане на наказание на длъжностно лице за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното определение е правилно. Производството пред тричленния състав на Административен съд – Перник е проведено по реда на чл. 306 от АПК. Съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК, препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК могат да бъдат обжалвани само разпорежданията, постановени по този ред, с които се налагат наказания, като активно легитимирано е само наказаното за нарушение по чл. 304 от АПК лице, а лицето, което е отправило искане за наказване поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, не е страна в правоотношението по чл. 304 - чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане. При съобразяване на така действащата уредба, законосъобразно тричленният състав на Административен съд - Перник е приел, че оспорващият, който е подал молба до председателя на съда за налагане на глоба по чл. 304, ал. 1 от АПК, не е страна в производството по чл. 306 от АПК, доколкото страни в това производство са наказващия орган и длъжностното лице – нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в правоотношението по налагане на административно наказание, като този извод следа и от факта, че с постановения в това производство акт не се засягат негови права и интереси. Поради това правилно тричленният състав на Административен съд – Перник е приел, че М. В. не е активно легитимиран да обжалва постановеното разпореждане в производството по чл. 306 от АПК. След като не е надлежна страна с гарантирано право на участие в съдебния процес, подателят на искането няма правен интерес от заявеното пред Административен съд – Перник оспорване на съдебния акт. С оглед изложеното определението, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Неоснователно се явява и направеното в частната жалба искане за сезиране на Конституционния съд. Сред регламентираните в чл. 149, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/ правомощия на Конституционния съд е даването на задължителни тълкувания на Конституцията и произнасянето по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Съгласно чл. 150, ал. 1 от КРБ, Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Съдът, по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд единствено с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията /чл. 150, ал. 2 от КРБ/. В случая обаче от частния жалбоподател не се твърди противоречие на посочените от него разпоредби на АПК с конкретни разпоредби от Конституцията. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,