Определение № 150 от 21.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 617/2019 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молбата (с вх № 2719/26.III.2020 г.) на касатора „Пиргос Ланд" ООД-гр.Б. /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б., в която се поддържа искане за допълване на постановеното по настоящето дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 120/25.11.2020 г., поради това. че от общо формулираните в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба седем правни въпроса, произнасянето на ВКС се ограничило само до четири от тях, като в резултат игнорирани са се оказали следните три процесуалноправни въпроса /на стр. 5 и 6 от изложението/: 1./ „Във връзка с установеното задължение на съда да укаже на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства, налице ли е такова задължение и в случаите, в които страните сочат и представят доказателства, но същите не са годни да установят твърдяните от страните обстоятелства?"; 2./ „Служебното начало допуска ли съдът да се произнесе и да уважи доказателствени искания, формулирани под условие, а именно: извършването на предварителна преценка на доказателствата от страна на съда? Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, постановени с чл. 7, ал. 1, чл. 8, алинеи 2 и 3 и чл. 9 от ГПК?"; 3./ „Следва ли искането за допускане до разпит на свидетели да съдържа реквизитите по чл. 156, ал. 2 от ГПК и по-специално, следва ли да бъдат посочени трите имена на исканите свидетели?" Ответникът по касация и по настоящето искане с правно основание по чл. 250 ГПК Т. В. В. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта, нито по основателността на последното. В настоящия си състав Върховният касационен съд, първо търговско отделение, констатира, че молбата на бургаското „Пиргос Ланд" ООД е постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/ /вкл. и по арг. от текста на чл. 62, ал. 2, изр. I-во ГПК/, както и че е подадена от легитимирана да прави такова искане страна - касатор в приключеното производство по чл. 288 ГПК. Същата е процесуално допустима и по своя предмет, тъй като по аналогия за произнасянето по обективно съединени искови претенции, непроизнасянето на ВКС, във фазата по селектирането на жалбите, по който и да било правен въпрос, формулиран в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съответната касационна жалба, респ. по която и да било от обосноваваните хипотези на приложимост на касационния контрол по чл. 280 ГПК, предпоставя допълване на определението, без да се счита за противоречие в правния резултат, ако отделните определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК, съдържат диаметрално противоположен изход -допускане, респ. недопускане на касационното обжалване. Разгледана по същество молбата по чл. 250 ГПК на бургаското „Пиргос ланд" ООД е неоснователна. В мотивите към определение № 120/25.11.2020 г., чието допълване търговецът претендира, се съдържат констатации, че наведените оплаквания и произтичащите от тях искания в двете касационни жалби, подадени от ответници в първоинстанционното производство, а именно „Пиргос Ланд" ООД-гр.Б. и неговия управител Д. Г. М. от [населено място], [община], били с идентично съдържание. Такава преценка е била направена и досежно съдържанието на изложението по чл. 24, ал. 3 ГПК към касационната жалба на търговското дружество с това към жалбата на неговия управител. Последната констатация е половинчата и поради това погрешна: идентитет е налице само по отношение формулираните от двамата касатори четири материалноправни въпроса. Докато в изложението към жалбата на „Пиргос Ланд" ООД, съответно на страници 5 и 6, има формулирани още три въпроса, които по естеството си са процесуалноправни, същите са надлежно конкретизирани в искането по чл. 250 ГПК и затова по всеки един от тях се дължи произнасяне, стига той да отговаря на базисното изискване да е бил обуславящ за изхода по конкретното дело. От друга страна коректността, разбирана като съблюдаване на задължението по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на предоставените на страните по спора процесуални права, изисква номерацията на въпросите във всяко изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК да следва известна последователност: неприемливо е първите два от горните процесуалноправни въпроси да са с номера „1.1" и „1.2", а последният да е въобще без номер. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по 2 конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело, Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на TP, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от процесиите три процесуалноправни въпроса, надлежно конкретизирани в настоящето искане по чл. 250 ГПК, няма характера на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и така да е обусловил решаващите правни изводи на Бургаския апелативен съд при постановяване на атакуваното негово решение № 81/19.Х.2018 г. по т. д. № 158/2018 г. Напротив и трите въпроса /вторият от които съдържащ и подвъпрос/ се отнасят до правилността на атакуваното с касационната жалба на „Пиргос Ланд" ООД решение на Бургаския апелативен съд. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от търговеца допълнителна предпоставка по т. 1 - на същия законов текст, т.е. погрешното отъждествяване от касатора „Пиргос Ланд" ООД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. В заключение, в процесния случай произнасянето по формулирани от касатора „Пиргос Ланд" ООД правни въпроси, които не са били обуславящи за изхода по конкретното дело, не променя крайния резултат на касационното производство по чл. 288 ГПК, обективиран в постановеното по настоящето дело определение № 120/25.11.2020 г., поради което искането на този касатор с правно основание по чл. 250 ГПК ще следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение