Определение № 268 от 06.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. В., чрез особен представител адвокат Н. Р., срещу въззивно решение № 362/24.01.2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 824/2019 г. Излага доводи за неправилност, като счита, че въззивният съд е допуснал противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като определеното време за лични контакти на бащата с децата е недостатъчно и не е ясно за определените пет дни през лятото къде ще се провеждат срещите, дали се включва приспиване на децата при бащата, възможност да се пътува. Иска отмяна на решението изцяло и отхвърляне на иска. Насрещната страна Е. И. Б. – лично и в качеството на законен представител на децата Г. Д. В. и Й. Д. В. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Първостепенният Благоевградски районен съд изменил решение № 3064/18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2622/2015 г. по описа на РС Благоевград относно режима на лични контакти на бащата Д. Г. В. с децата Г. Д. В. и Й. Д. В., като разпоредил личните контакти да се осъществяват всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. по местоживеенето на децата, а именно [населено място],[жк], № 69, ет. 6, ап. 24 и два пъти по пет дни през лятната ваканция, в присъствието на тяхната майка и социален работник и/или психолог от ДСП Благоевград. Въззивният Благоевградски окръжен съд отменил изцяло горното решение и постановил друго, с постановил лични контакти между бащата и децата - всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. по местоживеенето на децата, а именно [населено място],[жк], № 69, ет. 6, ап. 24 и 5 дни през лятото, в присъствие на майката Е. И. Б. или в присъствие на майката и посочено от нея лице, или само присъствието на посочено от нея лице (без майката). За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Е. Б. и Д. В. живели във фактическо съжителство в периода 2006 – 2013 г., като на 03.06.2006 г. са родени двете им деца – близначките Г. и Й.. С решение № 8614/15.11.2013 г. по гр.д. № 2155/2013 г. на Благоевградския районен съд било утвърдено постигнато между родителите споразумение по чл. 127, ал. 1 СК – упражняването на родителските права било предоставено на майката, бил определен и режим на лични отношения между бащата и децата и размер на дължимата издръжка. С решение № 3064/18.04.2016 г. по гр.д. № 2622/2015 г. на Благоевградския районен съд било постановено лишаване от родителски права на бащата поради трайно неполагане на грижи за децата и недаване на издръжка без основателна причина. Бил изменен размера на дължимата издръжка и определения с първото решение режим на лични контакти на бащата с децата – било постановено личните контакти да бъдат упражнявани между бащата и децата всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. по местоживеенето на децата – [населено място],[жк], ет. 6, ап. 24 и 10 дни през лятната ваканция. Родителите имат влошени отношения. Майката не възпрепятства контактите на децата с баща им и неговия семеен кръг, но децата не желаят да осъществяват такива контакти, като съдът приел, че нежелание се дължи на страх от поведението на бащата и и на оказвано назад във времето от дядото по бащина линия насилие над майката. При направен опит на служители на ДСП – П. да осъществят връзка с бащата и при посещение на дома му в [населено място], служителите не са допуснати до дома, за да огледат битовите условия. Бащата Д. В. заявил, че не е виждал децата си от три, четири години, като държанието му било неадекватно. Той е претърпял лечение за периодите 13.07.2017 г. - 01.08.2017 г. и 22.08.2018 г. – 20.09.2018 г. в резултат на поставена диагноза “параноидна шизофрения“. Съгласно даденото заключение по приетия в първата инстанция социален доклад, емоционалната връзка на децата с баща им и роднините от неговия семеен кръг е прекъсната. От заключението по приетата по делото в първа инстанция съдебно-психологична експертиза съдът установил, че у децата са налице страхови изживявания, че баща им ще дойде, ще ги вземе, ще нарани майка им или тях, а срещите с него се приемат като заплаха. Изводът на вещото лице е, че роднинската връзка не трябва да бъде прекъсвана, но бъдещите срещи на децата с таткото трябва да бъдат осъществявани в присъствието на специалист, без принудителен режим. Вещото лице е изразило и становище, че не е необходимо децата да се виждат по-често с баща си, но е препоръчително за тяхното съзряване и цялост да го познават и разберат като личност. Съдът, при анализ на доказателсвата, установил, че бащата често имал неадекватно поведение, като от нормално състояние изведнъж ставал агресивен, има случаи на агресивно поведение спрямо майката. От правна страна въззивният съд приел, че правната квалификация на предявения иск намира своето основание в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 СК, като са осъществени предпоставките за приложението й, а именно: виновно поведение на родителя; същото да създава опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществата на децата; наличие на причинно-следствена връзка между поведението и опасността; случаят да не е особено тежък. Приел, че поведението на бащата не съответства на дължимото, като взел предвид заплашителния и агресивен тон към децата и към майката, установената чрез съдебно-психологичната експертиза ситуативна тревожност на децата; Приел, че случаят не е особено тежък, а действащият режим на лични контакти следва да се ограничи, като срещите се провеждат в защитена среда. Намерил, че присъствие на социален работник или психолог, тъй като съботният ден за лични контакти е почивен, а определянето на делничен ден за срещи неминуемо ще смути учебният процес на децата. Изяснено е, че при нужда няма пречка да се ползват специфични услуги на системата за закрила на детето, както и на другите органи, с оглед цялостната защита на техните права и интереси. Посочено е, че Параноидната шизофрения е очевидно овладяна, понастоящем бащата е в добро състояние, поради което на този етап не ес налага допълнителни ограничения в контактите. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без обаче да извежда въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разрешен в обжалвания акт. Съдът, предвид изложените оплаквания, намира, че в основната си част съставляват по естеството твърдение за неясен съдебен акт, а наличието на такъв порок е от компетентността на съдът, постановил акт, чрез тълкуването му. Съдебният състав служебно също намира, че произнасянето не е ясно не само в тази част, но и относно мястото на провеждане на седмичните контакти контакти – посоченият адрес е този, от който бащата следва да взима и съответно да връща децата, или единствено и само на него следва да се осъществяват личните контакти с бащата. Ето защо, съдебният състав намира, че делото следва да се върне на въззивния състав, който да разгледа оплакването по чл. 251 ГПК, като изясни кой, по какъв ред, в какъв срок, ще определя кога ще се осъществява петдневните лични отношения през лятото, за период от пет последователни дни ли става реч и в този случай предвидено ли е приспиване на децата при бащата, съответно той в колко часа на първия ден трябва да ги вземе от дома на майката и в колко часа на последния ден от периода трябва да ги върне на майката; за пет дни през лятото, без значение на тяхната поредност ли става дума и в този случай в колко часа трябва да започват личните контакти и в колко часа да приключват; тези пет дни как се съотнасят с редовните месечни контакти в събота, могат ли да се съединят с тях. Мотивиран от горното, съдът