Определение № 3015 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Х., чрез адв. Д.-К., срещу решение № 291/20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 122/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 41/21.02.2019 г. по гр. д. № 188/2018 г. на Районен съд – Горна Оряховица и вместо него е отхвърлена молбата на жалбоподателя за промяна на данните за гражданско състояние, вписани в акта му за раждане, относно пола, имената и единния граждански номер. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, се поставят въпросите: 1.Длъжен ли е националният съд в случаите, когато е сезиран с иск за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, да приложи пряко, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)? като под „стандарти“ касаторът очевидно визира установената от ЕСПЧ съдебна практика. Въпросът е поставен в контекста на съотношението между задължителната сила на решенията на Европейския Съд и задължителната сила на тълкувателните решения на ВКС. 2.При повторно разглеждане на дело, след възобновяване въз основа на влязло в сила осъдително решение на ЕСПЧ срещу България, следва ли националният съд на основание чл. 46 от КЗПЧОС да съобрази мотивите на ЕСПЧ в това осъдително решение и да приложи установените в него стандарти?, 3.Съвместим ли е с чл. 8 от КЗПЧОС подход, при който отказът да бъде допусната промяна на данните за пол е обоснован с мотива за надделяващ обществен интерес, изразяващ се в хипотетична, абстрактно-обоснована несигурност в обществените отношения с трети лица, без да бъдат изследвани конкретния казус и индивидуалния интерес? Според касатора, по първия от така поставените въпроси касационното обжалване следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивонто решение с Решение от 02.07.1992 г. по конст. дело № 6/1992 г. на Конституционния съд на Република България. В условия на евентуалност се поддържа и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Прокуратурата на Република България и [община] не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, при извършената преценка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното: Производството, охранително по своя характер, е образувано по молба за промяна на пола, както и за извършване на съответната промяна в данните относно трите имена и ЕГН на П. С. Х. - транссексуално лице, родено с анатомични полови белези от мъжки пол и записано в регистрите за гражданско състояние като мъж, но самоопределящо себе си като лице от женски пол и с поведение и външен вид на такова. Преминава хормонална терапия, в резултат на която нивата на женски полови хормони са като на млада жена. През 2022 г. се подлага и на операция по промяна на пола в чужбина. Според приетата комплексна психиатрична, сексологична и психологична експертиза, лицето страда от несъответствие между мъжкия телесен пол, получен по рождение, и чувството за женска полова идентичност, което по международната класификация на болестите се определя като транссексуалност. Лицето е вменяемо. Състоянието му на транссексуалност е трайно и необратимо, не подлежи на медикаментозно или психотерапевтично лечение. С решение от 21.02.2019 г. първоинстанционният съд е уважил молбата и допуснал исканата промяна в регистрите за гражданско състояние относно пола, имената и ЕГН на молителката, прилагайки пряко чл. 8 от КЗПЧОС. С решение от 12.07.2019 г. Окръжен съд – Велико Търново, в производство по реда на чл. 538, ал. 2 ГПК, образувано по протест на прокурора, отменил решението на районния съд и отхвърлил молбата за промяна на пола. Това решение не е било допуснато до касационно обжалване с Определение № 292 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 4058/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. и така е влязло в сила. С решение от 27.09.2022 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дело „П.Х. срещу България“ е констатирано нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС, допуснато с влязлото в сила решение, произтичащо от липсата на анализ на индивидуалното положение на молителя и от нарушаване на баланса между личните му интереси и интересите на обществото (обществения интерес), като държавата е осъдена да заплати на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 евро. С решение № 71 от 02.02.2024 г. по гр. д. № 1587/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., по реда на извънредния способ за отмяна и на основание чл. 303, ал. 1, т.7 ГПК е отменено влязлото в сила решение на Окръжен съд – Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното въззивно решение от 20.04.2024 г. въззивният съд отново отменил първоинстанционното решение и отхвърлил молбата на П. Х. за промяна на имената, пола и единния гражданско номер, вписани в акта му за раждане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че всяко лице има право да се самоопределя, да променя външния си вид и да афишира това по начин, какъвто намери за добре, като границите на това право са правата на останалите граждани. Посочил е, че исканата промяна би довела до неразрешими противоречия в комуникацията на молителя с другите хора по основни правни отношения, каквито са бракът, произходът и осиновяването. Уреждайки тези институти, законът се интересува от пола като биологична категория, докато самоопределянето на лицето е правно безразлично. В тази връзка е подчертал, че молителят не би могъл да сключи граждански брак с „новия“ си пол, нито да осинови дете със съпруга си. Насрещната страна по тези правоотношения би била увредена от подобна промяна и именно това, според окръжният съд, законът не допуска. Ето защо е заключил, че искането на молителя прекрачва границата на личната сфера и хвърля в риск отношенията, основани на брак, произход и осиновяване, поради което се явява неоснователно. С определение № 2930 от 09.06.2025 г. настоящото производство е спряно на основание чл. 631 ГПК до произнасяне на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване от друг състав на ВКС, по което е образувано дело № 43/24 на СЕС. С решение от 12.03.2026 г. по дело № 43/24 на СЕС е прието, че чл. 21 ДФЕС и чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО във връзка с чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Със същото решение е прието и че правото на Съюза не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. При посоченото произнасяне по отправеното преюдициално запитване и при извършената съпоставка на изложените от въззиввния съд решаващи мотиви по поставените от жалбоподателя правни въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне по първия поставен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.2 предл.2-ро ГПК, който, обобщен от касационния съд в съответствие с правомощията му, се свежда до това, може ли съдът да допусне правна промяна на пола, вписан в актовете за гражданско състояние, като приложи пряко чл. 8 от ЕКЗПЧОС, идентична с чл. 7 от ХОПЕС, както и по въпроса относно релацията, съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, в която се отнасят помежду си приетото на 20.02.2023 г. тълкувателно решение № 2/2020 г. на ВКС, ОСГК, и решението от 12.03.2026 г. по дело № С-43/24 на Съда на ЕС. По втория и третия въпрос от изложението, които позволяват да бъдат разгледани общо, настоящият състав съобрази, че основанието за осъждане на България за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС с решението на ЕСПЧ по делото „Х.П. срещу България“ не е в самия отказ за допускане на промяна на пола на молителя, а в това, че националният съд, който отхвърля молбата му, не е развил мотиви относно „индивидуалната ситуация на жалбоподателя“ и „обществения интерес“, който не позволява промяната на данните относно пола. Посочено е, че не са развити мотиви относно естеството на този обществен интерес, като позоваването на съществуващата правна рамка и на християнските ценности и традиции е счетено за недостатъчно. Затова ЕСПЧ е заключил, че отказът да се променят данните относно пола не е обоснован със солидни основания. Смисълът на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.7 ГПК, която предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията, е да бъде осигурено ново разглеждане на делото, което е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението на основните права, защитени с решението на ЕСПЧ. Съобразно с това, в настоящия случай въззивният съд при новото разглеждане на делото е изложил мотиви за обществения интерес, който налага да бъде отказана промяната на пола, съпоставени със самоопределяне на лицето, което е счетено за правно ирелевантно. Доколко тези съображения са правилни, дали обосновката е хипотетична и „абстрактно-обоснована“ по думите на касатора, е въпрос по същество, който не може да бъде разглеждан в настоящата фаза на касационното производство. Действително, по силата на чл. 46, ал. 1 от Конвенцията Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна, като неизпълнението на решенията на ЕСПЧ води до предприемане на мерки срещу неизпълнилата решението държава. Но незачитането на практиката на ЕСПЧ, според която държавите са длъжни да предвидят ясна и предвидима процедура за правно признаване на полова идентичност, която позволява промяна на данните относно пола по бърз, прозрачен и достъпен начин, е нарушение, осъществено от страна на законодателната власт, а не на съда, който прилага установените процедури, но не ги създава и следователно не може да бъде адресат на това позитивно задължение за въвеждане на законодателна и административна рамка по осъществяване на правата по чл. 8 от КЗПЧОС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,