Определение № 334 от 03.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 237/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Д. В. С., подадена чрез особен представител адв.С. К. от АК - Габрово, срещу решение № 197 от 25.10.2023г., по възз.гр.д.№ 179/2023г. на АС - В.Търново. С него е потвърдено решение № 36/02.03.2023г. по гр.д.№ 237/2022г. на ОС - Габрово, с което по предявения иск по реда на чл.422 ГПК на „Банка ДСК“ АД е признато за установено, че Д. В. С. дължи на „Банка ДСК“ АД произтичащите Договор за кредит Експресо № 393505 от 18.12.2014г. вземания за главница в размер на 30 065.44лв, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.09.2021г. до окончателното изплащане, за възнаградителна лихва за периода 11.01.2018г.-28.09.2021г.в размер на 1489.90лв., за обезщетение за забава за периода 10.01.2018г.-29.09.20121г. в размер на 1967.77лв. и за застрахователни премии в размер на 1489.90лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1672/2021г. на РС - Габрово.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3, предл.1 и предл.3 на чл.281 ГПК – материална незаконосъобразност и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за отхвърляне на иска.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Достатъчно ли е подписването на изричното волеизявление на заемополучателя, че е уведомен от банката за всички условия на кредита, достатъчно за него време преди сключването на договора за потребителски кредит, и той да не съдържа неясни и неразбираеми клаузи и текстове, за да се приеме от съда за доказано, че заемополучателят е получил изискуемата преддоговорна информация в предвидените от чл.5 ЗПК обем и форма, и това изрично изявление замества ли задължителния образец на формуляра за преддоговорната информация-стандартен европейски формуляр, инкорпориран във вътрешното законодателство като Приложение № 2 към чл.5, ал.2 ЗПК?

2. След като в договора за потребителски кредит липсват разпоредби, препращащи към общите условия на банката за потребителски кредити, и тези общи условия не са приложени към договора, нарушена ли е императивната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗПК?

3. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече, съгласно чл.114 ЗЗД, давностният срок за главницата и възнаградителните лихви - от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг?

С подадения чрез юрисконсулт писмен отговор насрещната страна „Банка ДСК“ АД оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с подадената от назначения особен представител на ответницата Д. С. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявеният против нея иск по чл.422 ГПК за установяване на оспорените вземания в заповедното производство по чл.417 ГПК, произтичащи от договор за потребителски кредит от 18.12.2014г. От фактическа страна във въззивното решение е прието за установено, че между, от една страна, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК“ АД/ и, от друга страна, И. А. и ответницата Д. С. е сключен Договор за кредит Експресо № 393505 от 18.12.2014г., по силата на който е предоставен потребителски кредит в размер на 38 000лв. със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояването, на равни месечни вноски с падежи 10-о число на месеца, при фиксиран лихвен процент 8%, наказателна надбавка при просрочие, ГПР – 10.24% и групова застраховка „Живот“, в който е уговорено, че банката при наличие на посочените условия може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Установено е, че кредитът е усвоен на 18.12.2014г., след което ответницата като съдлъжник е заплатила по договора сума в размер на 19 875.78лв., но след 10.01.2018г. е спряла плащанията и такива не са постъпвали и от И. А., след което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и предсрочната изискуемост е настъпила на 02.09.2021г. с връчване по реда на чл.47, ал.5 ГРПК на изходящата от банката покана-уведомление.

От правна страна съставът на апелативния съд е намерил за неоснователно възражението на особения представител на ответницата за сключване на договора в нарушение на чл.143-148 ЗЗП. За неоснователно е счел и възражението, че преди сключване на договора не е предоставена необходимата пълна преддоговорна информация на ответницата, тъй като тя е изрично декларирала, че такава й е предоставена информация, клаузите са ясни и разбираеми, което дава възможност за прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможността и финансовото й състояние и не са налице данни по делото, които оборват този извод. Приел е за неоснователно и оплакването за сключване на договора в нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК, предвид на това, че към договора не са приложени двустранно подписани общите условия, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, че процесният договор не препраща към общи условия на банката, поради което не може да се приеме, че такива условия са били предложени на кредитополучателя и са го обвързвали и, че всички клаузи, по които страните са постигнали съгласие, се съдържат в Част II от договора, всяка страница от която е надлежно подписана от страните. Като обобщение въззивният съд е намерил, че не са налице нарушения, посочени в разпоредбата на чл.22 ЗПК, и процесният договор не дсъдържа нищожни клаузи. Ето защо е прието, че въз основа на процесния договор за кредит е възникнало валидно облигационно отношение между страните, по което банката е изпълнила задължението си за предоставяне на заемната сума, а ответницата е изпълнявала насрещното си задължение за заплащане на погасителни вноски до 10.01.2018г., но след това е преустановила плащанията, поради което е упражнено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила на 02.09.2021г. с връчване на поканата-уведомление на ответницата. Релевираното възражение за погасителна давност е намерено за неоснователно, тъй като е прието, че давността за вземанията за погасителни вноски за главница и лихви е започнала да тече от датата на предсрочната изискуемост.

Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до обжалване по въпрос № 3, който е значим за крайния изход на спора в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за проверка дали даденото по него разрешение съответства на ТР № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС.

По останалите въпроси съдът по необходимост ще се произнесе с решението по чл.290 ГПК.

С оглед подаване на касационната жалба от особен представител, не се дължи внасянето на ДТ, на осн. чл.83, ал.1, т.5 ГПК. Делото следва да се докладва за определяне на дата за разглеждане в открито заседание.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: