Определение № 89 от 03.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 27/2012 г.

Постъпила е молба с вх.№ 3236 от 17.09.2012 год., подадена от М. И. Н. от [населено място], представлявана от адвокат Ю. М. с искане да й се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 370 лева. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение разгледа молбата и като взе предвид данните по делото, приема следното: С определение по чл.288 ГПК № 31 от 19.01.2012 год., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на [фирма] със седалище [населено място] против въззивно решение № 500 от 25.10.2011 год. по гр.дело № 698/2011 год. на Плевенския окръжен съд. С определение № 70 от 21.02.2012 год. частната касационна жалба на [фирма] срещу първото определение е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 във връзка с чл.275, ал.2 ГПК и определението е влязло в сила. Молбата е подадена в срока по чл.54 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна. С отговора по чл.287, ал.1 ГПК е представен договор за правна помощ и съдействие от 16.12.2011 год., според който ответницата по касация М. И. Н. е внесла сумата 270 лева за адвокатски хонорар. С молба вх.№ 10968 от 13.11.2012 год. е приложено сверено ксероксно копие на договор за правна помощ и съдействие от 15.03.2012 год. за внесени 100 лева, но липсват данни по делото за депозиран отговор по частна жалба, поради което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.78, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение