Определение № 139 от 24.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2548/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. и Н. Д. Д. от С. против решение от 3.01.2013 г. по гр.д. № 2081/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 30.03.2012 г. по гр.д. № 8454/2009 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу К.-Ж. АД-клон Б.-С. иск по чл.242,ал.1 КЗ за заплащане на сумата 17 565.27 евро, като са осъдени за разноски. Ответното АД е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че същественият процесуалноправен въпрос е по приложението на чл.180 ГПК-за доказателствената сила на представената от ответника експертиза относно изписаните текстове в частта анамнеза досежно двата ръкописни текста за ежедневната употреба на алкохол, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-т.12 ТР 1/2001 ОСГК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Безспорно е, че ищците са погасили задължението на наследодателката си по сключения договор за кредит. Спорният по делото въпрос е дали смъртта на наследодателката на ищците е застрахователно събитие по груповия договора за застраховка на кредитополучателите, към който тя се е включила. Съдът е приел, че е налице предвиденото в чл.12.3.9 ОУ Групов застрахователен договор 2/2007 за застраховка “Кредитна протекция” на кредитополучателите на У. Б. АД, основание за отказ да се плати обезщетение, тъй като смъртта е настъпила в резултат на хронична употреба на алкохол-хроничен етилизъм. Отговорността на застрахователя по отношение на риска смърт се изключва в случай, че е резултат от алкохолизъм. Поставеният от касаторите въпрос има отношение към правилността на решението, което обаче е основание по чл.281,т.3 ГПК и затова не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Основният по делото въпрос, за причините за смъртта на наследодателката, е фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им, а не правен и затова не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Приети са заключение и две допълнителни на СМЕ. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Дори в цитираната от касатора т.12 ТР 1/2001 ОСГК изрично е посочено, че се касае за нарушение на съществени процесуални правила. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.