Определение № 50514 от 02.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2172/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. П., чрез пълномощника му адв. Н. А., срещу решение № 136 от 03. 02. 2022 г. по в. г. д. № 1641/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което оставена без разглеждане подадена от касатора молба вх.№ 850/13.01.2022 г., за допълване, по реда на чл.250 ГПК, на решение № 1119 от 24.06.2021 г. по в.гр.д.№ 1641/2020 г. на Варненски окръжен съд (в тази част касационната жалба има характер на частна жалба по чл. 274, ал.2 ГПК), и е оставена без уважение подадена от касатора молба вх.№ 911/14.01.2022 г., за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1119 от 24.06.2021 г. по в.гр.д.№ 1641/2020 г. на Варненски окръжен съд. Поддържа се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и незаконосъобразност на решението в прекратителната му част.

Не е подаден отговор на касационната жалба от съделителите Й. Д. П. и Д. К. П..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му по чл. 247 ГПК и на преценка за законосъобразност на решението в прекратителната му част по чл. 250 ГПК, с характер на определение в същата, съобрази следното:

С влязло в сила решение е допусната делба на следните имоти, между следните съделители и при следните квоти:

1.поземлен имот с площ от 330 кв.м., с идентификатор ....., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 104 кв.м., с идентификатор ....., по кадастралната карта на [населено място],[жк], между Й. Д. П. – с дял 9/18 ид.ч., П. Д. П. – с дял 7/18 ид.ч. и Д. К. П. – с дял 2/18 ид.ч.;

2. нива от 9956 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], общ. А., м. „Д.“, между Й. Д. П. – с дял 2/3 ид.ч. и П. Д. П. – с дял 1/3 ид.ч;

3. нива с площ от 9898 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], м. „У. “;

4. нива с площ от 1465 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], м. „Д.“, между Й. Д. П. – дял 1/2 ид.ч. и П. Д. П. – с дял 1/2 ид.ч.

С решение 5159 от 13.12.2018 г., поправено и допълнено с решение № 5686 от 12.12.2019 г., поправено с решение № 394 от 27.01.2020 г., поправено с решение № 743 от 17.02.2020 г., постановени по гр.д.№ 5596/2017 г. на Варненски районен съд:

1. е поставен в дял и изключителна собственост на Й. Д. П. и Д. К. П. дял първи, с площ от 59, 18 кв.м., от жилищната сграда с идентификатор ....., по скицата на лист 188 от първоинстанционното дело, ведно с 11/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ......

2. е поставен в дял и изключителна собственост на Й. Д. П.:

а/. дял втори, с площ от 6, 281 дка, от имот с идентификатор ....., целият от 9956 кв.м., по кадастралната карта на [населено място], общ. А., по скицата на л. 238 от първоинстанционното дело;

б/. нива с площ от 9898 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], м. „У. “;

3. е поставен в дял и изключителна собственост на П. Д. П.:

а/. дял втори, с площ от 48, 63 кв.м., от жилищната сграда с идентификатор ....., по скицата на лист 188 от първоинстанционното дело, ведно със 7/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .....;

б/. дял първи, с площ от 3, 675 дка, от имот с идентификатор ....., целият с площ от 9956 кв.м., по кадастралната карта на [населено място], общ. А., по скицата на л. 238 от първоинстанционното дело;

в/. нива с площ от 1465 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], м. „Д.“

4. е осъден П. Д. П. да заплати на Й. Д. П. и Д. К. П. сумата 8461, 12 лв.. (6922, 73 лв.на Й. П. и 1538, 39 лв. на Д. П.) за уравнение на дяловете им в жилищния имот, индивидуализиран по-горе, а по сметка на ВРС държавна такса в размер на 7113, 58 лв.

5. е осъден Й. Д. П. да заплати на П. Д. П. сумата 36624, 25 лв. за уравнение на дела му от незастроените поземлени имоти, а по сметка на ВРС държавна такса в размер на 8614 лв.

6. е отхвърлена предявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция от П. Д. П. срещу Й. Д. П. и Д. К. П. с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, за заплащане на сумата от 6400 лева за извършени строителни дейности, в периода 1974-1979 г., в жилищна сграда с идентификатор ........

С решение № 1119 от 24.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1386 от 10. 08. 2021 г. и с решение № 1503 от 11. 10. 2021 г., постановени по в.гр.д.№ 1641/2020 г. на Варненския окръжен съд, първоинстанционното решение по извършване на делбата е отменено в частите по точки 2а, 3б и 5, вместо което е постановено решение, с което:

2. поставил в дял и изключителна собственост на Й. Д. П.:

а/. дял първи, с площ от 4, 071 дка от имот с идентификатор ....., целият с площ от 9,956 дка, по кадастралната карта на [населено място], общ. А., по скицата на л. 208 от първоинстанционното дело, подписана от състава на въззивния съд като неразделна част от решението;

(заедно с поставената в негов дял от районния съд нива с площ от 9898 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], м. „У.)

3. поставил в дял и изключителна собственост на П. Д. П.:

б/. дял втори, с площ от 5,885 дка, от имот с идентификатор ....., целият с площ от 9,956 дка по кадастралната карта на [населено място], общ. А., по скицата на л. 208 от първоинстанционното дело, подписана от състава на въззивния съд като неразделна част от решението;

(заедно с поставената в него дял от районния съд нива с площ от 1465 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], м. „Д.“)

5. e осъдил Й. Д. П. да заплати на П. Д. П. сумата от 667.40 лева за уравнение на дяловете в незастроените поземлени имоти и сумата от 11154.31 лева държавна такса, по сметка на PC-В..

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта по т. 6, с която е отхвърлена предявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция от П. Д. П. срещу Й. Д. П. и Д. К. П. с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, за заплащане на сумата от 6400 лева за извършени строителни дейности, в периода 1974-1979 г., в жилищна сграда с идентификатор .......

Отменено е определение № 4289/18.03.2020 г. по гр. дело № 5596/2017 г. по описа на Варненски районен съд, вместо което е постановено да се възстанови на П. Д. П. от бюджета на съда сумата от 200 лева, представляваща внесен от него депозит за вещо лице.

С молба вх. № 304475/30. 12. 2021 г. П. Д. П., чрез адв. Н. А., е поискал допълване, на основание чл. 250 ГПК, на въззивното решение, като въззивният съд се произнесе и по жалбата на молителя срещу първоинстанционното решение в частта му посочена по-горе в точка 4, с която е осъден П. Д. П. да заплати на Й. Д. П. и Д. К. П. сумата 8461, 12 лв. за уравнение на дяловете в жилищния имот, а по сметка на ВРС държавна такса в размер на 7313, 58 лв. Твърди, че на 22. 01. 2019 г. е входирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и в посочената част.

С молба вх. № 290196/07. 01. 2022 г., подадена от П. Д. П., чрез адв. Н. А., е поискано поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК, на въззивното решение. Твърди, че на стр. 4 от въззивното решение е констатирано, че с първоинстанционното решение П. П. е осъден да заплати на Й. П. и Д. П. сумата 8461, 12 лв. за уравнение на дяловете, но с диспозитива първоинстанционното не е отменено в тази част.

Въззивният съд е приел, че молбата по чл. 250 ГПК е недопустима, тъй като е просрочена – молителят П. П. е бил уведомен за въззивното решение на 06. 07. 2021 г., а молбата за допълване е подадена на 30. 12. 2021 г.

Молбата по чл. 247 ГПК е счетена за неоснователна, тъй като няма несъответствие между мотиви и диспозитив.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се счита за влязло в сила решение на въззивната инстанция, при условие, че пред първоинстанционния съд са подадени въззивни жалби от двете страни в процеса срещу първоинстанционното решение, а въззивния съд е разгледал и се е произнесъл само по едната от тях – тази на ищеца; Какво се случа при това положение с въззивната жалба на ответника, която е своевременно подадена в законоустановения срок, но не е администрирана от първоинстанционния съд, не е била предмет на разглеждане пред въззивния съд, независимо че с подаването й същият се счита за сезиран; 2. Допустимо ли е решение на въззивния съд, по което липсва произнасяне по своевременно подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Не e налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Въпросите са неотносими към производството по чл. 247 ГПК – както към уредените в кодекса процесуални правила, при спазването на които трябва да протече производството за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, така и към същността на понятието очевидна фактическа грешка. Същите нямат отношение и към решаващите мотиви на въззивния съд, касаещи неоснователността на молбата по чл. 247 ГПК. Преценката на съда за отсъствие на очевидна фактическа грешка се базира на констатацията за съответствие между формираната в мотивите и обективираната в диспозитива на решението действителна воля на съда по предмета на спора. Във връзка с тези решаващи съображения не е формулиран правен въпрос.

Обжалваното решение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.250 ГПК, следва да бъде потвърдено като законосъобразно Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК срокът, в който страната може да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, е едномесечен и започва да тече от връчване на решението или от влизането му в сила. В случая, въззивното решение, чието допълване се иска с молбата от 30.12.2021 г., е подлежало на обжалване, поради което молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК е следвало да се подаде в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страната. Препис от въззивното решение е връчен на ответника П. П. на 06.07.2021 г., чрез адвокат Н. А.. Едномесечният срок за подаване на молба за допълването му е започнал да тече от 06.07.2021 г. и е изтекъл на 06.08.2021 г. Подадената на 30.12.2021 г. молба по чл. 250 ГПК е просрочена, както правилно е приел Варненски окръжен съд.

Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че първоинстанционното решение по извършване на делбата е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е поставен в дял и изключителна собственост на Й. Д. П. и Д. К. П. дял първи, с площ от 59, 18 кв.м., от жилищната сграда с идентификатор ...., по скицата на лист 188 от първоинстанционното дело, в частта, с която е поставен в дял и изключителна собственост на П. Д. П. дял втори, с площ от 48, 63 кв.м., от жилищната сграда с идентификатор ....., по скицата на лист 188 от първоинстанционното дело и в частта, с която е осъден П. Д. П. да заплати на Й. Д. П. и Д. К. П. сумата 8461, 12 лв.. (6922, 73 лв.на Й. П. и 1538, 39 лв. на Д. П.) за уравнение на дяловете им в жилищния имот, индивидуализиран по-горе, а по сметка на ВРС държавна такса в размер на 7313, 58 лв. Относно подадената в срок втора въззивна жалба вх. № 5081/22. 01. 2019 г. П. Д. П. е уточнил, по указания на съда, с молба от 29. 01. 2019 г., че въззивната жалба представлява молба за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение и за допълването му. Следва да се посочи, също, че сумата за уравнение на дяловете на останалите двама съделители от жилищния имот, която П. П. е осъден да им заплати, възлизаща общо на 8461, 12 лв. (6922, 73 лв.на Й. П. и 1538, 39 лв. на Д. П.), както и дължимата държавна такса (7313, 58 лв.) са изчислени правилно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение