Определение № 269 от 18.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 443/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК.

Образувано е по повод протоколно определение от 08.05.2026г. на районен съдия при РС – Троян, с което е прекратено производството по нохд № 278/24г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа.

Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е било образувано на 25.10.2024г. пред РС – Троян по внесен обвинителен акт срещу В. В. Т. за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.

Списъкът за призоваване към обвинителния акт е съдържал 3 лица за призоваване - подсъдимият, един свидетел и едно вещо лице.

Делото е било разпределено на датата на образуването му на съдия С. И.. След провеждане на разпоредително заседание на 29.11.2024г., в което подсъдимият и упълномощеният му защитник изрично заявили, че нямат искания за отвод на съдебния състав и в което били решение въпросите по чл. 248 от НПК, делото било отложено за 13.01.2025 година.

На посочената дата, съдебният състав дал ход на делото, разпитал посочените в списъка за призоваване свидетел и експерт и уважил искане на защитата за събиране на допълнителни доказателства.

По делото били проведени съдебни заседания, както следва – на 18.02.25г. (отложено); на 17.03.2025г. (с разпит на четирима свидетели); на 24.04.25г. (с приобщаване на писмени доказателства); на 03.06.25г. (с приемане на други писмени доказателства, разпит на подсъдимия и предявяване на веществени доказателства); на 09.07.25г. (с приобщаване на допълнителни писмени доказателства); на 26.08.25г. (с разпит на трима свидетели, допуснати по искане на защитата); на 01.10.25г. (отложено); на 10.11.25г. (отложено); на 19.12.25г. (отложено); на 02.02.26г. (с приобщаване на допълнителни писмени доказателство и допускане на графическа експертиза служебно от съдебния състав) и на 16.03.26година.

В последното съдебно заседание защитникът направил искане за отвод на председателя на съдебния състав, като посочил множество основания - допускане на доказателства служебно от съда, с които се обслужва обвинителната теза; назначаване на резервен защитник в едно от заседанията при отсъствие на предпоставките за това; лишаване на страните от правото им да се запознаят с обвинителния акт, поради неотразяването му в електронното досие на съдебното производство.

Като основен проблем защитата е формулирала основанието, че „…в Троян има няколко съдии, които работят по наказателни дела и те служебно са свързани с РУ- Троян……, така че в битово естество не може да нямате контакти и взаимоотношения“.

Съдебният състав се произнесъл по всяко от наведените основания за отвод, като ги счел всичките за неоснователни.

В противовес на това обаче съдът заключил, че „.. Възникналото обаче у подсъдимия и неговия упълномощен защитник съмнение за предубеденост на съдията по делото, макар и необосновано, поставя под съмнение обосноваността на крайния съдебен акт“.

В заключение съдията посочил, че с оглед създаденото у страната впечатление за предубеденост на съда и възникнали съмнения относно безпристрастността и обективността на състава, преценени съобразно разпоредбата на чл. 6 §1 от ЕКПЧ, съдът следва да се отведе.

Така, след 1 година и 7 месеца съдебно производство (само пред този съдебен състав, който е действал като втора първа инстанция на делото, след отмяната на постановена преди това по реда на въззивния контрол първоинстанционна присъда), преминал етап на разпоредителното заседание, събрани и изслушани множество гласни доказателствени средства, преди финала на първоинстанционното производство, съдията се е отстранил от разглеждане на делото по приети от самия него неоснователни съображения, но поради създадено у подсъдимия впечатление за неговата предубеденост и за да избегне съмнението в „обосноваността на съдебния акт“- нарушение, различаващо се сериозно от нарушението на правото делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.

След като съдия С. И. се отвела от разглеждане на производството същото било разпределено на съдия Д. Ю., която насрочила разпоредително заседание на 07.05.26година.

В него защитникът на подсъдимия направил искане за отвод на председателя и съдебния състав по съображения, че…“…РС- Троян в цялост и вие като председател, осъществяващ организационно ръководство и представителство на РС - Троян, сте в пряка и непосредствена комуникация с държавните и общинските органи на града и най-вече с РУ на МВР- Троян…“, поради което за да се избегне каквато и да е опасност от това съдът да игнорира или прикрива определени факти за извършено от полицейски служител престъпление, съдът следва да се отведе.

Съдията приел искането за основателно, като се позовал на твърдението на защитника за извършено престъпление от полицейски служител в РУ- Троян, с чийто началник съдът имал служебни взаимоотношения. Отново посочил разпоредбата на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ и се отвел от разглеждане на делото, след което го изпратил на ВКС за промяна на местната подсъдност на осн. чл. 43, т. 3 от НПК.

Вярно е, че постановените отводи на членовете на съдебните състави не подлежат на контрол, включително и в рамките на процедурата по чл. 43, т. 3 НПК.

Същевременно, доколкото необосноваността на направения самоотвод пряко се отразява на движението на производствата, както и на разумността на срока на наказателното производство, те подлежат на проверка и контрол от Инспектората при ВСС (вж. Определение № 54 от 12.04.2018 г. на ВКС по ч. н. д. № 332/2018 г., I н. о., НК).

Това позволява в настоящото производство да се направят някои уточнения, тъй като посочените от съдиите основания да се отведат от разглеждане на делото илюстрират формален подход, в противоречие както с изискванията на чл. 31, ал. 3 от НПК за сериозна и убедителна мотивировка за самоотвода, така и с фундаменталните изисквания въобще за прилагане на института на отвода.

По този въпрос ВКС е взел отношение в Опр. № 254 от 04.05.25г. по ч.н.д. № 346/25г., ВКС, ІІ н.о., като ясно е посочил, че:

• отношението към института на отвода не следва да е механично;

• че за да се приеме, че съдебният състав няма да действа с необходимата безпристрастност трябва да съществуват конкретни, обективни и сериозни основания, а не произволни твърдения или субективни усещания у участващите в процеса лица;

• че отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК може да се поиска и да се направи само, когато се посочат и когато съществуват реални основания член на съдебния състав да се счита предубеден или заинтересуван от изхода на делото пряко или косвено;

• че във всички случаи основанията, които се сочат като създаващи основание да се подозира съдията в пристрастие и липса на обективност, трябва да се основават на обективно съществуващи предпоставки, а не на вътрешно усещане на страната;

• че искането на страната, че не желае конкретен съдебен състав да разгледа нейното дело, не обвързва съда със задължение непременно да удовлетвори очакванията, защото именно съдът е този, който трябва разумно, отговорно и професионално точно да извърши преценка на аргументацията, с която му е поискан отвод, за да не се стигне до ситуации, граничещи или с отказ от правосъдие или със злоупотреба с права.

В противен случай негативните последици от формалното удовлетворяване на неоснователните искания за отводи, единствено поради факта на „създалото се у страната впечатление, че съдът може да не е безпристрастен“ се разпростират не само върху движението на съответното дело, продължителността на наказателното производство, вероятното изтичане на давностните срокове по дела с обвинение за леки престъпления, но на практика обезмисля правилата за подсъдността и злепоставя принципа за случайното разпределение на делата по чл. 9 от ЗСВ, тъй като в определени случаи представлява инструмент на страната да избере сама не само съдебния състав, но и разглеждането на делото от друг съд.

Несъмнено основания да се претендира предубеденост биха били налице при установени отношения между член на съдебния състав и органите на МВР, но само ако са от такъв характер, че биха могли да компрометират осъществяваната от съда правосъдна дейност, и в частност биха довели до нарушаване на изискванията за безпристрастност и независимост. Изпълнението на служебна дейност по НПК, включително и чрез органите на МВР, наличието на служебна комуникация между съда и различни държавни органи и институции сами по себе си не представляват основание за отвод, още повече когато органите на МВР нито участват, нито са страни в конкретното наказателно производство.

Невъзможността за контрол върху съдебните отводи и създалата се в случая поради постановяването им ситуация на невъзможност районният съд в гр. Троян да сформира състав за разглеждането на делото налагат необходимост от уважаване на искането за промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде възложено на друг, равен по степен съд, в териториална близост до местно компетентния по правилата на подсъдността РС - Ловеч, за да се избегнат затрудненията във връзка с организацията на провеждането на съдебните заседания, както и във връзка с администрирането му, както и неудобствата на ангажираните с участие в него лица.

Предвид посочените по-горе в настоящето определение съображения, копие от същото следва да се изпрати на Инспектора при ВСС за проверка на движението на делото и евентуално необоснованото му забавяне поради направените от посочените в акта съдии при РС – Троян отводи.

Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение