Определение № 230 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3197/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Чирпан, представлявана от кмета на общината И.К., чрез процесуалния представител адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 260106 от 31.03.2021 г. по в.гр.д. № 1049/2021 г. на Окръжен съд- Стара Загора. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост на въззивното решение, обосновани с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не е разгледал заявеното с исковата молба придобивно основание. На следващо място се сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, и не е съобразил действащата в периода 1987 г.-1994 г. нормативна уредба, и в частност на разпоредбата на чл. 86 ЗС, която изключва придобиване по давност на вещи- държавна или общинска собственост. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК поради очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Кой е началният момент, към който следва да се преценяват предпоставките на § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА за това дали един имот става общинска собственост по силата на закона. 2. Има ли значение и какво е то при решаването на въпроса с чии средства е построен един недвижим имот-с държавни или кооперативни, за да се приеме, че имотът е станал общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА или е станал кооперативна собственост на основание 2, ал.3 ЗОбС. 3. В един и същ материален закон, какъвто е ЗОбС/, разпоредбите, отнасящи се до чл. 2, ал.2 и чл. 2, ал.3 /отм./ в какво съотношение са- на обща към специална, и възможно ли е по този начин да се дава преимуществено предимство на кооперациите и на другите обществени организации пред интересите на държавата, съответно на общината, за да се приема, че изградените с държавни пари сгради са кооперативна собственост. 4. Възможно ли е собственикът на един имот да бъде и наемател на собствения си имот. Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва съдебна практика. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация РПК-Чирпан чрез процесуалния си представител адв. А. Ш. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 25 от 24.02.2020 г. по гр.д. № 435/2018 г. на Районен съд Чирпан и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Община Чирпан срещу РПК-Чирпан и „Билдинг НЛ” ЕООД със седалище и адрес на управления гр. София, искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че Община Чирпан е собственик на почивна база „Марица”-целият трети етаж със застроена площ 505 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор ......със застроена площ от 451 кв.м, с предназначение-хотел, състоящ се от посочените в диспозитива на решението помещения, представляващ реална част от Мотел-ресторант „Ханче Марица”-масивна сграда на три етажа, състояща се от: 1. Стара част с РЗП 580.40 кв.м, заедно с избено помещение в нея от 44 кв.м, и 2/ Нова част с РЗП 1 206.95 кв.м с прилежащата й тераса от 142.96 кв.м, заедно с избено помещение в тази част от 176 кв.м, заедно с принадлежащите му комуникации и съоръжения, построена в поземлен имот с идентификатор .....по КККР с площ 3 201 кв.м, с адрес на имота: [населено място], общ. Чирпан, обл. Стара Загора, и за осъждане на „Билдинг НЛ” ЕООД да предаде на Община Чирпан владението върху този имот. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че сградата първоначално е съществувала като павилион, заведен в инвентарната книга на РПК Чирпан през 1967 г. като ДМА „Ресторант Марица”. В началото на 70-те години на миналия век е било извършено разширение чрез изграждане на кухненски бокс и втори етаж, включващ стаи за персонала на ресторанта. В периода 1984-1987 г. е било извършено ново разширяване на сградата, съчетано с реконструкция и обновяване. Тогава към ресторанта е била изградена търговска зала, вторият етаж е бил пригоден за хотелска част и е бил изграден процесният трети етаж, също предназначен за хотелска част. През 1986 г и 1987 г. са били съставени протоколи- обр. 16 за приемане на извършените СМР и за въвеждане в експлоатация на търговската зала на ресторант „Марица” и за строителство, реконструкция и модернизация на мотел „Марица”, в които като инвеститор и изпълнител е посочена РПК „Наркооп”-Чирпан. При формиране на тези изводи въззивният съд се е позовал на приетите по делото писмени доказателства-фактури за закупени от РПК-Чирпан строителни материали и изплатени на строителните работници дневни, счетоводни справки, протоколи обр. 16, както и на показанията на св. М. Д. и на заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на поставените въпроси вещото лице, изготвило икономическата част на експертизата, е посочило, че процесният имот е записан като ДМА в баланса на Община Чирпан и към датата на експертизата се отчита по синтетична счетоводна сметка 203 с първоначална стойност 14 712.33 лв. В архивите на Община Чирпан няма налични първични счетоводни документи-фактури за закупени материали, извършени плащания към външни доставчици, ведомости за начислени заплати и др., поради което не може да се установи кога и на какво основание имотът е заприходен като ДМА в баланса на Общината. При извършената проверка в счетоводството на РПК-Чирпан вещото лице е установило, че „Ресторант Марица” е заведен в инвентарната книга като ДМА към 31.12.1967 г. с първоначална стойност 83 810 лв. Със счетоводна справка от м. 12.1986 г. е увеличена стойността на този актив със сумата 219 600 лв., представляваща сбор от сумите на направените разходи по основните ремонти, съчетани с реконструкция и модернизация на сградата. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че процесният трети етаж е изграден със средства на кооперацията. От техническата част на заключението на комплексната експертиза е установено, че към третия етаж няма самостоятелен вход или подход. Достъпът до него се осъществява от общо за трите етажа стълбище с вход от север. Строителството и реконструкцията на почивната база ”Марица” е било извършено без строителни книжа и без отстъпено на кооперацията право на строеж в терен, който е бил държавна собственост. Това е мотивирало въззивният съд да приеме от правна страна, че с факта на построяването й, в това число и на третия етаж, цялата почивна база е станала държавна собственост по силата на чл. 92 ЗС, доколкото по делото не е установено друго. След измененията в Конституцията на Република България, приети през 1990 г., и след приемане на ЗМСМА, цялата почивна база, като предназначена предимно за търговско обслужване на жителите на Община Чирпан, е преминала в собственост на общината, на основание § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА, а с приемане на Закона за общинската собственост, в сила от 01.06.1996 г., на основание чл. 2, ал.3 е изключена от обхвата на общинската собственост и е станала собственост на кооперацията като построена с нейни средства до 13.07.1991 г. При извършената проверка настоящият състав не установи данни за вероятна недопустимост на въззивното решение. Не се установи въззивният съд да е разгледал предявените искове за собственост на основание, различно от наведеното от жалбоподателя в исковата молба и изрично уточнено в проведеното на 21.11.2019 г. открито съдебно заседание в първата инстанция. Претендираното право на собственост ищецът е обосновал с твърдението, че третият етаж е построен през 1987 г. със средства на ОбНС-Чирпан, поради което е станал държавна собственост, а впоследствие е преминал в собственост на общината. Позовал се е на съставения през 1998 г. Акт за частна общинска собственост относно процесния етаж, в който като основание за придобиването му е посочена разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.6 ЗОбС, която в действащата си към този момент първоначална редакция предвижда, че са общинска собственост общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община. С обжалваното решение въззивният съд е изследвал осъществяването на това придобивно основание. Приел е, че с построяването си цялата сграда е станала държавна собственост; че при действието на ЗМСМА е преминала в собственост на общината на основание § 7, ал.1, т.6 от този закон като предназначена предимно за търговско обслужване на жителите на общината, но с влизане в сила на ЗОбС на основание чл. 2, ал.3 е изключена от общинската собственост, т.е. към момента на предявяване на исковете за собственост Община Чирпан не се легитимира като собственик на процесния имот. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По смисъла на тази разпоредба очевидната неправилност предполага въззивното решение да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай настоящият състав не установи въззивното решение да страда от такива пороци. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материалния и процесуален закон, от допуснати процесуални нарушения или необоснованост, на които се позовава в жалбоподателят, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не обосновават необходимост от допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поставените във втората част на изложението въпроси, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По първия въпрос-към кой момент следва да се преценява наличието предпоставките на § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА за трансформиране на държавната собственост в общинска, е налице трайно установена практика на ВКС, според която тази преценка се прави към момента на влизане на закона в сила /17.09.1991 г./. В този смисъл напр. решение № 5 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 2505/2016 г. на ІІІ г.о., решение № 779 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 1723/2009 г. на І г.о., решение № 21 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 5762/2014 г. на І г.о., решение № 150 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1052/2011 г. на ІІ г.о. и др. Вторият въпрос-има ли значение и какво е то при решаването на въпроса с чии средства е построен един недвижим имот-с държавни или кооперативни, за да се приеме, че имотът е станал общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА или е станал кооперативна собственост на основание 2, ал.3 ЗОбС, е некоректно формулиран. Разпоредбите на § 7, ал. 1и 2 ЗМСМА, и в частност на ал.1, т.6 от този закон, са приложима при разрешаване на въпроса за разделяне на общинската собственост от държавната. ЗМСМА не урежда вещно-правния статут на онези държавни имоти, които са построени със средства на кооперативните организации. Това е сторено по-късно с приемане на Закона за общинската собственост, който с разпоредбата на чл. 2, ал.3 изрично сочи, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. Поначало влагането на собствени средства в построяването на сграда или постройка върху чужд терен /в случая-държавен/ без надлежно отстъпено право на строеж, няма за последица придобиване на право на собственост върху построеното. По силата на чл. 92 ЗС то става собственост на собственика на земята, върху която е изградена. Но с разпоредбата на чл. 2, ал.3 ЗОбС/ отм./ законодателят отдава правно значение на факта на влагане на собствени на кооперациите средства за построяване на сградата и ги признава за собственици на построеното. Според практиката на ВКС тази норма има реституционен характер. Тя е произвела своето действие от момента на влизане на закона в сила, поради което обстоятелството, че по-късно е отменена, не засяга вече придобитите от кооперацията вещни права. Дали това законодателно разрешение е в интерес на държавата и общините е въпрос, който не е предмет на касационното обжалване. Нормата е ясна, по приложението й има утвърдена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Това изключва наличието на основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. . Последният въпрос-възможно ли е собственикът на един имот да бъде и наемател на собствения си имот, също е некоректно формулиран. Въпросът се поставя във връзка с представените по делото доказателства за сключен между Община Чирпан като наемодател и РПК Чирпан като наемател договор за наем от 26.12.1988 г. за наем на помещения на третия етаж от сградата, действието на който е продължен с анекс до 31.12.1990 г. Към този момент цялата сграда е била държавна собственост-факт, който не е съобразен от жалбоподателя, поради което не може да се поддържа, че кооперацията е била наемател на собствения си имот. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото Община Чирпан следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на РПК-Чирпан разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 3000 лв., съобразно представения с отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие № 04702 от 17.05.2021 г. Водим от гореизложеното съдът