Определение № 604 от 14.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 357/2010 г.
ВКСI търговско отделение14.07.2010 г.докладчик Дария Проданова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 132 от 16.03.2010 год. по ч.гр.д. № 101/2010 год. на Варненски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от „Д”АД срещу Определение № 132 от 16.03.2010 год. по ч.гр.д. № 101/2010 год. на Варненски апелативен съд с което е потвърдено определението от 16.12.2009 год. по т.д. № 601/2009 год. в обжалваната му част. С нея е било отхвърлено искането на застрахователното дружество за присъждане на разноски за сумата над 2020 лв. и до претендираните 5563.75 лв., представляващи адв.хонорар. Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Предмет на гр.д. № 601/2009 год. на Варненския окръжен съд активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ГЗ, предявени от наследниците на Т. Д. Т., починал на 25.06.2007 год. в резултат на ПТП срещу „Д”АД. Първоинстанционният съд е прекратил производството по исковете и на основание чл.78 ал.4 ГПК с допълнително определение от 16.12.2009 год. е присъдил на ответника разноски, редуцирайки на основание чл.78 ал.5 ГПК адв.хонорар. По реда на въззивния контрол, сезиран от ищците, определение № 599 от 30.12.2009 год. по ч.гр.д. № 633/2009 год. Варненският апелативен съд е отменил прекратителното определение и е върнал делото на ВнОС за разглеждане на спора. Определението за разноските е било обжалвано от ответника „ застраховане”АД. Произнасянето на ВнАС с обжалваното определение е обусловено от факта, че прекратителното определение (послужило като основание за присъждане на разноски) е отменено и производството по делото е висящо. Т.е. отменено е и обусловеното определение по чл.78 ал.4 ГПК. Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Липсва поставен правен въпрос, касаещ разноските. И в изложението, както и в самата частна касационна жалба се съдържат доводи по допустимостта на иск с правно основание чл.407 (отм.) ГПК и приложената съдебната практика касае този иск. Поради липсата на каквато и да било връзка на изложението с правен въпрос, свързан с произнасянето на ВнАС по разноските, касационен контрол не следва да бъде допускан. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че в петитумите и на частната касационна жалба и на изложението се съдържа искане за отмяна на необжалваемото Определение № 599 от 30.12.2009 год. по ч.гр.д. № 633/2009 год. на ВнАС (с което е отменено прекратителното определение на ВОС), което искане, поради процесуалната му несъстоятелност не подлежи на обсъждане. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.