Определение № 50889 от 02.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2738/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Е. Т. Ц. касационна жалба срещу постановеното от СГС, ГО ІV в състав решение № 395/28.02.2022г., с което е отменено решение № 20136533/10.06.2021г. на С, 72 състав по гр.д. № 65574/2020г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Е. Т. Ц. срещу ГД „ГВА“ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. и т.3 КТ, както и в частта на присъдените разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С писмения си отговор ГД „ГВА“ изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и/или ал.2 ГПК. За да постанови решението си, СГС, ГО, ІV- В състав е приел, че не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността “старши инспектор” в отдел “Авиационна сигурност”, дирекция “Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване, и правно осигуряване”, прекратено със заповед № 45- 01- 532/ 13.11.2020г., поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Относно спорния въпрос дали ищцата се ползва от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, съдът е изложил, че ищцата е уведомила работодателя си, че ѝ е разрешен отпуск по болест след като е получила заповедта за уволнение, поради което и при положение, че на работника е била връчена заповедта за уволнение преди същият да уведоми работодателя си, че му е разрешено ползването на отпуск, независимо дали вече му е бил издаден болничен лист, той не се ползва от предварителна закрила. Относно спазването на двумесечният срок по чл. 194 КТ, съдът е приел, че противно на доводите на ищцата, наказанието е наложено в двумесечния срок от узнаване за нарушението от работодателя. Под откриване на нарушението по см. на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки. В случая в докладите от м. януари 2020г. и м. февруари 2020г. са направени констатации, касаещи установени нарушения в дейността на Летище “Пловдив”, но не и такива, относно дейността на служители на ГД “ГВА”, като докладът с резултатите от тази проверка, в който подробно са изложени установените нарушения, е изготвен на 03.09.2020г. Относно спорния между страните въпрос за мотивиране на заповедта за уволнение е приел, че заповедта за уволнение, в частта, в която е описано нарушението, че в оценката на риска са посочени предмети, които не отговарят на дефинициите на понятията “специална продукция” и “военна продукция” в Наредба за контрол върху режима на търговия с военна и специална продукция, като има и припокриване на тези две понятия, не е направено разграничение коя продукция е специална и коя военна, е немотивирана. От така описаното не става ясно кои предмети не отговарят на дефинициите на понятията “специална продукция” и “военна продукция” в посочената Наредба, което нарушава правото на ищцата да разбере за какво е наказана и осъществи правото си на защита, съответно, възпрепятства съда да прецени законосъобразността на уволнението. В останалата част заповедта за уволнение е мотивирана, нарушенията са подробно и ясно описани от фактическа страна, като са посочени всичките му съществени признаци от обективна и субективна страна, което е достатъчно за организиране на защитата на ищеца. В нея са посочени всички обективни признаци на вмененото нарушение – същото е описано по време и място на извършването му и по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът. Изложил е, че фактическите основания за налагане на наказанието са 1. Провеждане на практически тест- етап 3 от процедурата, на рентгеново оборудване, което не отговаря на съответните изисквания. Съгласно т. 4.5 НПОССГВ, изпитващите носят отговорността, че тестовете, които се полагат са в пълно съответствие с разпоредбите на раздела и са предприети мерки за избягване на заобикаляне на разпоредбите и погрешните им изпълнение. В тези случаи изпитващите са упълномощени да вземат мерки. Рентгеновото оборудване, на което е проведена изпитната сесия в периода 17.12.2019г.- 18.12.2019г. е на Агенция Митници и не е одобрено от ГД “ГВА” 2. Нарушаване на процедурата за одобрение за Оценка на риска на регулиран агент “Летище П.” ЕАД. Летищната програма за сигурност е одобрена преди одобрението на Оценка за риска. Съгласно т.01.1.5.1 от глава 1 НПСГВ прилагането на селективните интензивни мерки е обвързано с оценката на заплахата. Оценката на заплахата е част от Оценката на риска, т.е. залагането на ефективни мерки в Програмата за сигурност от регулирания агент е следствие от извършена оценка на риска, т.е. има връзка на зависимост между Програмата за сигурност и Оценката на риска. В одобрената от ищцата Програма за сигурност не е посочено военно формирование 32040- 24 авиобаза на МО, намиращо се е постоянната демаркирана зона, граничеща със зоната за ограничен достъп, което следва да бъде отчетено при изготвяне на оценката на риска. В НПСГВ, глава 2, т. 2.1.3 е вменено задължение на регулираните агенти да включат в своята програма за сигурност съответните мерки и процедури за сигурност, които се прилагат на конкретното гражданско летище за обществено ползване, на което оперират. В оценката на риска са посочени предмети, които не отговарят на дефинициите на понятията “специална продукция” и “военна продукция” в Наредба за контрол върху режима на търговия с военна и специална продукция, като има и припокриване на тези две понятия, не е направено. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че сертификационната сесия, проведена в периода 17.12.2020г.- 18.12.2020г., е проведена на рентгеново оборудване, което не е одобрено от ГД “ГВА”. Това обстоятелство се установява от оказания на св. Г., св. Г. и св. В., които заявяват, че през м. декември 2019г., когато е проведена сертификационната сесия, оборудването не е работело. Обстоятелството дали има видима разлика между оборудването, одобрено от ГД “ГВА” и това, собственост на Агенция „Митници“, е неотносими към преценката дали деянието на ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина. От събраните доказателства се установява, че рентгеновото оборудване, което се използва от регулирания агент за проверка на пътниците и ръчния багаж, е описано в Програмата на рентгеновото оборудване е възможно да се направи проверка за съответствие. За неоснователен е приел доводът на ищцата, че в задължението в обхвата на проверката не е влизала проверката дали използваното рентгеново оборудване е одобрено от ГД “ГВА”, тъй като оборудването е било предмет на друга проверка, извършена от нея през м. октомври 2019г. Задължението на членовете на комисията да проверят дали оборудването, на което се провежда изпита, е одобрено от ГД “ГВА” произтича от целите на сертифицирането, а именно да се потвърди, че съответните стандарти в авиационната сигурност се постигат от служители по сигурността; потвърди, че служителите притежават необходимата компетентност да изпълняват възложените им функции на приемливо ниво. Съгласно НПСГВ, ГД “ГВА” е отговорна за прилагането на целия процес на сертифициране, която отговорност включва и организация на процеса на сертифициране. Съгласно раздел II, част 7, т. 7.1. НПСГВ, целта на тестовете е изпитващият да се увери, че кандидатът притежава уменията, които се изискват от него в реална обстановка. От друга страна, членовете на сертификационната комисия имат задължение да обезпечат положените тестове да са в пълно съответствие с разпоредбите на НПОССГВ и да предприемат мерки за предотвратяване на заобикаляне на разпоредбите или валидното им изпълнение, част от които задължения е да се увери, че рентгеновото оборудване, на което се провежда сертификационната сесия отговаря на изискванията, одобрено е от ГД “ГВА” и неговите функционалности и конфигурация позволяват да бъде извършена достоверна преценка за познанията и уменията на служителя. Ето защо за ищцата е съществувало задължение да провери дали използваното по време на сертифицирането рентгеново оборудване е одобрено от ГД “ГВА”, като при полагането на дължимата грижа това е било възможно. Обстоятелството, че два месеца по- рано ищцата е извършила проверка на летище Пловдив, вкл. и на използваното рентгеново оборудване, сочи, че тя е била добре запозната с последното. Бездействието на ищцата сочи на проявена груба небрежност. Възлагането на дейност по участие в процедури по сертифициране и следсертификационни проверки на персонала на регулирания агент- летище, осъществяващ проверка за сигурност на пътници и ръчен багаж, предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което осъществяващият тази дейност работник е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната грижа за опазване на доверието на работодателя. Служителят е длъжен при изпълнение на служебните си задължения да следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. В случая, видно от фактите по делото, служителят се е отклонил от това дължимо поведение. По отношение на нарушението по чл. 190, т. 7 КТ: От представения доклад от 27.1.2020г., изготвен от ищцата, се установява, че тя е дала положително становище за внесената на 09.1.2020г. от регулиран агент “Летище Пловдив” ЕАД програма за сигурност, одобрена на 28. 01.2020г. От представения доклад от 14.02.2020г., изготвен от ищцата, се установява, че тя е дала становище, че представената от регулиран агент “Летище Пловдив” ЕАД оценка на риска съответства на изискванията на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване и същата е одобрена на 17.02.2020г. Съгласно НПСГВ, всеки субект разработва програма за сигурност, с оглед недопускане на акт на незаконна намеса. Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват, за да се отговори на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/ 2008г. и на НПСГВ за прилагане на стандарти за сигурност във въздухоплаването по отношение на неговите дейности. В разпоредбата на чл. 4, & 1 Регламента са посочени общите мерки за опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, сред които са условията, при които може да се прилагат специални процедури за сигурност или да се освобождава от контрол за сигурност. Съгласно чл. 10 Регламента, всяка държава-членка разработва, прилага и поддържа национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. В тази програма се определят отговорностите за прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4, и се описват мерките, които се изискват за тази цел от операторите и образуванията. Съгласно чл. 12 от Регламента, всеки оператор на летище разработва, прилага и поддържа програма за сигурност на летището. Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от оператора на летището, за да се отговори на изискванията на настоящия регламент, както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на държавата членка, в която се намира летището. Програмата включва разпоредби за вътрешен контрол на качеството, в които се описват начините за контрол на прилагането на тези методи и процедури от оператора на летището. С оглед изложеното, дори и да се приеме, че не съществува изискване оценката на риска да бъде одобрена преди програмата за сигурност, то това следва от изискванията на Регламент (ЕО) № 300/ 2008г. и тези на НПСГВ относно съдържанието на програмата за сигурност. Съгласно НПСГВ, прилагането на селективните интензивни мерки е обвързано с оценката на заплахата. Оценката на заплахата е част от Оценката на риска, т.е.има връзка на зависимост между Програмата за сигурност и Оценката на риска. В програмата за сигурност на регулирания агент се съдържат изключения по отношение на товари, поради което е необходимо да се изготви оценката на риска. Така одобрената програма не отговаря на изискванията за съдържанието, посочено в Приложение 01- Д, модел на летищна програма за сигурност, в което е описано подробно съдържанието. В този смисъл е счел за основателни доводите във въззивната жалба, че в случай, че оценката на риска не е одобрена, но е одобрена програмата за сигурност, която включва мерки за оценка на риска, субектите ще се ползват с привилегии без това да е одобрено. На следващо място, в одобрената Оценка на риска не е описано намиращото се на територията на летището военно формирование 32040- 23 авиобаза на МО, разположено на постоянно демаркирана зона. Целта на Оценката на риска е да бъде оценен риска, свързан с обработка на товари, поща, за сигурността на летището, за гражданското въздухоплаване и здравето и безопасността на лицата. С оглед изложеното, за да се приеме, че одобрената оценка изпълнява изискванията за съдържанието и може да изпълни целите, същата следва да съдържа описание на посоченото военно формирование, тъй като същото представлява обективен фактор, което влияе върху осъществяване на посочените в оценката сценарии. Въззивният съд е приел и че нарушението на трудовата дисциплина е "тежко" при отчитане обществената значимост на професията, която заема ищеца, характера на изпълняваните трудови функции и степента на отговорност при изпълнение на дейността- част от които са контролните функции по отношение спазването на изискванията за сигурност на регулирания агент- летище. С поведението си ищцата е създала предпоставки за поставяне в риск на живота и здравето на неограничен кръг хора. Посочените нарушения представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ), които обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Поставянето в риск живота и здравето на неограничен кръг хора обосновава достатъчна тежест, за да се наложи наказание „ уволнение“, тъй като засяга неограничен кръг хора. Ирелевантно е дали от нарушенията са настъпили вредни последици, наличието на каквито обуславя единствено по- голяма тежест на извършените нарушения. В случая се касае за неизпълнение на основни трудови задължения през период от около 2 месеца, което обуславя извод, че извършените нарушения не са инцидентен пропуск при изпълнение на трудовите функции. Трите нарушения, извършени от ищцата, са такива, касаещи основното трудово задължение на всеки заемащ длъжността “старши инспектор” в отдел “Авиационна сигурност”, а именно контрол и мониторинг на прилагането на Националните програми за сигурност, контрол съответствие на програмите за сигурност; участие в процедури по сертифициране и следсертификационни проверки на летища. Аргумент за съответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на извършените нарушения е и субективното отношение на ищеца към собствените му действия. Касае се за съзнателно неизпълнение на основното негово трудово задължение, като пренебрежителното отношение към последиците от собственото му поведение не може да бъде извинено с евентуално неизпълнението на задълженията от други служители. Неоснователността на искът за отмяна на заповедта за уволнение обуславя неоснователността на предявените искове по чл. 344, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ. По основанията за касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практика на ВКС и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК- от значене за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като е посочил следните правни въпроси, които поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото или само тези, на които основава решението си; 2/. Налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения, когато задължението не е вменено на служителя по силата на нормативната уредба и/или длъжностната характеристика. Допустимо ли е трудовите задължения да бъдат извеждани по тълкувателен път? Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за неизпълнение на задължения, възложени по силата на нормативна уредба, без да посочва конкретна нарушена разпоредба?; 3/. Следва ли да се приеме, че служителят е започнал да ползва разрешения му отпуск поради болест при прието и неоспорено по делото доказателство, че същият е уведомил прекия си ръководител, че не е на работа, тъй като има здравословни проблеми, водещи до неработоспособност и провежда изследвания по препоръка на лекар, но към този момент не е предоставил болничен лист?; 4. Може ли да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя за действия, за които работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е приел, че не представляват нарушения на трудовата дисциплина. Допустимо ли е противоположно отношение на работодателя към един и същи действия на служителя? Преклудира ли се възможността на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на служителя за негови действия/бездействия, за които първоначално е преценил, че не представляват нарушения на трудовата дисциплина?“. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по уточнения по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос: Ползвали се работникът, респ. служителят от предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.4 КТ в случай, че въпреки че към момента на връчване на заповедта за уволнение не е уведомил работодателя за издадения му болничен лист /представен по-късно в срока по чл.9, ал.2 от НМЕ/, работодателят е знаел за влошеното му здравословно състояние и че може да се ползва от закрилата, тъй като не се е явил на работа. Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и следва да се допусне по обусловилия изхода на спора въпрос на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По останалите повдигнати от касатора въпроси, съдът ще се произнесе с решението си по същество. На осн. чл.83, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Е. Ц. не дължи държавна такса. Воден от горното, Върховния касационен съд, състав на ІV гр. отделение,