Определение № 2718 от 03.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. Г., чрез адвокат Ж. Д., срещу решение № 127 от 17.03.2023 г. по в.гр.д.№ 98/2023 г. на Окръжен съд-Велико Търново, потвърждаващо решение № 1368 от 03.12.2021 г. по гр.д.№ 2656/2021 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. Г. Г., Р. К. Г., М. М. Г., П. М. Г. и К. М. Г. на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.***, ет.***, ап.***, с площ от 58.06 кв.м., състоящ се от кухня, хол, коридор, баня-клозет, лоджия, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], ведно с 1.76% идеални части от общите части на сградата и от подобренията в блока, при дялове: 20/24 идеални части за В. Г. Г., 1/24 идеални части за Р. К. Г., 1/24 идеална част за М. М. Г., 1/24 идеална част за П. М. Г. и 1/24 идеална част за К. М. Г.. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение – провеждане на откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция без присъствието на жалбоподателката и процесуалния й представител, въпреки направено от пълномощника й искане за отлагане на заседанието поради служебната му ангажираност по друго дело, доказана с писмени доказателства. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Подаден е отговор на касационната жалба от съделителя В. Г. Г., чрез адвокат Г. Н., в който е изложено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивният съд е възприел, на основание чл. 272 ГПК, изводите на първата инстанция от фактическа и правна страна, според които процесният апартамент е бил придобит от наследодателите П. Г. К. и Г. В. Г., през време на брака им, на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по НПЖДЖФ, сключен на 10. 01. 1969 г. След смъртта на П. Г. през 1996 г., преживелият съпруг Г. Г. е получил 1/2 идеална част от имота на основание прекратена СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от съпругата си, общо 4/6 идеални части, а синовете В. и М. Г. – по 1/6 ид.ч. всеки от тях. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 93/27. 06. 2011 г. Г. Г. прехвърлил на сина си В. Г. притежаваните от него 4/6 идеални части от жилището, при което В. Г. е станал собственик общо на 20/24 идеални части. Притежаваната от М. Г. 1/6 (4/24) ид.ч., след смъртта му през 2012 г., е придобита от наследниците му – съпруга Р. К. Г. и синове К., М. и П. М. Г., всеки – по 1/4 идеална част. Приел е, че във въззивната жалба не са изложени оплаквания и доводи относно осъществяване на юридическите факти, с чието настъпване е възникнала между съделителите съсобственост върху жилищния имот при посочените в първоинстанционното решение дялове. Заявена е само порочност на първоинстанционното решение поради нарушение на изискването за надлежно връчване на съобщения и книжа, обезпечаващо равната възможност на страните за упражняване на правото им на защита ( чл. 7, ал. 1, пр. 1 -во, вр. с чл. 9 от ГПК ). Прието е, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при връчването на препис на исковата молба и призовката за откритото съдебно заседание до съделителката Р. Г., довело до препятстване възможността за същата да подаде в срок писмен отговор със съдържанието по чл. 131, ал. 2 от ГПК и да посочи, заедно с оспорванията, и доказателствата си, съгласно чл. 131, ал. 3, чл. 143, ал. 2, ал. 3, чл. 144 от ГПК. Връчването им е извършено на 20.09.2021 г. и на 01.11.2021 г., чрез сина на съделителката К. Г., който ги е приел със задължение да ги предаде на майка си. Това действие е допустимо, съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК, и не са налице обстоятелства по чл. 46, ал. 2 и ал. 3 ГПК, изключващи приложението му. Спазени са изискванията на чл. 45 и 46 ГПК. Пропускането на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК (за чието възстановяване при условията на чл. 46, ал. 4, изр. 2 -ро и 3-то от ГПК не е направено искане, макар и ответницата да е узнала за делото преди съдебното заседание) няма неблагоприятен за правото на защита на страната ефект, защото са приложими специалните правила на чл. 342 и чл. 343 от ГПК, даващи възможност да се направят съответните възражения срещу иска за делба и в първото открито съдебно заседание. В изложението към касационната жалба е поставен следният въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: Следва ли делото да бъде отложено за друга дата, ако бъдат представени доказателства за невъзможността на процесуалния представител на страната да се яви в съдебно заседание с оглед защита на нейните права и законни интереси. Въпросът е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба за съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд при прилагане на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, изразяващо се в неуважаване на молбата на пълномощника на съделителката за отлагане за друга дата на насроченото и проведено пред въззивната инстанция открито съдебно заседание. Въпросът не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Същият е зададен твърде общо, без да е съобразена конкретиката на казуса, което води до невъзможност да се даде принципен отговор, обхващаш всички възможни случаи. На следващо място, въпросът представлява преформулирано оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение, разглеждането на каквото на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като предполага преценка на представени по делото доказателства за наличие или отсъствие на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 142, ал.2 ГПК, каквато преценка не би могла да бъде извършена в стадия по селекция на касационните жалби. За яснота следва да се посочи, че процесуалната възможност за отлагане разглеждането на делото не е свързана единствено с искане на страната. В случая въззивния съд е мотивирал своя отказ с възможността, при липса на доказателствени и други процесуални искания, както и на допуснати пред въззивната инстанция доказателства, своевременно да бъде преупълномощен друг адвокат, който да представлява страната в откритото съдебно заседание пред въззивния съд. Доводите за нарушение на съдопроизводствените правила и за нарушаване на правото на страната за участие във въззивното производство са оплаквания за неправилност, представляващи касационни основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, но не и основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. А и в случая жалбоподателката не твърди неучастието на пълномощника й в проведеното пред въззивната инстанция заседание да е нарушило правото й на защита, лишавайки я от възможността да бъде реализирана защитата й срещу иска за делба чрез предявяване на възражения, въвеждане на твърдения и предявяване на доказателствени искания. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, нито има данни такива да са направени. Воден от горното Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,