Определение № 383 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2423/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Е. П. и касационна жалба на Н. П. П. против решение №53 от 26.03.2019г. по гр.д. 199/2018г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касация –„Банка ДСК” ЕАД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подадено общо от двамата касатори, чрез пълномощника им –адв.П. Н. са поддържали основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпросът – „По какъв начин следва да бъде удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита ?”. Страната е изложила оплакването си за неправилност на решението, така квалифицирано и от нея, като е развила защитната си теза, за това, че не била развита окончателно процедурата по чл.47 ГПК, тъй като не била направена адресна справка за длъжниците. Накратко е възпроизведена приетата с ТР ОСГТК №1/09г. дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпросът- „Имат ли действие Общите условия за кредитиране на Банката по отношение на длъжниците, ако не са налице данни за запознаване на последните с тяхното съдържание при подписване на договора”. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първият поставен въпрос е общ и изведен от защитната теза на страната, а не от решаващите изводи на състава, приел редовно изпълнена процедура по връчване на изявлението на банката за предсрочна изискуемост на целият дълг. Изрично са обсъдени установените опити на банката да връчи съобщението чрез Еконт експрес – лицензиран оператор на пощенски услуги. Както и това, че след връщане на пратките неполучени, банката е предприела връчване на нотариални покани, редовно връчени по реда на чл.47 ГПК чрез нотариус И. А., на адреса, който страните са съобщили по договора за кредит. При тези фактически данни въпросът е поставен изцяло в контекста на оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава, а не съобразно решаващите изводи на съда,поради което не е налице общо основание. Следва да се посочи и това, че касаторите не са развили и доводи по допълнителния критерий, съобразно разясненията дадени с т.4 ТР ОСГТК №1/09г. тъй като само са възпроизвели лаконичен извод от тези разяснения, без той да бъде приложен към случая и обоснован спрямо него. Извън това по приложението на чл.47 ГПК е налице константна казуална и тълкувателна практика на ВКС, което изключва наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият поставен въпрос, освен че не е свързан с решаващ извод на състава, изобщо не е обоснован като допълнителен критерий, така че дори и да бъде приет за релевантен, също не може да доведе до допускане на акта до касационно обжалване. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на ВТАС. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение