Определение № 2797 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Б. срещу определение № 7538 от 21.06.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 6729 от 2023 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-VI-Е състав, с което е потвърдено определение № 180 от 14.02.2023 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ да бъде вписано заличаване на вписана договорна ипотека.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че определението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК във връзка с чл.274 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване е посочена очевидна неправилност на определението по смисъла но чл.280, ал.2 ГПК и евентуално чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази научните, логическите и опитни правила при преценка на събраните по делото доказателства и как следва да формира вътрешното си убеждение ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните в рамките на предмета на спора и в рамките на оплакванията във въззивната жалба ?

3. Може ли съдът да основе своите изводи само въз основа на избрани доказателства, без да обсъди същите в тяхната цялост и да изложи съображения защо възприема едни и отхвърля други ?

4. Имала ли е молбата за вписване на договорната ипотека изискваното от чл.167, ал.2 ЗЗД съдържание и към нея представени ли са били всички необходими документи за вписването на ипотеката съгласно чл.16, ал.1 от Правилника за вписванията ?

5. Определение на съда за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист има ли сила на влязло в законна сила съдебно решение по смисъла на чл.179, ал.2 ЗЗД ?

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., като взе предвид събраните по делото доказателства, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа на съдията по вписванията/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 14.02.2023 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията да заличи вписана договорна ипотека, е законосъобразен, тъй като към заявлението на П. Б. не е представено нито нотариално заверено съгласие на кредитора, нито влязло в законна сила съдебно решение, както изисква разпоредбата на чл.179, ал.2 ЗЗД. Прието е, че представеното определение на съда за обезсилване на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист не представляват съдебно решение по смисъла на разпоредбата на чл.179, ал.2 ЗЗД.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на определението. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на акта да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, Правилника за вписванията, ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не е налице и евентуално посоченото основание за допускане на касационното обжалване- чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, тъй като жалбоподателят не е посочил съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или практика на ВКС/, на която обжалваното определение да противоречи по поставените въпроси. А съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на такава практика е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от гореизложеното, това основание за допускане на касационното обжалване не е налице, тъй като четвъртият поставен въпрос е напълно неотносим към конкретното дело /по което предмет на разглеждане е дали са налице законовите изисквания за заличаване на вече вписана договорна ипотека, а не за нейното вписване/, а по останалите поставени въпроси има последователна съдебна практика /например решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 391 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 1759 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по петия поставен въпрос и многобройна практика по първите три въпроса/, на която обжалваното определение не противоречи.

Не са налице и другите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение