Определение № 3691 от 15.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3139/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 2823 от 01.06.2023 г., подадена от А. А. С. и С. Ю. С. чрез адвокат Б. Й. от САК, която е насочена против въззивно Решение № 131 от 11.05.2023 г. на Окръжен съд – Шумен, І състав, постановено по в.гр.д.№ 473/2022 г.

Ответницата по касация Н. О. К. е подала отговор на жалбата чрез адвокат Г. К. от САК. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

Ответникът по касация К. К. не е подал отговор на жалбата.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 224 от 25.07.2022 г. (поправено с Решение № 251 от 15.09.2022 г.), постановено по гр.д.№ 881/2021 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлен предявеният от А. А. С. и С. Ю. С. срещу Н. О. К. и Казъм К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 95, том X., д.№ 2108/2013 г. на нотариус с рег.№ 346, на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място] пазар, [улица], представляващи жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 45 кв.м. и идентификатор [№] и селскостопанска сграда със застроена площ 20 кв.м. с идентификатор [№], които са разположени в източната част на поземлен имот с идентификатор [№], както и искането за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на имот, придобит по давностно владение № 192, том V, рег.№ 5045, д.№ 805 от 29.12.2020 г. на нотариус с рег.№ 346.

От фактическа страна е прието за установено, че с нотариален акт № 118, том І, д.№ 276/1959 г. на НПРС Г. М. Д. е продал на Д. А. Х. дворно място, находящо се в [населено място] пазар, с площ от 685 кв.м., със застроени в него къща и обор, представляващо парцел I-146а в кв. 32 по регулационния план на [населено място] пазар.

Впоследствие, с нотариален акт № 76, том I, дело 178/1976 г. на НПРС Д. А. Х. е продал на А. Д. С. от имот, състоящ се от две жилищни сгради и сайвант със застроено и незастроено дворно място 685 кв.м., парцел [№] от кв. 139, само жилищна сграда и сайвант в източната част на парцела, застроено общо 74 кв.м.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 144, том І, д.№ 292/1982 г. на НпРС Д. А. Х. е признат за собственик по давностно владение на 850/1535 ид.ч. от дворно място, цялото от 1 535 кв.м., съставляващо пл.№ 565, за което по регулационния план на [населено място] пазар е отреден УПИ [№] от кв. 139. С нотариален акт [№], том І, д.№ 228/1989 г. на НпРС, Д. А. Х. (Д. А. Х.) и съпругата му Ф. Й. Х. са дарили на сина си Н. Д. А. 300/685 ид.ч. от дворно място, цялото от 685 кв.м., находящо се в [населено място] пазар, за което е отреден парцел [№] от кв. 48, който урегулиран съдържа 780 кв.м., при съответните граници.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 50, том ІІ, д.№ 2098/1996 г. на НПРС, Д. А. Х., съпругата му Ф. К. (Фана Й. Х.) и сина им Н. К. (Н. Д. А.) са продали на А. Л. Х. и А. А. Х. следните имоти: дворно място от 1 461 кв.м., находящо се в [населено място] пазар, за което по плана на града са отредени УПИ [№] от кв. 48 с площ 685 кв.м., урегулиран съдържаш 780 кв.м., с построените в него жилищна сграда от 54,99 кв.м., изба от 12,95 кв.м., жилищна сграда 34,55 кв.м., паянтова сграда (склад) от 65,11 кв.м., навес 24,95 кв.м., жилищна сграда от 35,18 кв.м., гараж 23,36 кв.м. и баня и тоалетна от 20,95 кв.м., при съответните граници; както и УПИ [№] от кв.46 - празно дворно място с площ 509 кв.м., урегулиран от 545 кв.м. и УПИ [№] от кв. 48 - празно дворно място с площ 528 кв.м., всички находящи се на [улица] [населено място] пазар. След прекратяване на гражданския брак между купувачите А. Л. Х. и А. А. Х. през 2003 г. е образувано дело за делба - гр.д.№ 398/2004 г. на НПРС, производството по което е приключило със съдебна спогодба, одобрена от съда с протоколно определение от 23.02.2005 г., по силата на която в дял на А. А. Х. са поставени всички имоти, описани в нотариален акт № 50, том ІІ, д.№ 2098/1996 г. на НПРС.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт [№], том ХІІІ, рег.№ 7905, д.№ 2108 от 28.08.2013 г. на нотариус с рег.№ 346, ищецът А. А. С. е закупил от Р. Х. С. и А. Д. С. (действаща при изповядване на сделката чрез пълномощника си С. Р. Б.) жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 45 кв.м. и идентификатор [№] и селскостопанска сграда със застроена площ 20 кв.м. с идентификатор [№], разположени в източната част на поземлен имот с идентификатор [№], на [улица] [населено място] пазар. Продавачът Р. Х. С. си запазил правото на ползване и обитаване върху имота. Към момента на сключване на сделката купувачът е бил в граждански брак с ищцата С. Ю. С..

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 16, том IV, рег.№ 3390, д.№ 489/2020 г. на нотариус с рег.№ 346, А. А. Т. е призната на 10.09.2020 г. за собственик по давност на 654/2115 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място] пазар. На същата дата с нотариален акт [№], том IV, рег.№ 3391, д.№ 490/2020 г. на нотариус с рег.№ 346 А. А. Т. е продала на ответницата Н. О. К. следните недвижими имоти, находящи се в [населено място] пазар: ПИ с идентификатор [№] с площ от 2 115 кв.м.; сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№] и сграда с идентификатор [№].

С нотариален акт за собственост на имот, придобит по давностно владение № 192, том V, рег.№ 5045, д.№ 805 от 29.12.2020 г. на нотариус с рег.№ 346, ответницата е призната за собственик и на сградите с идентификатори [№] и [№].

Съгласно заключението на приетата от РС – Нови Пазар СТЕ, за поземления имот, в който са отразени спорните сгради са действали план от 1958 г. (но точно в обхвата на този имот планът липсвал), план от 1971 г. и кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 262/1985 г. По последния имотът с идентификатор [№] е нанесен като имот пл.№ 886, за който са отредени УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№] в кв. 48. Съгласно този план в УПИ [№] са нанесени следните постройки: масивно жилище - сега несъществуващо на място, което по сега одобрената кадастрална карта представлява имот с идентификатор [№], описано като жилищна сграда с площ от 54,99 кв.м. в протокола по гр.д.№ 398/2004 на НПРС; полумасивно жилище, представляващо по КК сграда с идентификатор [№], описано като жилищна сграда с площ от 34,55 кв.м. в протокола от съдебната спогодба; паянтова сграда, несъществуваща на място, но нанесена в кадастралната карта с идентификатор [№], неидентифицирана в протокола от съдебната спогодба (единият спорен имот); масивно жилище, нанесено в кадастралната карта с идентификатор идентификатор [№] неописано в протокола от съдебно заседание за спогодбата (другият спорен имот). Избата от 12,95 кв.м., паянтовата сграда от 65,11 кв.м., навесът от 24,95 кв.м. и жилищната сграда от 35,18 кв.м., които са описани в нотариален акт № 50 от 1996 г. и в протокола от спогодбата, не се намират на място. Гаражът от 23,36 кв.м., описан в протокола от съдебно заседание, е нанесен като сграда с идентификатор [№], но липсвал в плана от 1985 г. Банята и тоалетната от 20,95 кв.м. са съществували по плана от 1985 г., но не са нанесени в КК. Постройките, описани в нотариален акт № 50 от 1996 г. и в сключената спогодба, и съществуващи към момента са: жилищна сграда с площ от 34,55 кв.м. с идентификатор [№], гараж от 23,36 кв.м. с идентификатор [№] и баня и тоалетна от 20,95 кв.м., ненанесени в кадастралната карта. Вещото лице сочи също, че в УПИ [№] от кв. 139 по плана на града от 1971 г. са нанесени постройки - паянтово жилище с буква „Ж“ по плана, паянтова сграда „З“ и паянтова сграда „И“, съответстващи на такива по плана от 1985 г. и отразени в УПИ [№]. В съдебно заседание вещото лице сочи, че сграда с идентификатор [№] понастоящем не съществува на място. За сградата с идентификатор [№] е дало отговор, че се състои от преддверие и две стаи, като не са открити строителни книжа и за нея. Тя е без обособена кухня, без съоръжения за кухня, без мебелировка, без водопровод и прокарана вода, без складово помещение. Има ел.захранване и отвори за комини.

Съгласно заявеното от свид. А. Х. (баща на ищеца), имотите били закупени през 2013 г. и представлявали две стаи и салон, както и стопанска сграда, която била съборена. След сделката в едната стая на сградата с идентификатор [№] останал да живее Р. С., а купувачът С. нощувал в другата стая, тъй като тогава работел в [населено място]. Три години по-късно заминал да работи в Германия. Свидетелят сочи, че след заминаването на сина му през ден ходел в имота при Р. С. и му носел вода. Допреди 3-4 години нямали проблеми с имота. В двора имало и друга постройка, в която живеели бай А. и съпругата му - родителите на А. Т.. Не бил виждал ответницата в имота. Последната се появила преди две години, тъй като купила къщата от долната страна на мястото.

Свид. Б. (син на праводателите на ищците и пълномощник на прехвърлителката по сделката с тях) сочи, че ответницата никога не е обитавала сградата с идентификатор [№]. След изповядване на сделката в нея останал да живее баща му Р. С., който и преди това живеел в нея. Докато работел в [населено място], ищецът оставал да пренощува в същата и помагал на баща му.

Свид. Ф. М. заявява, че в процесната сграда живели праводателите на ищците, а след като А. заминала за Р.Турция, там живял съпругът й, докато почине. Сградата се състояла от две стаи и салонче. Не била виждала ищеца да живее в имота, но виждала сина на праводателите му - свид. С.Б..

Свид. С. С. (съсед) излага, че Р. С. живял в процесната сграда до смъртта си. Той го стопанисвал, имал и квартиранти. Сега не знае кой владее стаите, но ответницата не ги е владяла.

Съгласно приетата от въззивния съд СТЕ сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] пазар със застроена площ 45 кв.м. и функционално предназначение еднофамилна жилищна сграда на един етаж, е нанесена в КК като принадлежаща към имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] пазар. Към извършване на сделките през 1976 г. и 2013 г. имотът отговарял на действащите към тези моменти нормативи и правила. Сочената сграда не е отразена на плана на [населено място] пазар от 1971 г., а се появява в сегашните си очертания върху плана от 1985 г. като масивно жилище, нанесено в югоизточната част на парцел [№] в кв. 48. Сочената сграда се състои от 2 стаи и коридор, на входа на сградата има обособен остъклен навес. Светлата височина в стаите е измерена 2,60 м., поради което и отговаря на чл. 21а от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, както и на чл. 49 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Постройката отговаря на изискванията за минимална светла височина на изискванията за необходимите помещения, които трябва да съдържа жилище или ателие. В съдебно заседание, в отговор на уточняващи въпроси, вещото лице сочи, че не може да каже дали имало кухня в сградата, но такава може да бъде обособена в коридора, като същевременно сочи, че не е констатирал наличието на изградено водоснабдяване в сградата и отвеждаща канализация, с оглед възможността за обособяване на кухня. Вещото лице заявява също, че може да бъде обособен килер, също в коридора, но такова преустройство към момента не е налице. Няма складово помещение. Има външна тоалетна, която се ползвала от ищеца, като в двора има водопровод. Строителни книжа и разрешение за строеж на сградата с идентификатор [№] не са открити.

От правна страна въззивният съд на първо място е приел, че предявеният иск е процесуално допустим.

Ищците обосновават претенцията си с договора за продажба, оформен с н.а.№ 95 от 2013 г. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В настоящия случай в тежест на ищците е да докажат, че са придобили право на собственост върху процесните сгради. Продажбата е деривативно придобивно основание, като купувачът не може да придобие нещо, което продавачът не е притежавал към момента на сключването на договора. В случая продавачите са се легитимирали с н.а.№ 76 от 1976 г., съгласно който Д. Х. е продал на дъщеря си А. Д. С. жилищна сграда и сайвант в източната част на парцел [№] от кв. 139, застроено общо 74 кв.м. Ответниците са оспорили правото на собственост на ищците, противопоставяйки възражения, както следва: 1) към датата на придобивната им сделка сградата с идентификатор [№] реално не е съществувала и ищците не са могли да придобият правото на собственост върху нея, съответно не е съществувала и към датата на предявяване на установителната претенция; 2) жилищната сграда-еднофамилна с идентификатор [№] не е самостоятелен обект на правото на собственост, както към датата на изповядване на сочената придобивната сделка на техните праводатели през 1976 г., така и към датата на изповядване на тяхната придобивна сделка през 2013г., тъй като не отговаряла на строителните правила и норми за жилищна сграда. Предвид това сделката се явява нищожна поради невъзможен предмет.

Съгласно отразеното в заключението на СТЕ, по плана от 1985 г. в УПИ [№] съществували сгради, една от които е паянтова сграда, нанесена в кадастралната карта с идентификатор [№], но тази сграда понастоящем не съществува на място. Свидетелят на ищцовата страна А. Х. (баща на ищеца) сочи, че още при изповядване на сделката през 2013 г. стопанската сграда (с идентификатор [№]) била съборена. Ето защо не е споделено оплакването във въззивната жалба на ищците, че тази сграда е съществувала към момента на сделката през 2013 г. и към настоящия момент, но вещото лице я било посочило в приложение № 3 към заключението на СТЕ като „баня и тоалетна”. Предвид установеното, че сочената сграда не е съществувала към момента на завеждане на исковата молба, а и към момента на соченото от ищците придобивно основание, съответно не съществува и към момента на постановяване на решението, то заявената претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Ищцовата страна не е искала присъждане равностойността на вещта или признаване право на строеж на тази сграда.

По отношение на жилищната сграда с идентификатор [№] е обсъден въпроса дали представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който се разрешава съобразно нейните обективно установени характеристики. В случая, съобразявайки доказателствата по делото и в частност заключенията на СТЕ (основно и допълнително), включително и уточненията на вещото лице в съдебно заседание, окръжният съд е приел, че сочената сграда не се явява самостоятелен обект на правото на собственост. Доколкото сградата не е отразена по плана от 1971 г., а едва в плана от 1985 г., то е прието, че е построена през този период. Тъй като същата е посочена в н.а.№ 76 от 1976 г., може да се предположи, че изграждането й е осъществено в периода 1971 г. – 1976 г. (въпреки че ищцовата страна не ангажира каквито и да е доказателства досежно точния момент на изграждането й). Обсъжданата сграда се състои от две стаи и коридор, като с тези параметри е съществувала от момента на изграждането й в периода 1971 г. – 1976 г. Същата - както към този период, така и към момента, се намира в регулацията на населено място тип град - [населено място] пазар. Към момента на изграждането й са действали Строителните правила и норми за изграждане на населени места (Изв., бр. 75 от 18.09.1959 г.), отменени с Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г.). Съгласно чл. 38, ал. 1 от СПНИНМ (в редакцията към правнорелевантния период) всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение, като съгласно чл. 41 кухнята трябва да има най-малко 7,5 кв.м., а кухнята-бокс - най-малко 4,50 кв.м. площ и трябва да има непосредствена връзка с преддверие (с най-малко 1,30 м. ширина) или изолационен коридор. Във всички строителни части, включително и вилните зони, клозетът трябва да бъде в самата сграда (чл. 65), като само при липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната част се разрешава, и то временно, клозетът да бъде извън сградата. Процесната сграда не е отговаряла на тези изисквания, поради което и не се установява тя да е самостоятелен обект на правото на собственост от гледна точка на действащия правен режим към момента на изповядване на сделката по н.а.№ 76 от 1976 г. Ищцовата страна не е ангажирала каквито и да е доказателства в тази насока, поради което не е установено сградата да има кухня или кухненски бокс със сочените параметри, клозет, помещение за баня с мивка, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. Действително, установено е наличието на външна тоалетна, но не е доказано същата да е била прехвърлена на праводателите на ищците през 1976 г. от собственика на дворното място и на другата жилищна сграда (още повече, че, съгласно КРП от 1985 г. -Приложение № 1 към заключението от 13.04.2022 г., тоалетната в двора е била само една). Освен това, както бе посочено по-горе строителните правила и норми поставят императивното изискване клозетът да бъде в самата сграда, като ищцовата страна, върху която пада доказателствената тежест, не твърди, а и не ангажира доказателства досежно наличието на изключението по чл. 65, ал. 2. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в дворното място има водопровод.

Обект на вещни права, както и на разпоредителна сделка, може да бъде вещ, обособена като самостоятелен обект. Макар сделката, от която черпят права ищците, да не е недействителна, вещният й ефект би настъпил едва след осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на придобиването: обособяването на реално определената част като отделна вещ. Вещният ефект не е настъпил към момента на изповядване на сделката по н.а.№ 95 от 28.08.2013 г., както и към настоящия момент, доколкото посочената сграда не отговаря и на изискванията на чл. 35 и сл. от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), съответно на действащата към 2013 г. Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Сградата с идентификатор [№] не отговаря на никое от тези изисквания и поради това не може да се приеме за жилищна сграда-самостоятелен обект, който да бъде прехвърлен в собственост отделно от дворното място. Посочено е, че прехвърлянето на сграда от страна на собственика на дворното място, в което е изградена, и в което дворно място има друга жилищна сграда (къща), не води до автоматичната й трансформация в отделен самостоятелен обект на правото на собственост. Доколкото не е установено ищците да са придобили правото на собственост върху жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ 45 кв.м. и идентификатор [№] чрез заявения придобивен способ, то установителната претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. „При постановяване на решението въззивният съд длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и по този начин да формира вътрешното си убеждение ?” – с довод за противоречие с Решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 1163/2010 г. на ІV г.о., Решение № 231 от 01.11.2016 г. по гр.д.№ 1614/2016 г. на ІІІ г.о., Решение № 30 от 12.06.2018 г. по гр.д.№ 5036/2016 г. на І г.о., Решение № 153 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 886/2018 г. на ІІІ г.о. и др.

2. „Намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС по отношение на второстепенна постройка, която изрично не е упомената в НА за прехвърляне на собственост върху поземлен имот ?” – с довод за противоречие с Решение № 96 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 1116/2015 г. на ІІ г.о., Решение № 1081 от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 4658/2007 г. на ІІ г.о., Решение № 44 от 18.05.1971 г. по гр.д.№ 29/1971 г. на ОСГК, ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГК и др. Във връзка с посочените от касаторите актове следва да се отбележи, че Решение № 1081 от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 4658/2007 г. на ІІ г.о. и Решение № 44 от 18.05.1971 г. по гр.д.№ 29/1971 г. на ОСГК на ВС са постановени при действието на отменения ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК не съставляват част от практиката, с която може да се извършва преценка за наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдържанието на формираната правораздавателна воля квалифицира поставения от касаторите въпрос № 2 като такъв с обуславящо значение за изхода на спора. Резултатът от съпоставката между приетото в отговор на правния въпрос, по който е извършено тълкуване с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 96 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 1116/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. и изводите на въззивния съд сочи на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на посочената норма. Въпрос № 1 от изложението е изведен от касаторите от оплакванията им, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Тези оплаквания касаят преценката за наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което подлежат на обсъждане не във фазата на селектиране на касационните жалби, а при постановяване на решението по реда на чл. 290 ГПК.

При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая е равна по размер на заплатената по въззивната жалба и възлиза на сумата 31,50 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение