Определение № 742 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1366/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 86 от 19.03.2025 г., поправено с решение № 115 от 15.04.2025 г., по в. т. д. № 40/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав, с което след отмяна на решение № 124 от 04.12.2024 г. по т. д. № 14/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд са развалени на основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД по иска на „Екофрут КиК“ ЕООД срещу [община] договор за продажба на част от общински недвижим имот - частна общинска собственост № 96-ДП-69/06.12.2006 г. в частта, касаеща продажбата на: 1/ част от недвижим имот с площ от 18 кв. м., върху която е застроена сграда с пл. номер 1003, със застроена площ от 18 кв. м., в кв. 24 по плана на курорт Язовир Батак, общ. Батак, за сума в размер на 261 лева; 2/ част от недвижим имот с площ от 88 кв. м., върху която е застроена сграда с пл. номер 1004, със застроена площ от 88 кв. м., в кв. 24 по плана на курорт Язовир Батак, общ. Батак, за сума в размер на 1 276 лева; 3/ част от недвижим имот с площ от 9 кв. м., върху която е застроена сграда с пл. номер 1005, със застроена площ от 9 кв. м., в кв. 24 по плана на курорт Язовир Батак, общ. Батак, за сума в размер на 130, 50 лева; 4/ част от недвижим имот с площ от 9 кв. м., върху която е застроена сграда с пл. номер 1007, със застроена площ от 9 кв. м., в кв. 24 по плана на курорт Язовир Батак, общ. Батак, за сума в размер на 130, 50 лева; договор за продажба на част от общински недвижим имот частна общинска собственост за прекратяване на съсобствеността № 96-ДП- 14/23.04.2008 г. в частта, касаеща продажбата на 1170/1188 идеални части от УПИ XLVII-1005,1007 „ИВЗ“, в кв. 24 по плана на курорт Язовир Батак, общ. Батак, целия със застроена и незастроена площ от 1 188 кв. м. частна общинска собственост, за сумата от 28 080 лева; договор за продажба на част от общински недвижим имот - частна общинска собственост за прекратяване на съсобствеността № 96-ДП-18/20.05.2008 г. в частта, касаеща продажбата на 1637/1743 идеални части от УПИ XLVIII-1003,1004 „ИВЗ“, в кв. 24 по плана на курорт Язовир Батак, общ. Батак, целия със застроена и незастроена площ от 1 743 кв. м. частна общинска собственост, за сумата от 42 562 лева, които имоти понастоящем представляват поземлен имот с идентификатор 02837.503.393 по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място] 4580, Язовир Батак, Зона А, с площ 1 743 кв. м. и поземлен имот с идентификатор 02837.503.395 по КККР на [населено място] с площ 1 188 кв. м., и [община] е осъдена да заплати на „Екофрут КиК“ ЕООД заплатената по трите договора цена в общ размер на 72 440 лева, разноските по сключване на договор за продажба на част от общински недвижим имот частна общинска собственост за прекратяване на съсобствеността № 96-ДП-14/23.04.2008 г. в размер на 1654 лева, разноските по сключване на договор за продажба на част от общински недвижим имот - частна общинска собственост за прекратяване на съсобствеността № 96-ДП-18/20.05.2008 г. в размер на 2 378,10 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба на 06.02.2024 г. до окончателното им плащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че е налице виновно неизпълнение от страна на [община] на задължението да прехвърли правото на собственост върху процесните имоти. Излага аргументи, че собствеността е прехвърлена към момента на сключване на трите сделки - 19.12.2006 г., 15.05.2008 г. и 21.05.2008 г., както и че към тези дати общината е единствен собственик на имотите, които добросъвестно е прехвърлила. Счита, че вещно транслативният ефект на договорите за продажба е настъпил към момента на сключването им. Навежда доводи, че ответникът по касационната жалба „Екофрут КиК“ ЕООД владее необезпокоявано процесните имоти от момента на придобиването им, като имотите са нанесени в КККР и като техен собственик е записано посоченото дружество. В жалбата се сочи, че решение № 427 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 38/2011 г. на Районен съд – Пещера, с което по отношение на [община] е признато за установено, че собственик на процесните имоти е Държавата, няма сила на пресъдено нещо по отношение на „Екофрут КиК“ ЕООД, както и че не са налице установени по съответния ред безспорни права на трети лица върху имотите, правото на собственост върху които се прехвърля с процесните договори. Касаторът излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че петгодишният давностен срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД за упражняване на правото да бъдат развалени договорите за продажба е започнал да тече от 03.06.2019 г. – момента, в който ищецът е узнал, че на Държавата е признато право на собственост върху прехвърлените недвижими имоти. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател поставя следните въпроси: „1. Откога започва да тече петгодишният давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД в случаите, когато е налице начална липса на основание?; 2. Откога започва да тече петгодишният давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД в случаите, когато е налице отпаднало с обратна сила основание?; 3. Правото на купувача да иска разваляне на договора поради неизпълнение погасява ли се по давност и откога започва да тече срокът на давността - от момента на неизпълнението или от момента на узнаването?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК?; 5. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?; 6. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не?; 7. Когато не са налице предпоставките за разваляне на договор между страните по чл. 87 ЗЗД, длъжникът е изпълнил напълно задължението си точно по вид, обем и качество, и безспорно не е установено неизпълнение, кредиторът може ли да развали договора?“ Твърди, че въпросите по т. 1-6 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по т. 1 – с решение № 865 от 08.12.2009 г. по гр. д. № 2134/2008 г. на ВКС, I г. о.; по т. 2 – с решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, III г. о. и ППВС 1/1979 г.; по т. 3 – с решение № 40 от 23.04.2020 г. по т. д. № 2110/2019 г. на ВКС, II т. о.; по т. 4 – с решение № 210 от 23.07.2025 г. по т. д. № 4/2024 г. на ВКС, I т.о., решение № 17 от 14.09.2022 г. по гр. д. № 1926/2021 г. на ВКС, IV г. о.; по т. 5 – с решение № 262 от 10.09.2025 г. по т. д. № 17/2024 г. на ВКС, I т. о.; по т. 6 – с решение № 173 от 06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г. о. Въпросът по т. 7 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението се сочи, че атакуваното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касация „Екофрут КиК“ ЕООД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че имотите с настоящи идентификатори 02837.503.395 и 02837.503.393 по КККР на [населено място] са част от имотите, правото на собственост върху които е прехвърлено с процесните договори за продажба от [община] на „Екофрут КиК“ ЕООД; с влязлото в сила на 12.06.2014 г. решение № 427 от 31 07.2013 г. по гр. д. № 38/2011 г. на Районен съд – Пещера е признато за установено по отношение на [община], че Държавата, чрез Министерството на земеделието и храните, е собственик на недвижими имоти, между които са и имотите с посочените по-горе идентификатори. Решаващият състав на въззивния съд е приел, че силата на пресъдено нещо на горепосоченото решение следва да бъде зачетена в производството, което се разглежда пред него. Констатирал е, че през 2019 г. е инициирано производство за нанасяне на промени в КККР на [населено място], в резултат на което Държавата е записана като съсобственик, наред с ищеца, на процесните имоти. В атакуваното решение е прието, че по силата на чл. 188 вр. чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87 ЗЗД купувачът има право да развали договора при наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. да е сключен валиден договор за продажба между ищеца и ответника с предмет право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот; 2. трето лице да има самостоятелни права върху имота, предмет на продажбата, съответно продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат; 3. купувачът да е добросъвестен – да не е знаел, че предметът на продажбата принадлежи на трето лице. Съдът е изяснил, че е без значение дали третото лице е предявило претенции срещу купувача и той е отстранен от вещта или не е предявил претенциите си по съдебен ред, но съществува реална възможност за това. Посочил е, че в случая е налице втората хипотеза, тъй като третото лице – Държавата не е предявило претенциите си срещу „Екофрут КиК“ ЕООД, поради което в случая се касае до евентуална евикция. Отчел е, че страните не спорят относно валидността на процесните договори, че не са налице доказателства, които да опровергават добросъвестността на купувача /не е знаел, че имотите са собственост на трето лице/, както и че с решението по горепосоченото дело по иска на третото лице - Държавата срещу [община] е признато за установено, че носител на правото на собственост върху процесните недвижими имоти е Държавата. Въззивният съд е обобщил, че доколкото [община] се е разпоредила с недвижими имоти, които не са нейна собственост, тя не е изпълнила основното си задължение по чл. 183 ЗЗД като продавач, а именно да прехвърли собствеността върху имотите на купувача, поради което за последния се е породило правото да развали договорите за продажба. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на [община], че правото на ищеца да развали договорите е погасено по давност. Приел е, че тезата на ответника, че погасителната давност тече от датата на влизане в сила на решение № 427 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 38/2011 г. на Районен съд – Пещера не може да бъде възприета, тъй като купувачът „Екофрут КиК“ ЕООД не е бил страна по това дело. Изложил е, че в случая давността по чл. 87, ал. 5 ЗЗД е започнала да тече от момента, в който купувачът е узнал, че правото на собственост е признато на третото лице, т.е. от 03.06.2019 г., когато му е изпратено уведомление от Началника на СГКК - Пазарджик за нанесените промени в КККР съобразно влязлото в сила решение. Поради това е направил извод, че към датата на депозиране на исковата молба - 06.02.2024 г. не е бил изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД и правото да се развалят процесните договори не е погасено по давност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са некоректно поставени. Въпросите са въведени във връзка с оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е приел, че срокът по чл. 87, ал. 5 ЗЗД е започнал да тече от момента, в който ищецът е узнал, че третото лице - Държавата има права върху имотите, предмет на договорите, чието разваляне се иска. При формулирането им значимият за делото въпрос за началния момент, от който тече давността по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, се смесва с основанията за пораждане на правата по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на дадено без основание и с оглед отпаднало основание, съответно с погасяването по давност на вземанията, произтичащи от последните два фактически състави. В настоящия случай са упражнени права по чл. 189, ал. 1 вр. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договори за продажба на недвижими имоти, поради което въобще не може да се обсъжда кондикционната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на дадено без основание и погасяването по давност на вземанията, породени на това основание. По тези съображения касационното обжалване по въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението на основанията за достъп до касация не следва да се допуска. Доколкото въпросите имат отношение към началото на давностния срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, те ще бъдат обсъдени в изложението по третия въпрос. Поставеният от касатора материалноправен въпрос по т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в първата си част не е значим за спора, тъй като с обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл, че преобразуващото право да бъде развален двустранен договор поради неизпълнение се погасява с петгодишна давност предвид нормата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Релевантна, съответно покриваща общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ЗЗД, е втората част на въпроса, която с оглед съдебно упражнено спорно право касае началния момент, от който тече петгодишният срок за погасяването по давност на правото на купувача да иска развалянето на договор за продажба на основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По отношение на този въпрос касаторът не е обосновал допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява въззивното решение да противоречи на посочената от него съдебна практика. В изложението си по повод третия въпрос касаторът се позовава на решение № 40 от 23.04.2020 г. по т. д. № 2110/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието че: правото да се иска обявяване на предварителен договор за прехвърляне на вещни права за окончателен и правото да се развали такъв договор се пораждат от неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността; тези права се погасяват по давност в петгодишен срок; началото на давностните срокове в случаите на неизпълнение на задължението да се сключи окончателен договор е от настъпилото условие или срок, предвидени в договора; началото на давностния срок за разваляне на договора е от настъпване на неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността; ако не са предвидени в договора условие или срок - след настъпилото неизпълнение след даване на определен срок; от този момент законодателят е предвидил възникване на права, които могат да се упражнят по избор на купувача по предварителния договор или да развали договора, или да поиска обявяването му в окончателен чрез иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С оглед така дадените отговори на правни въпроси в акта на ВКС, на който касаторът се позовава, следва да се приеме, че в него не е разрешен спорният по настоящото дело въпрос. Не могат да бъдат отнесени към настоящия случай на упражнено право по чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД при евентуална евикция при продажба на чужда вещ, при което е съществено изискването следващо от 188 ЗЗД приобретателят да не е знаел за правата на третите лица по време на продажбата, съответно към погасяването по давност на това право и актовете на ВС и ВКС, които касаторът е посочил в изложението си по въпросите по т. 1 и т. 2. В решение № 865 от 08.12.2009 г. по гр. д. № 2134/2008 г., ІV г. о., в което е прието, че погасителната давност по чл. 87, ал. 5 ЗЗД тече от момента, в който е настъпило неизпълнението, е разгледан иск по чл. 108 ЗС, при който ищците са извеждали правото си на собственост върху вещи – картини от разваляне на договор за продажба поради неизпълнение на задължението за заплащане на част от цената и на задължение за уреждане на експозиция. Решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, ІV г. о., в което е даден отговор на процесуален въпрос във връзка със спор за вземания на купувачите при осъществена частична евикция, не обективира становище на ВКС по въпроса за началото на срока за погасяването по давност на правото на купувача да развали договора нито при осъществена, нито при евентуална евикция. Що се отнася ППВС № 1/1979 г. то същото съдържа задължителни указания относно началото на срока за погасяване по давност на вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 – 3 ЗЗД за връщане на дадено без основание и с оглед неосъществено и отпаднало основание. Процесуалните въпроси по т. 4 – т. 6 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнасят до задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, както и да мотивира решението си, и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са значими за изхода на делото. Не е налице въведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалните въпроси, тъй като въззивният акт не противоречи на формираната по тях задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касатора. Неоснователни са доводите на касатора, в контекста на които са поставени разглежданите процесуални въпроси, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с изпълнението на процесните договори, вписването на договорите в Службата по вписванията и извършените отразявания в КККР на [населено място] по повод процесните имоти. В изложението си решаващият състав на въззивния съд е извършил фактически констатации въз основа на процесните договори, информация от Службата по вписванията, [населено място] относно вписванията на договорите и справки от същата служба за имотите и лицата собственици, като е съобразил и доказателствата по делото относно нанасянето на промени в КККР на [населено място]. В решението не са формирани изводи по въпроса дали ответникът е владял процесните имоти, като съдът е посочил, че без значение за спорното право на купувача да развали договорите е дали владението върху прехвърлените имоти му е било предадено. Неоснователен е доводът, че съставът на Пловдивски апелативен съд, не е взел становище по отношение на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 38/2011 г. на Районен съд – Пещера. В обжалваното решение е извършена преценка, че процесните недвижими имоти са част от имотите, които са описани в диспозитива на това решение, както и че с него по предявените от Държавата срещу [община] искове е установено, че носител на правото на собственост върху имотите е Държавата. Изразено е становище, че силата на пресъдено нещо на това решение следва да бъде зачетена в настоящия исков процес. Съответствието на това разбиране на съда на процесуалните правила на чл. 297 и чл. 298 ГПК не може да бъде преценявано в производството по селектиране на касационните жалби /т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът по т. 7 от изложението на касатора не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът пряко отразява невъзприетата от съда теза на касатора, че ответникът е изпълнил задълженията си по процесните договори за продажба да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти, предмет на прехвърляне, и насочва към оспорване на правилността на изводите на съда за осъществяване на всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на кредитора ищец по чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ГПК да развали договорите, която не подлежи на контрол в производството по чл. 288 ГПК. Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационното обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл. 280 ГПК. В случая мотивите на въззивното решение не разкриват пороци, които могат да обосноват очевидната му неправилност. С оглед аргументирането на очевидната неправилност на въззивния акт от касатора с доводи, че решение по гр. д. № 38/2011 г. на Районен съд – Пещера не обвързва ищеца, следва да се посочи, че проверката относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила друго решение не би могла да се извърши единствено въз основа на мотивите на съдебното решение. Що се отнася до законосъобразността на изводите на съда относно момента, от който тече погасителната давност по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, която се оспорва и при мотивиране на хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК от касатора, то тя може да бъде проверена след допускането на касационното обжалване с решението по чл. 290 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед този резултат и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 713, 85 евро /с левова равностойност 3 352 лв./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение