Определение № 195 от 29.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 335/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на МАРАЛ 5 Е. [населено място] и А. – 5 Е. [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, против въззивното решение на АС – Варна № 191/16.10.2017 г. по т.д.№ 68/2017 г. С него е потвърдено изцяло решение № 883/30.11.2016 г. по т.д.№ 228/2016 г. на ОС – Варна, с което е обявен за относително недействителен по отношение на Г. КОРПОРЕЙШЕН О. [населено място] извършеният от А. – 5 Е. в капитала на МАРАЛ 5 Е. апорт на поземлен имот, находящ се в [населено място], Приморски парк „Горчивата чешма” /по скица/, а по предходен документ за собственост – район „Приморски”, м. „С. Н.” 100, ведно с всички подобрения и приращения, вкл. с построената в същия сграда, съответно индивидуализирани, на основание чл.135 ЗЗД. Твърди се, че постановеното решение е недопустимо /постановено по нередовна искова молба, чиито недостатъци не могат да бъдат отстранени във въззивното производство/, евентуално е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат се доводи, че ищецът няма вземане към А. – 5 Е., както и че с оглед наличието на правен спор относно твърдяното вземане, предявен в отделно производство, са налице основания за спиране на настоящото касационно производство до постановяване на решение по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с въпроса, налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към всяка от жалбите, касаторите се позовават на основанията на чл.280 ал.2 ГПК, както и на тези по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като са формулирали конкретни правни въпроси. Последният от тях е: Следва ли съдът по предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД да спре производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, ако в друг съд е висящо производство между същите страни за установяване вземането на ищеца по предявен от него положителен установителен иск, респективно – по предявен от ответника – длъжник отрицателен установителен иск. Ответникът по касация – Г. КОРПОРЕЙШЕН О. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, както и изрично оспорва да са налице предпоставките, сочени от касаторите, за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Счита за неоснователно и искането за спиране, като твърди, че случаят по настоящото дело няма нищо общо с въпроса, поставен по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице предявен от кредитора иск относно вземането му, а точно обратното – длъжникът е предявил установителен иск през м.октомври 2017 г., с цел да шиканира и бави процеса. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационните жалби на ответниците са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирани лица, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът констатира, че от значение за допускането на касационно обжалване и евентуално – за разглеждането на касационните жалби по същество, са две тълкувателни дела на ОСГТК на ВКС, понастоящем висящи. Първото е тълк.д.№ 1/2017 г. относно въпроса – Какъв е порокът на въззивното решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК; а второто – тълк.д.№ 2/2017 г. относно въпроса – Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между иск, предявен от кредитор за установяване на вземането му и иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Неоснователно е възражението, че решението по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е ирелевантно за изхода по настоящото дело, тъй като другото дело е заведено по отрицателен установителен иск относно вземането, предявен от длъжника против кредитора. Касае се за реципрочно производство с идентично правно значение за активната материалноправна легитимация на кредитора – ищец по иска с основание чл.135 ЗЗД. С оглед изложеното и по аргумент от нормата на чл.292 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да се спре, до приключване на посочените две тълкувателни дела. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение