Определение № 333 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4337/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. Ж. Ж., чрез адвокат С. К., срещу въззивното решение №114/10.06.2021г., допълнено с решение №243/23.07.2021г. на Бургаски окръжен съд по в.г.д.№438/2021г. в частите, с които: е отменено решение №2115/30.12.2020г. по г.д.№4613/2020г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е уважен иска на С. Ж. Ж. срещу Прокуратурата на Република България по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над 4000лв. до присъдените 5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея считано от 10.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен; е потвърдено решение №2115/30.12.2020г. по г.д.№4613/2020г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Ж. Ж. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над 5000лв. до претендираните 7 500лв., частично от 15 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея считано от 10.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Прокуратурата на Република България, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като e отменил частично решението на първостепенния Районен съд - Бургас е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Ж. Ж., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея считано от 10.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане и е отхвърлил иска за разликата над 4 000 лв. до претендирания размер от 7 500лв., частично от 15 000лв. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с постановление за привличане на обвиняем от 26.05.2016г. по ДП №3079/2014г. по описа на ІV РУ на МВР – Варна, пр.пр. №5531/2014г. по описа на Районна прокуратура – Варна, С. Ж. Ж. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК. Със същото постановление на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“. 2/ С постановление от 08.07.2019г. по пр.пр. №5531/2014г. на Районна прокуратура – Варна взетата по отношение на С. Ж. мярка за неотклонение е отменена. 3/ С постановление от 28.04.2020г. по пр.пр. №5531/2014г. на Районна прокуратура – Варна наказателното производство по ДП №3079/2014г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР – Варна, водено срещу С. Ж. Ж., е прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.199 от НПК. Постановлението за прекратяване на производството е връчено на С. Ж. на 02.07.2020г. и е влязло в законна сила на 10.07.2020г. 4/ От показанията на разпитания по делото свидетел Н. И. Ж. /съпруга на ищеца/ се установява, че същият е изпитвал притеснения и страх, че може да бъде осъден. Изпитвал е неудобство пред децата, които е тренирал като футболен треньор, както и пред техните родители. Чувствал се е зле психически и се е наложило да посещава психолог. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел, че съгласно нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не е престъпление. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, като наказателното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление от страна на ищеца, поради което е направил извод, че е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата за дейността на правозащитните ѝ органи, а именно Прокуратурата на Република България. Обосновал е, че тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице обективните предпоставки за образуване на наказателното производство /законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление/, дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. За да определи размера на справедливото обезщетение съдът е съобразил следните обстоятелства: По време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице е търпяло и изпитвало неудобства, чувствало се е унизено, а също така притеснено и несигурно. Със същото се накърняват моралните и нравствени ценности на личността, както и социалните отношения и общуване - вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че ищецът е претърпял негативни емоции във връзка с образуваното срещу него наказателно производство – изпитвал е стрес, страх от налагане на наказание при доказване на обвинението срещу него, несигурност за бъдещето. Отчел е факта, че воденото наказателно производство е продължило 4 години за периода от 26.05.2016г. до 28.04.2020г., като в хода на същото са назначени шест експертизи за изясняване на механизма на ПТП и факта кой от двамата водачи е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата. Посочил е, че изготвянето на заключенията по тях изисква време и е обективна предпоставка за по-голямата продължителност на производството. Отбелязал е и обстоятелството, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която му е позволявала да не променя обичайните си житейски и други навици и да задоволява основните си потребности без ограничения. Още повече, че от показанията на свидетелката се установява, че съпругът ѝ не е бил викан да се подписва. Съобразил е и обстоятелството, че в хода на досъдебното производство са извършени малко процесуално-следствени действия с участието на ищеца. Направил е извод, че от показанията на свидетелката не се установява твърдението, че процесното ПТП е било медийно разгласено и това е рефлектирало върху професионалната сфера на ищеца, свързано с притеснения пред децата, които е тренирал и техните родители. Посочил е, че свидетелката не установява някакво отрицателно отношение към ищеца, а по-скоро негови субективни усещания. Отчел е и обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за непредпазливо деяние, а не за умишлено такова, като в този случай обществената търпимост е с по-голям толеранс. Изложените съображения са обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на С. Ж. Ж. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено, е в размер на 4 000лв. Касаторът – ищец С. Ж. Ж. обосновава допускане на касационно обжалване по въпроса относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Твърди, че решението е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, част от която е обективирана в: решение №133/07.06.2021г. по г.д.№2615/2020г. на ІІІ г.о. и цитираните в него решения; решение №87/31.05.2021г. по г.д.№1620/2020г. на ІV г.о.; решение №65/31.05.2021г. по г.д.№2852/2020г. ІV г.о.; решение №60441/02.06.2021г. по г.д.№523/2021г. ІV г.о. и цитираните в тях решения и решение №108/13.08.2018г. по г.д.№3053/2017г. на ІV г.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал., т.1 от ГПК. По поставения в изложението на касационните основания въпрос, свързан с прилжението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед на личността и начина му на живот – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от него. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка. В конкретния случай въззивният съд е разрешил поставения от страната въпрос в съответствие с константната практика на ВКС. В решението си съдът е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими, а именно: възрастта на пострадалия при започване на наказателното производство; повдигнатото обвинение за непредпазливо деяние, а не за умишлено такова; продължителността на наказателния процес – четири години, която излиза извън рамките на разумния срок за водене на наказателен процес, но е отчел фактическата сложност на делото и необходимостта от назначаването на шест експертизи, последната от които в седморен състав, за разкриване на обективната истина, което е обусловило и по-дългата продължителност на производството; наложената на ищеца мярка за неотклонение – „подписка“ за продължителен период, която е внесла известно ограничение в живота му, но не е променила съществено обичайните му житейски и други навици, тъй като не е бил викан да се подписва; малкия брой извършени процесуални действия с участието на ищеца; характера и интензитета на причиненото му увреждане - претърпените емоционални, психически страдания и дискомфорт, които са в рамките на обичайните. За недоказани съдът е приел твърденията за широка медийна разгласа и търпените вследствие на това притеснения и неудобство от децата, които е тренирал и техните родители, както и за неблагоприятно влияние върху професионалната му реализация. С оглед на изложеното съдът намира, че определеният от въззивната инстанция размер на присъденото обезщетение е основан на цялостната преценка на всички правно-релевантни обстоятелства, приети за установени по делото, като са приложени критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в съответствие с формираната съдебна практика. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията посочени от касатора по г.д.№2615/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.; г.д.№1620/2020г. на ВКС, ІV г.о; г.д.№2852/2020г. на ВКС, ІV г.о. и по г.д.№3053/2017г. на ВКС, ІV г.о. са възприети същите разрешения по тълкуване и приложение на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,