Определение № 2092 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 661/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 267/25.11.2025 г. по в.гр.д.№ 397/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 307/27.06.2025 г. по гр.д.№ 300/2025 г. на Окръжен съд Русе и е уважен иск на Г. Й. Я. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, за сумата 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение за престъпления по чл.248а, ал.3, пр.1 /изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./, вр. чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 НК, по които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022 г. до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: „При предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ?“. Според касатора, въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От Г. Й. Я. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. За да постанови решението въззивният съд е приел, че ищецът е привлечен като обвиняем на 25.03.2019 г. по ДП № 378/2015 г. на ОП-Русе, за престъпления по чл.248а, ал.3, пр.1 /изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./, вр. чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 НК, но с присъда по НОХД № 594/2021 г. на Окръжен съд Русе е признат за невиновен за престъпление по чл.278а, ал.1 НК, а с влязла в сила присъда по ВНОХД № 207/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново ищецът е признат за невиновен и по обвинението за извършени престъпления по чл.248а, ал.3, пр.1 /изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 НК. В наказателното производство, на ищеца е било повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1 /изм./ вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 НК (без да е въведено като предмет на делото), по което ищецът е признат за виновен с присъда № 9 от 19.09.2022г., но не му е наложено наказание поради давност. Според мотивите на въззивното решение, по делото се доказва причинно-следствена връзка между повдигането на незаконно обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди от негативните изживявания - притеснения, тревожност и срам, поради засягане на честта и достойнството му като адвокат и бивш съдия. По делото не се установява да е ограничено правото на свободно придвижване на ищеца или да е влошено здравословното му състояние, а наказателното дело е приключило в разумен срок – 3 години и 5 месеца, поради което справедливото обезщетение е в размер на 45 000 лева. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса: „ При предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ?“. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение