Определение № 358 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2510/2016 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 99/04.02.2016 г., постановено по гр.д. № 67/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 4006 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 2725/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което в производството по чл. 248 ГПК е допълнено определение № 3567/14.10.2015 г. по гр.д. № 2725/2014 г. - И. А. С., Н. Т. В., А. Н. С., Т. Н. В., В. Х. Н., А. Х. С. са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на .... сумата в размер на 5500, 85 лв. и на Държавата, представлявана от Министерството .... сумата в размер от 321, 35 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 1503/02.03.2016 г., подадена от И. А. С., Н. Т. В., А. Н. С., Т. Н. В., В. Х. Н.и А. Х. С. чрез адв. И. В.. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 290, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса относно определяне на цената на иск с правно основание чл. 109 ЗС, въз основа на която са определени и разноските по делото. Поддържа се, че са налице и основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите допустимо ли е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на държавата и представлява ли предпоставка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение наличието на трудовоправна връзка между съответното министерство, представляващо държавата и юрисконсулта, съотв. лицето с юридическо образование. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по същество на производството за изменение на определението в частта му за съдебните разноски. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 2725/2014 г. на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 28554/30.10.2014 г., подадена от И. А. С., Н. Т. В., А. Н. С., Т. Н. В., В. Х. Н. и А. Х. С.. С определение № 3567/14.10.2015 г. съдът е прекратил производството на основание чл. 232, ал. 1 ГПК, поради оттегляне на кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Държавата да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.4505.217 по кадастрална карта на [населено място], по плана на II микрорайон на кв. В. В., като премахне едноетажна постройка с обща застроена площ от 155 кв.м., с идентификатор 10135.4505.217.13, намираща се върху имот с идентификатор 10135.4505.217 по кадастрална карта на [населено място], по плана на II микрорайон на кв. В. В. и с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на Държавата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на площ от 155 кв.м. от поземления имот в размер на сумата от 1 305 лв., представляващи 1/10 част от цялата дължима сума за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. или в размер от 217, 50 лв. припадаща се част на всеки един от ищците, ведно със законна мораторна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С определение № 4006/24.11.2015 г., постановено в производсвто по чл. 248 ГПК, Варненски окръжен съд е допълнил определението за прекратяване на делото, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищците да заплатят на ответника – Държавата чрез Министъра на ..... сумата в размер от 5500, 85 лв. и на ответника – Държавата чрез Министерството на ... сумата в размер от 321,35 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Определението е потвърдено от Варненския апелативен съд с определение № 99/04.02.2016 г. по ч.гр.д. № 67/2016 г. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в зависимост от цената на иска. Приел е, че ответните министерства са били представлявани от юрисконсулт, поради което правилно е присъдено възнаграждение в размер, равняващ се на минималния съгласно Наредба № 1/2004 г. Приел е и че цената на иска е правилно определена от първоинстанционния съд на база данъчната оценка на имота, посочена от ищците – 165 695 лв. и е окончателно стабилизирана, тъй като в сроковете, установени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, въпросът за определяне цената на иска не е повдигнат нито от страните, нито от съда. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите от касатора въпроси допустимо ли е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на държавата и представлява ли предпоставка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение наличието на трудовоправна връзка между съответното министерство, представляващо държавата и юрисконсулта не дават основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 31 ГПК, представителството на държавата по граждански дела се осъществява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие. Осъществената процесуална защита от юрисконсулт на съответните министерства, несъмнено юридически лица, явяващи се процесуални субституенти на държавата, попада в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което съобразно изхода на делото, се присъжда адвокатско възнаграждение. Приложените по делото пълномощни, с които министърът е овластил юрисконсулта да осъществява процесуално представителство са доказателство за редовно учредена представителна власт по чл. 32, ал.3 ГПК, за която на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо възнаграждение с оглед изхода на делото. Налице е обаче основание за спиране са производството, тъй като въпросът как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация 109 ЗС е предмет на Тълкувателно дело № 4 от 2015 г. ОСГК ВКС. Изводът на въззивния съд, че цената на иска е стабилизирана след провеждане на първото заседание по делото е правилен, без обаче да е съобразен с обстоятелствата по делото. В производството пред първоинстанционния съд не е проведено редовно първо заседание (производството е прекратено поради оттегляне на иска преди провеждането му), поради което въпросът за цената на иска, може да бъде повдигнат и служебно от съда до приключване на производството по чл. 248 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода на спора, поради което производството следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 4 от 2015 г. ОСГК ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение