Определение № 574 от 08.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 444/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. С. и Т. О. С. против определение от 27.05.2009г., постановено по гр.д. № 847/2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по касационната жалба до произнасяне на Конституционния съд по искането за противоконституционност на чл. 280, ал.1 от ГПК и за връщане на касационни жалби № 15029/09.08.2008 и № 14551/06.08.2008г, подадени от жалбоподателите Навежда се оплакване за нарушение на процесуалните норми на действащия ГПК, поради това, че въззивния съд не е компетентен да се произнася по това дали касационната жалба и изложението към нея са редовни по съдържание и по искането за спиране.. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба. В частта, с която се обжалва определението, с което въззивният съд е отказал спиране на производството по касационната жалба на основание чл. 229, ал.1 т.6 от ГПК, подадената частна жалба е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване. С решение № 4/16.06.2009г. по к.д. № 4/2009г./ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г./, Конституционния съд се произнесе по искането за противоконтитуционност на текстове от новия ГПК, между които и чл. 280. Така към настоящия момент няма висящо производство за установяване противоконституционност пред Конституционния съд, поради което, жалбоподателят няма правен интерес да поддържа искането за спиране, респективно да обжалва постановеното определение по този въпрос. Затова в тази част, частната жалба следва да се остави без разглеждане. За да върне жалбата на С. К. С., съдът е приел, че не са отстранени нередовностите, съобразно дадените указания с разпореждане от 10.04.2009г. Жалбоподателят е подал чрез пълномощника си молба от 09.10.2008г., в която счита, че съдът неправилно е възприел исковата молба за редовна, след като в нея не се сочи начинът, по който ищцата иска да се разпредели ползването. В тази молба, жалбоподателят е посочил, че решението е постановено в противоречие с практиката, изискваща страната да докаже твърденията си, ако те не съдържат неизгодни за нея факти. Конкретните твърдения, които не били доказани са за влошени отношения между страните. Касационната жалба на Т. О. С. е върната, защото тя не е изпълнила разпореждането на съда по изправяне на нередовностите й от 18.03.2009г., дадени по указание на ВКС. От нея е постъпила същата молба-уточнение. Доводите в тези две молби са преповторени в обща молба от 12.11.2008г. Предмет на обжалване е било решение за разпределение на ползването по чл. 32, ал.2 от ЗС. Искът е уважен от въззивния съд. Определението, в частта, с която са върнати двете касационни жалби на основание чл. 286, ал.1 т.2 от ГПК е правилно. С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои решения и определения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, но с нормата на чл. 285 и чл. 286 от ГПК, въззивния съд е оправомощен да проверява редовността на касационната жалба и изложението към нея. Тази проверка действително не е по съдържание, но тя следва да установи редовност на касационната жалба досежно задължителните й реквизити, включително и наличие на изложение по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК. Дари подадената молба-уточнение съставлява изложение на основанията по чл. 280, ол.1 от ГПК преценява въззивния съд. ВКС преценява дали са обосновани критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща и чл. 274, ал.3 от ГПК относно обжалване на определенията, постановени от въззивните съдилища, като въззивна инстанция. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност на обжалваните определения по наличието на които съдът се произнася само след като допусне до разглеждане касационната жалба по същество. Представената молба не представлява изложение по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, защото в нея не е формулиран правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл при наличието на някое от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. В исковата молба по чл. 32, ал.2 от ЗС никога не е съществувало изискване, ищецът да посочи начина, по който иска да бъде разпределено правото на ползване. Подобен правен въпрос не съществува, не е поставян в решението и не би могъл да бъде предмет на касация. Производството по чл. 32, ал.2 от ЗС за това е спорна съдебна администрация, защото съдът определя и посочва начина на разпределение на ползването, тъй като страните не могат да се споразумеят за него. Фактическият начин на разпределение не е правен въпрос. По въпроса дали ищеца трябва да посочи начина на разпределение на ползването в исковата молба никога не е имало спор, че това не е необходимо, няма противоречива, или неправилна практика на съдилищата и жалбоподаелите също не са посочили такава. Твърдението за влошени отношения между страните, което подлежали на доказване също не съставлява правен въпрос, относим към предявения иск. За да бъде предмет на касация, формулирания в касационата жалба правен въпрос следва да е свързан с предмета на спора и от него да зависи изхода на делото поне в някаква степен. Фактическите отношения между съсобствениците дори да са влошени са ирелевантни за разпределение на ползването. Предпоставките за допускане на разпределението са правни и лошите отношения между страните не са от тях. В този смисъл и в тази част от молбата, жалбоподателите не са посочили правен въпрос, който следва да се разреши от касационната инстанция, защото е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, или който се разрешава противоречиво от съдилищата, или разрешаването на който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В този смисъл представената молба от жалбоподателите не съставлява изложение по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, защото не отговаря на изискването на чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК дори от външна страна - не е формулиран правен въпрос, не е посочено основание за допускане, свързано с него,, респективно не е обосновал наличието на такова основание. Така касационната жалба е останала нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл. 284 от ГПК, поради което правилно е върната от въззивния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 286 от ГПК, поради което и в тази част, обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение