Определение № 392 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4485/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Ч., [населено място], общ. Р. против решение № 769 от 23.04.2013 г. по в. гр. д. № 291/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4080 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 551/2012 г. на Пловдивски районен съд. С първоинстанционното решение съдът е признал за установено по иск по чл. 422 ГПК, че И. Д. Ч. дължи на А. Д. Й. сумата от 5000 евро – по запис на заповед, издаден в полза на А. В. Д., обезпечен изцяло с поръчителство на А. Й., и сумата от 199,62 лв. – обезщетение за забава за периода 22.09.2011 г. – 02.12.2011 г. Ответникът по касационната жалба А. Д. Й., [населено място] в представено становище моли съда да не допуска жалбата до разглеждане по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения. С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. В случая делото е търговско - искането е за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК с основание запис на заповед от 11.08.2008 г., с издател И. Д. Ч., и поръчител физическото лице А. Й., с цена на иска до 10 000 лв. Като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка / чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ /, цената на обективно съединените искове и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, налице е процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС, ТК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение