Определение № 458 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. Д., лично и като управител на „Еко-стил“ ООД, [населено място], против определение на Пловдивски апелативен съд № 4 от 08.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 621/2019 г., с което е потвърдено разпореждане на Пловдивски окръжен съд от 25.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1684/ 2019 г. и по този начин е върната частната касационната жалба, подадена от частните жалбоподатели против постановеното от окръжния съд по същото дело определение № 1606/ 06.08.2019 г. Жалбоподателите считат, че когато бъде уважено искане на страна по гражданско дело за продължаване на срок за отстраняване на нередовности на жалба, то актът, с който молбата се уважава, трябва да бъде съобщен на страната. Поддържат, че за да започне да тече продълженият срок такова връчване следва да бъде извършено. В определението на апелативния съд било прието противното, поради това жалбоподателите молят то да бъде отменено. Като основание за допускането на това определение до касационен контрол повдигат процесуалноправния въпрос „Следва ли страната да бъде уведомявана при уважаване на молбата й за продължаване на срок?”, който считат, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните по частната жалба страни П. С. К. и П. Ч. Н. не вземат становище. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Пловдивски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Н. Д. и „Еко-стил“ ООД, [населено място] срещу П. С. К. и П. Ч. Н., предявени са осъдителни искове за парични притезания. Срещу първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№ 11437/ 2018 г., с което исковете са отхвърлени, е подадена въззивна жалба вх.№ 22860/ 05.04.2019 г. С разпореждане от 29.05.2019 г. първоинстанционният съд върнал жалбата поради неотстраняване на нередовностите й в срок. Това разпореждане е потвърдено с определение на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д.№ 1684/ 2019 г. Срещу акта на окръжния съд е подадена частна касационна жалба вх.№ 25112/ 22.08.2019 г., която била оставена без движение с разпореждане от 26.08.2019 г. Съдът указал на жалбоподателите да отстранят нередовностите й, като представят доказателства за платена държавна такса, преписи и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С молба от 09.09.2019 г. жалбоподателите поискали продължаване на срока за отстраняване на част от нередовностите, което им искане било уважено с разпореждане от 12.09.2019 г. – с една седмица, считано от 10.09.2019 г. Препис от това разпореждане не е връчван на страните. На 25.09.2019 г., като констатирал, че указанията му не са изпълнени в цялост, окръжният съд постановил връщане на частната касационна жалба. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното в настоящето производство определение на Пловдивски апелативен съд № 4/ 08.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 621/ 2019 г. В него съдът посочил, че продълженият срок е изтекъл, без оглед дали актът за продължаването е връчен на страните, а в рамките му указанията за отстраняване на нередовности не са изпълнени изцяло. С оглед така изложените мотиви в обжалвания акт, поставеният от частните жалбоподатели правен въпрос е обуславящ, но няма претендираното от тях значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони – за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като практиката по разрешаването на поставения въпрос е категорично установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 ГПК при продължаване на законните или определени от съда срокове по молба на страната при наличие на уважителни причини за това, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Следователно моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен. В този смисъл е определение № 348/ 17.06.2015 г. по ч.т.д.№ 135/ 2015 г., І т.о., ВКС, както и други определения на ВКС, посочени от въззивния съд в мотивите на акта му. Така установената практика е съобразена при постановяването на обжалваното определение, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускането му до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд