Определение № 90 от 21.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 204/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енте Трейд” ЕООД, [населено място] срещу решение № 156 от 01.11.2021 г. по т. д. № 544/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 260208 от 19.05.2021 г. по т. д. № 1011/2019г. С първоинстанционния акт е обявена неплатежоспособността на дружеството-касатор с начална дата 30.09.2019 г., открито е производство по несъстоятелност на същото и е прекратена дейността му, наложен е общ запор и възбрана върху имуществото му, назначен е временен синдик и е насрочено Първо събрание на кредиторите. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, а не се е произнесъл по заявените във въззивната жалба възражения и не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, игнорирал е някои от тях, а други е изтълкувал превратно, като в резултат на това се е стигнало до неправилно разчитане на показателите за ликвидност, финансова задлъжнялост и автономност на „Енте Трейд“ ЕООД и до извода за изпадането му в състояние на неплатежоспособност. В касационната жалба е изразено несъгласие и с приетото от въззивната инстанция по отношение на трите спорни вземания, а именно – относно начина на осчетоводяване на сумата 18 000 лв., представляваща платен по настоящото дело адвокатски хонорар; за недоказаност на актив на дружеството в размер на сумата 300 802.62 лв. (наличност на каса) към момента на приключване на делото и относно тълкуването на сключения между „Енте Трейд“ ЕООД и „Енте 2017“ ООД договор за продажба на вземане от 31.10.2019 г. и преценката за липса на правно основание за отписване на задълженията на продавача в размер на сумата 1 934 292.34 лв. по Приложение № 2 към този договор. Касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора и по възраженията във въззивната жалба, въпреки възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК; 2. Какво е значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производство по несъстоятелност; 3. Следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията“ е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочена следната практика: решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 191/2011 г. на II г. о. и решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. (за първия въпрос), решение № 164 от 30.11.2016г. по т. д. № 284/2016 г. на II т. о., решение № 179 от 30.10.2017 г. по т. д. № 1048/2017 г. на I т. о., решение № 46 от 20.04.2021 г. по т. д. № 1267/2020 г. на II т. о. (за втория въпрос); решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на II т. о., решение № 80 от 08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на I т. о. (за третия въпрос). Ответникът – „Лимп” ООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 24.01.2022 г. Не претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което, по молба на „Лимп” ООД, [населено място] е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Енте Трейд” ЕООД, [населено място] поради неплатежоспособност, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че: Иницииралото производството по чл. 625 ТЗ дружество има към ответника изискуеми вземания по търговски сделки в общ размер на сумата 194 898.07 лв. (без лихвите), представляващи цената на доставена стока в периода 24.06.2019 г. - 06.08.2019 г.; „Енте Трейд” ЕООД има и възникнали през 2019 - 2020 г. непогасени публични задължения общо за сумата 55 466.42 лв., както и задължения за плащане на трудови възнаграждения за 2020 г. в размер на сумата 89 791.78 лв. Поради безспорния факт, че по всички тези задължения, възлизащи общо на 340 157.17 лв., не са извършвани плащания след 01.03.2019 г., решаващият състав е приел, че с оглед презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, в тежест на ответното дружество е да установи, че е в състояние да ги изпълни. Предвид обстоятелството, че дружеството не притежава дълготрайни активи, преценката относно възможността да бъдат покрити задълженията му е направена с оглед притежаваните от него други активи, описани в първоначалното заключение на вещото лице Ш.. Въззивният съд е счел за доказано обаче, че реално дружеството притежава само вземане за сумата 43 862.11 лв. от свързаното с него лице „Енте 2017“ ЕООД, на което, с договор от 31.10.2019 г. то е прехвърлило всички останали свои вземания към клиенти. По отношение на установената от експерта сума 300 802.62 лв. – наличност на каса, съдебният състав е приел, че към датата на приключване на съдебното дирене такава вече не съществува – факт, установен от записванията в касовата книга на длъжника за сметка 501 „Каса в лева“ и взет предвид съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Като недоказан актив е счетено и посоченото в търговските книги на длъжника вземане по разплащателна сметка за сумата 209 179.20 лв., тъй като по делото не са ангажирани доказателства за наличността на тази сума, което, предвид оспорването й от страна на ищеца, е било в тежест на ответното дружество. По отношение на вземането за сумата 18 000 лв., платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело, решаващият състав е съобразил, че същото представлява условно вземане към „Лимп“ ООД и зависи от изхода на делото. При тези данни и с оглед безспорния факт, че след 30.09.2019 г. ответникът „Енте Трейд“ ЕООД не извършва дейност, е направен извод за неговата неплатежоспособност и че липсват ангажирани доказателства за предпоставките на чл. 631 ТЗ, т. е. че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на неговите кредитори. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора три въпроса не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело. По отношение на първия от въпросите този извод произтича от обстоятелството, че същият не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд е развил подробни съображения по спорните по делото въпроси, съобразявайки релевираните в жалбата оплаквания, като е отчел и настъпилите в хода на делото нови факти. Съдебният състав е изпълнил задължението си да мотивира своя акт, а не само е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Извършеното в края на решението „съответно препращане и към подробните мотиви на Пловдивски окръжен съд“ е единствено за подчертаване правилността на обжалваното решение и съгласието с направените в него изводи. С оглед на това, не може да се счете, че е налице и противоречие с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 272 ГПК. Отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по отношение на втория въпрос следва от това, че същият е поставен абстрактно, без да е отнесен към конкретния случай. Освен това, въззивният съд не е обсъждал „какво е значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производство по несъстоятелност“, а е преценявал с какви активи разполага длъжникът и дали тези негови активи са достатъчни, за да покрият задълженията му, в каквато връзка обаче в изложението не е поставен конкретен въпрос. Последният въпрос също няма характер на обуславящ за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Основание за тази преценка е несъответствието му с приетото от въззивния съд. Видно от мотивите на обжалвания акт, изводът за изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност не е направен поради „неизвършено плащане по вземането на определен кредитор“, каквото твърдение на страната се съдържа във въпроса, а поради спирането на плащанията по всички задължения на дружеството след 01.03.2019 г. Затова, не е налице и твърдяното противоречие с релевантната по този въпрос практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК