Определение № 474 от 06.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2258/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Н. Т. П. и Н. А. А. като майка и законен представител на малолетния А. Т. П. против определение № 2058/20.06.2019г. по ч.гр.д. № 2494/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.02.2019г. по гр.д. № 9842/2017 г. на СГС, I– 23 с. за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че не е налице тъждество между деянието по гражданското дело и това по нохд № 324/2017г. на ОС-Влико Търново, както и че в гражданското производство са събрани достатъчно доказателства, които позволяват да бъде установени извършителят, деянието и противоправността на последното. Иска се отмяна на атакуваното определение на САС и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че производството по гр.д. № 9842/2017г. на СГС е образувано по искове с правно осн. чл.432 КЗ срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт на наследодателя на ищците при ПТП, причинено виновно от водач на МПС. Установил е, че срещу делинквента е било образувано НОХД № 324/2017г. за престъпление по чл.343, ал.4 вр. чл.343, ал.3, пр.1 б.“б“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. САС е констатирал, че е налице идентичност между твърдяното по исковата молба противоправно деяние и това, за което е било повдигнато обвинение на извършителя. Присъдата на наказателния съд на осн. чл.300 ГПК е задължителна за гражданския относно посочените в нормата въпроси. Поради което съдът е заключил, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното. След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос. В настоящия случай частните касатори не са формулирали нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като в частната жалба са посочили съдебна практика на ВКС, на която считат, че противоречи обжалваното определение. Така заявените доводи попълват съдържанието по същество на самата частна касационна жалба и представляват оплаквания срещу атакувания съдебен акт. Същите обаче не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. Въз основа на доводите, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, не може да се конкретизира и съответно да се уточни правен въпрос. Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение