Определение № 674 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Й. Н. срещу определение на Софийски апелативен съд № 352 от 07.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 305/ 2023 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски окръжен съд от 31.10.2022 г. по гр.д.№ 75/ 2020 г. и по този начин е върната подадената от частната жалбоподателка въззивна жалба вх.№ 261997/ 21.07.2022 г. срещу решение на Софийски окръжен съд от 03.06.2022 г. по гр.д.№ 75/ 2020 г. Жалбоподателката счита за неправилен изводът на въззивния съд, че в производството по обжалване на разпореждане за връщане на жалба срещу съдебно решение не може да се осъществява контрол за законосъобразност върху предходно определение на постановилия решението съд, с което се отхвърля искане за освобождаване от задължение за плащане на държавна такса за обжалването. Счита, че този контрол не само е допустим, а е наложителен, защото е свързан с правото до достъп на съд. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол твърди неговата очевидна неправилност поради постановяването му при грубо нарушение на логическите правила. Освен това повдига процесуалноправните въпроси „Процесуално допустимо ли е в рамките на частно гражданско производство по проверка на Разпореждане, с което при условията по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 261, т. 4 от ГПК е върната депозирана въззивна жалба, горестоящият съд да осъществи косвен съдебен контрол спрямо Определение, с което проверявания съд е дал срок за внасяне на държавната такса и този акт да бъде ревизиран изцяло или частично при наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК?" и „Наличието на конкретни предпоставки по чл. 83, ал. 2 от ГПК изключва ли възможността за приложение на негативната правна последица на по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 261, т. 4 от ГПК?". Жалбоподателката счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната по частната жалба страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ я оспорва с доводи, че поставените въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че обжалваният акт не е очевидно неправилен. Излага и съображения за неоснователност на частната жалба по същество. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Делото пред първоинстанционния Софийски окръжен съд е образувано под № 75/ 2020 г. по искова молба на КПКОНПИ срещу С. Й. Н. и други лица, предявени са искове за отнемане на незаконно придобито имущество. С решение от 03.06.2022 г. съдът уважил иска срещу частната жалбоподателка частично. На 21.07.2022 г. С. Н. подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, към която не бил приложен документ за внесена държавна такса. С разпореждане от 03.08.2022 г. съдът дал указания тази нередовност да бъде отстранена. На 25.08.2022 г. Н. поискала да бъде освободена от задължението за плащане на такси. С определение от 30.08.2022 г. съдът оставил тази молба без уважение и указал на С. Н. в едноседмичен срок от влизане на определението в сила да внесе дължимата такса, като я предупредил, че при неизпълнение на това указание жалбата ще бъде върната. Определението е влязло в сила на 21.09.2022 г. На същата дата е постъпила молба от С. Н. за продължаване на срока за изпълнение на указанията, която съдът уважил. Продълженият срок е изтекъл на 05.10.2022 г., като в неговите рамки дължимата държавна такса не е внесена. С разпореждане от 31.10.2022 г., като констатирал това обстоятелство, първоинстанционният съд върнал въззивната жалба на С. Н.. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното в настоящето производство определение. Въззивният съд посочил, че жалбата е била нередовна, че нередовностите не са били отстранени в указания от съда срок, поради което са били налице законовите предпоставки за връщането й. Не можело да се обсъжда налице ли са били предпоставки за освобождаване на жалбоподателката от задължението за плащане на държавна такса, тъй като актът, с който искането й за освобождаване било отхвърлено, бил влязъл в сила и не подлежал на инцидентен контрол. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол като „очевидно неправилен". Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност" предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателите не излагат конкретни съображения, които могат да бъдат подведени към хипотезата на очевидна неправилност, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси, макар те да обуславят обжалвания акт. Въпросите обаче нямат претендираното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или е необходимо установената да се промени или осъвремени, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен, а установената по прилагането му практика не се нуждае от осъвременяване или промяна. Правилността на определенията и разпорежданията, който не са обжалваеми по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК, се контролира от компетентния по правилата на функционалната подсъдност горестоящ съд при обжалване на акта, който слага край на производството в съответната инстанция. Определенията и разпорежданията, чието обжалване законът изрично урежда и срещу които не е подадена жалба в законния срок, влизат в сила. Тяхната законосъобразност не може да бъде контролирана по реда на инстанционния контрол върху друг акт на съответната инстанция. Същото е прието в обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд