Определение № 4685 от 20.10.2025 г. на ВКС по д. № 2946/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 5926/25.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1493/2025 г., с което Софийският градски съд е потвърдил разпореждане № 46244/13.11.2024 г. за връщане на исковата молба по образуваното гр.д. № 764/2024 г. на Софийския районен съд на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на иска, предявен от В. В. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕАД, за прогласяване за нищожен на договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ в частта относно сградата в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Определението обжалва В. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 ГПК. Според касатора, определението е вероятно нищожно – в нарушение на принципа по чл. 9 ЗСВ само докладчикът и по непроверим механизъм на разпределение е определен за член на въззивния състав, но не и другите съдии. Според касатора, определението е очевидно неправилно - развитите мотиви за липса на правен интерес противоречат на чл. 36 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, която поставя в задължение на битовия потребител цената на услугата „дялово разпределение“ в сграда – етажна собственост, т.е. разпростира действието на договора спрямо ищцата като собственик на топлоснабден имот в такава сграда. Оплакването по същество е, че чл. 130 ГПК е нарушен. При извършената проверка за валидност настоящият състав не констатира вероятност обжалваното определение да е нищожен съдебен акт като постановено от незаконен съдебен състав, разглеждал конкретното дело в нарушение на принципа на случайното разпределение. Първо, протоколът за извършен избор доказва, че при спазване на принципа по чл. 9, ал. 1 и 2 ЗСВ и на Вътрешните правила за разпределение на делата в Софийски градски съд на случаен принцип е избран съдията – докладчик по въззивното. Второ, доводите на касатора за обратното обективно не могат да обосноват нищожност на въззивното определение. Нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен съдебен състав и/или не в предписаната от закона форма. Надлежен е съдебният състав, формиран от лица, заемащи длъжността „съдия“ в съда, пред който делото е образувано – така решение № 346/30.11.2011 г. по гр.д. № 1556/2010 г. ГК, II-ро ГО. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК за допускане на касационния контрол не е налице и поради това, че правните норми, които провеждат принципа по чл. 9 ЗСВ са достатъчно ясни. Съгласно нормативната уредба, регламентираща реда за разпределение на постъпващите в съдилищата дела между съдиите от съответния съд, на принципа на случайния подбор се определя само съдията - докладчик. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на административния ръководител на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията докладчик на принципа на случайния подбор, използвайки програмата за случайно разпределение на делата. Този извод се налага и от чл. 1, б. „а“ от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г., изменена с решение на СК на ВСС по протокол № 1/10.01.2017 г., изменена с решение на СК на ВСС. по протокол № 9/13.03.2018 г., който предвижда, че методиката урежда реда за определяне на съдия докладчик по делото на принципа на случайния подбор, регламентиран в чл. 9 ЗСВ. Същият извод се налага и от други текстове на Единната методика, които уреждат особени хипотези на приложение на принципа по чл. 9 ЗСВ – напр. чл. 4.1.2, чл. 4.1.4 и др., изключвайки от разпределението първоначално определения докладчик или предвиждайки изрично, че делото са разпределя именно на него, без да се регламентира избор на останалите членове от съдебния състав за всяко дело поотделно. По образуваното гр.д. № 764/2024 г. пред Софийския районен съд ищецът/сега касатор е поискал съдът да прогласи за нищожен договора по чл. 139в, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, уреждащ условията за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ между лицето, което я извършва - ответникът „Техем Сървисис“ ЕООД, и топлопреносното предприятие - „Топлофикация София“ ЕАД. Според ищеца, налице са законови условия, които задължават топлопреносното предприятие/втория ответник сам да извършва услугата дялово разпределение в сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, респ. му забраняват да я възлага на трето лице и в частност, на първия ответник. За да потвърди разпореждането по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба поради недопустимост на исковете, въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от прогласяване на нищожността на сключения между ответниците договор. Той е трето лице за този договор, възникналите по него права и задължения са за ответниците и не го засягат, а качеството на ищеца на битов потребител и длъжник на втория ответник произтича от това, че е собственик на имот в сградата-етажна собственост, в която първият ответник извършва услугата „дялово разпределение“. Така развитите мотиви съответстват на ТР № 7/13.01.2013 г. по тълк.д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС, в което се приема, че когато третото лице, предявило иск за нищожност на договора, има правен интерес от дирената защита, ответниците са необходими задължителни другари, и на изходната позиция в тълкувателното решение, разясняваща, а в конкретния случай - изключваща правния интерес като предпоставка за надлежната легитимация на страните по иск за нищожност, предявен от трето за договора лице. Мотивите в определението съответстват и на т. 1 ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, в което се приема, че собственикът на топлоснабдения имот е длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди, освен ако е налице някое изключение, също разяснено с тълкувателното решение, каквито изключения в конкретния случай не са въведени. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, а не е очевидно неправилно определението, което им съответства. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице и поради това, че ищецът е поискал съдът да прогласи за нищожен договора за услугата „дялово разпределение“, сключен между ответниците, обосновавайки довода да е нищожен с твърденията да противоречи на материалноправна норма, каквато в обективното ни материално право не съществува. Правната уредба на разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост е в Глава Х, раздел VI ЗЕ. Тя не предвижда условия/материалноправни предпоставки, задължаващи топлопреносно предприятие само да извършва услугата „дялово разпределение“. При тези мотиви, съдът