Определение № 3479 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2783/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. Ц. А., пълномощник на В. Л. П. против определение № 512/07.08.2024 г. по ч.гр.д. № 417/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 359/30.05.2024 г. по гр.д. № 90/2023 г. на ЛОС в частта за изменение на определение № 407/31.03.2023 г. по гр.д. № 90/2023 г. на ЛОС за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение, което „Алпинист 2000“ЕООД следва да заплати на осн. чл.38, ал.1, пр.3 ЗАдв на адв.Ц. А. на 800лв. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е приложил справедлив критерий при определяне на възнаграждението на пълномощника на страната. Крайният размер не съответства на положения труд, на фактическата и правна сложност на спора, на материалния интерес по него. Иска да бъде отменено атакуваното определение и да се постанови друго за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК. В постъпилия писмен отговор „Алпинист 2000“ЕООД оспорва основателността на частната касационна жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че пред ОС- Ловеч е била подадена искова молба от „Алпинист 2000” ЕООД против „Обединена Българска Банка“ АД, „Б. България“ ЕООД и ЧСИ В. П., с правно основание чл. 440 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и искане да се признае за установено, че движими вещи, подробно посочени, върху които е било насочено изпълнението по изп.д. № 1569/2022 г. на ЧСИ В.П., са собственост на „Алпинист 2000“ ЕООД. Посочена е била цена на описаните движими вещи на стойност 150 406,20 лв., като е било уточнено, че по изпълнителното дело с взискател „ОББ“ АД и длъжник „Б. България“ ЕООД, вещите са били изнесени на публична продан, въпреки че не са собственост на дружеството длъжник. По исковата молба е бил депозиран отговор от ЧСИ В. П., чрез адв.Цв. А., с който са били направени възражения по допустимостта на предявения иск срещу съдебния изпълнител, както и е било изложено становище по основателността на иска. Констатирал е сключването между ЧСИ и адв.Ангело на договор за процесуално представителство с възнаграждение в размер на 10700 лв., но при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА. ВТАС е съобразил, че с определение № 407/31.05.2023 г. по гр.д. № 90/2023 г. на ЛОС, преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че съдебният изпълнител не е страна в производството по чл. 440 ГПК, поради което спрямо него искът е бил приет за недопустим. Постановено е връщане на исковата молба и е прекратено производството по делото, като ищецът е бил осъден да заплати на адв. Цв. А. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 10 666,25 лв. По молба на „Алпинист 2000“ ЕООД по чл. 248 ГПК ЛОС е изменил определението в частта за разноските, като е намалил размера на дължимото възнаграждение на 800 лв. ВТАС е посочил, че минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са неприложими, с оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г. За определянето на размера на адвокатското възнаграждение е намерил за релевантни: правната и фактическа сложност на делото, вида и количеството извършена работа от адвоката, участието в съдебни заседания и всички други относими към случая обстоятелства. Поради недопустимост на иска по чл. 440 ГПК срещу ЧСИ е счел, че защитата на последния не може да бъде квалифицирана като такава с правна и фактическа сложност, независимо от материалния интерес по спора. Същевременно, извършената от адвоката работа се е състояла в изготвяне на отговор на исковата молба и становище по искането по чл. 248 ГПК, поради което въззивният състав е приел, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 800 лв. се явява съответно на извършената работа. Възраженията, че част от възнаграждението се отнася за осигуровки и данъци и че сумата е приравнена на юрисконсултското възнаграждение на другия ответник, е намерил за неоснователни, тъй като по при опреледеляне на възнаграждение по чл.38 ЗАДв от значение са други критерии. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и при противоречиво решаване на материалноправния и процесуалноправния въпрос за разноските за адвокатско възнаграждение. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел само допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба. Не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и с характеристиките съобразно разясненията по ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което не позволява извършване на проверка по чл.288 ГПК. Въпрос въобще за размера на адвокатските възнаграждения е много общ и не поставя конкретен правен проблем, който е бил обсъждан от ВТАС. Мотивировката на изложението повтаря оплакванията в самата касационна жалба, т.е навежда към проверка по същество на жалбата. Според цитираното ТР касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се отъждествяват с правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд състав на Първо ТО