Определение № 1400 от 19.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от А. А. А., чрез особения представител адвокат Т. С., срещу решение № 180 от 15. 11. 2024 г. по в.гр. д. № 181/2024 г. на АС – Варна, потвърждаващо решение № 130/12.02.2024г. по гр. д. № 496/2022г. на ОС - Варна, постановено при участие на трето лице - помагач „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с което са отхвърлени предявените от А. А. А. против МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД и С. М. искове с правни основания чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответниците, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от неуспешно проведено на 3. 06. 2021 г. оперативно лечение, ведно със законната лихва за забава от 03.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени процесуалноправни въпроси, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД, чрез юрисконсулт И. Ц., с който се изразява становище за липса на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.

Не е изразено становище по касационната жалба от ответника С. М. и от третото лице помагач на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените от А. А. А. против МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД и С. М. искове с правно основание чл.49 и чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответниците, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата от 60 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неуспешно проведено на 03.06.2021г., от доктор С. М., оперативно лечение на ищеца в ответната болница, се основава на следните твърдения: на 03.06.2021г. ищецът бил опериран от С. М., лекар-хирург в ответното болнично заведение, като оперативната интервенция била неуспешна, тъй като веднага след изписването вместо подобряване е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца. Твърди се, че още при визитация в болничното заведение лекар е казал на ищеца, че операцията му е неуспешна, доказателство за което е и състоянието след изписването му. Сочи се, че поради неправилно и лошо извършената операция към настоящия момент не ищецът не може да приема храна, постоянно гладува, изпитва силни болки и неудобства, червото му „пада“ и то много повече от преди операцията, което налагало чести хоспитализации и извършването на различни манипулации, дадено му било предписание за направата на повторна операция. Твърди се, че всичко това съществено влошава качеството му на живот и е в причинно-следствена връзка с извършената от д-р М. операция.

В срока по чл.131 ГПК ответниците С. М. и МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД са оспорили предявените искове като неоснователни, с твърдения, че заболяването на ищеца е било с продължителна давност, направената на 03.06.2021г. оперативна интервенция - лапароскопска вентрална ректопексия е била извършена съобразно установените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, протекъл гладък постоперативен период, без усложнения и последвало изписване на ищеца в подобрено общо състояние. Оспорват се твърденията, че описаните неразположения и здравословно състояние след операцията е в причинна връзка с нея и сочат за лошо извършена операция. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.

С подадения писмен отговор третото лице помагач на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е оспорило иска срещу привляклата го страна по изложените от последната съображения. Твърди и недоказаност на исковата претенция.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ответникът С. М. работи като лекар в хирургично отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД и че на 03.06.2021г. е извършил назначена планова лапароскопска операция на въззивника А. по повод пълен пролапс (свличане) на дебелото черво - 20 см. Съгласно отразеното в медицинската документация по ИЗ № 4893 ищецът е постъпил в лечебното заведение на 31.05.2021г., като по снетата по негови данни анамнеза оплакванията му във връзка с процесния здравословен проблем датират от около две години. Оперативната интервенция е извършена след обсъждане на колегиум, проведена предоперативна подготовка и при дадено от пациента информирано съгласие. В съставения оперативен протокол подробно са описани извършените по време на операцията манипулации - щателно почистване на оперативното поле, оглед на коремна кухина, резекция на страничните връзки на ректума билатерално с десекция на тазово дъно, поставяне на меш на тазово дъно (платно) и фиксиране със скоби, фиксиране на платното към предна стена на ректума с продължителен шев, щателна хемостаза и лаваж (измиване), направата на кожни шевове на мястото на портовете и поставяне на сухи стерилни превръзки. Липсват отразени обстоятелства за настъпили усложнения при провеждането на тази операция. Не са отразени такива и в наблюденията в следоперативния период. В епикризата е описан гладък следоперативен период, първично зарастване на оперативната рана, захранен, възстановен чревен пасаж. Пациентът е изписан на 08.06.2021г. в подобрено общо състояние, трайно афебрилен, със стабилна хемодинамика, захранен, възстановен чревен пасаж. Предписано е било спазването на хранителен режим и без тежък физически труд за срок от три месеца.

От амбулаторни листове за преглед от 21.06.2021г. и 10.08.2021г., както и от епикриза от 21.09.2022г. за болничен престой в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода - София, е налице рецидив на пролапса на ректума, по повод на което въззивникът е бил неколкократно хоспитализиран и насочван за нова операция, каквато към настоящия момент не е проведена. Това е констатирано и от извършения преглед от в.л. по назначената в първоинстанционното производство СМЕ, потвърждава се и от приетата като доказателство справка на НЗОК за извършени множество прегледи в периода след изписването на въззивника от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ с посочената диагноза.

За продължаващи проблеми след извършената операция на 03.06.2021г. и свързаните с това неудобства, търпени от ищеца, данни се съдържат и в показанията на свидетелите Г. С. С. и Т. Е. Х..

Съгласно заключението на СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската документация по делото и извършване на личен преглед на ищеца, кредитирано от съда като обективно и компетентно, и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, ректалният пролапс се определя като изпадане на ректума през аналния канал като етимологията на това страдание е неясна. Въззивникът е имал оплаквания още от 2018г., а към датата на интервенцията е бил диагностициран с пълен ректален пролапс, в която хипотеза назначената лапароскопска операция, вместо открита оперативна намеса, е определена като адекватното лечение и по-щадящо предвид условията, при които пребивава ищецът. Операцията е проведена съобразно медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Установената честота на рецидивите при тези операции е еднаква при лапароскопския метод и при отворена хирургическа операция - около 8-10%, което се счита за доста висок процент. Такъв рецидив безспорно е налице при въззивника, но причината за това не е оперативната интервенция или допуснати пропуски при нейното провеждане. Като възможни причини в обясненията си вещото лице сочи в устните си разяснения лош хранителен режим, вродена слабост на съединителната тъкан и др. С оглед на това дава заключение, че операцията не е задълбочила страданието на пациента и не е повлияла на заболяването, в частност на степента на пролапса. В съдебно заседание разяснява, че дори операцията да не е помогнала, тя не е довела или допринесла за настъпилия рецидив и влошаване здравословното състояние на ищеца във връзка с процесното заболяване. С дадените при изслушването му обяснения вещото лице опровергава твърденията на въззивника за установен неуспех на операцията още в първите дни при извършена визитация от друг лекар. Такава констатация не е описана в следоперативните наблюдения и евентуален неуспешен резултат може да се установи едва при първата нормална дефекация с оформени изпражнения, но в първите дни след операцията се препоръчва пациентът да се въздържа от напъни за такава, за да може да се образуват необходимите сраствания Поради тази причина се предписва и специален хранителен режим.

От правна страна въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД са неоснователни.

Прието е, че лекарската професия, като правно регламентирана дейност, представлява съвкупност от действия по вземане и прилагане на решения за профилактика, диагностика и лечение, обусловени от конкретните обстоятелства. Основни принципи на които следва да отговаря предоставяната медицинска помощ, са достъпност, своевременност, достатъчност и качество (чл.81 Закона за здравето). Съгласно чл.80 от същия закон, качеството на медицинската дейност се основава на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6а от Закона за лечебните заведения, медицинските стандарти определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента. Съответствието на предприетите действия, респ. изискуемото се дължимо поведение, установено в тези стандарти и правила, разгледано в контекста на горепосочените принципи и на конкретните факти и обстоятелства, са критериите за направата на извода дали при оказаната медицинска помощ е допуснато противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. И само при такова поведение, но не и винаги при непостигане на целения с проведеното лечение резултат в здравословното състояние на пациента, може да се приеме, че е налице първият от изискуемите се елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по см. на чл.45 ЗЗД.

Прието е, че по делото не е установено предприетата и извършена от ответника С. М. оперативна интервенция да е в отклонение от установените медицински стандарти – конкретно, в противоречие с приложимия Медицински стандарт „Хирургия“, утвърден с Наредба № 10/05.05.2021г. на Министъра на здравеопазването, както и на добра медицинска практика. Настъпилият рецидив не е в причинна връзка с тази операция, поради което и не е налице противоправно поведение, което да ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД, както и тази на неговия работодател - МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД.

Прието е, във връзка с поддържаните във въззивната жалба доводи за причинени с извършената операция увреждания и на други органи, довело до липса на еякулат, че твърдения за такова увреждане не са въведени надлежно в предмета на спора, нито се установяват от събраните по делото доказателства – медицински документи, гласни доказателства, съдебномедицинска експертиза.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността на страната да направи това искане във въззивната инстанция, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 7 от 27. 01. 2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 566 от 10. 01. 2011 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 7 от 27. 01. 2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 224 от 2. 07. 2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, 2 г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, да допусне допълнителна, съотв. тричленна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава и във въззивната жалба е направено искане за експертиза.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/9. 12. 2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точки 2 и 3.

3. Следва ли съдът да обсъди в мотивите към решението всички доказателства, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се и следва ли да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/9. 12. 2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 12 от 26. 03. 2019 г. по т.д. № 606/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 184 от 17. 12. 2018 г. по т.д. № 2781/2017 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 271 от 8. 02. 2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г. на ВКС, 4 г.о.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса, тъй като обсъждането им не би повлияло на изхода на делото.

Първият въпрос е поставен във връзка с оплакването на касатора за постановяване на въззивното решение при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на доказателствено искане на ищеца, направено пред окръжния съд и поддържано и пред въззивната инстанция, за изискване от НЗОК на пълната медицинска документация – за доказване на твърдението за постъпване на ищеца многократно в болнични заведения след извършване на процесната операция, както и за изискване от ответното дружество да представи списък на лекарите, извършвали ежедневните визитации по време на болничния престой на ищеца, и неуважаване на искането за допускане разпит като свидетел на д-р Х., изразил становище след операцията, че същата е несполучлива.

Обстоятелствата, за установяването на които са поискани посочените по-горе доказателства, биха били от значение за изхода на спора само в случай, че по делото бе доказано твърдяното от ищеца неправомерно поведение на ответника-физическо лице, изразяващо се в извършване на процесната операция в нарушение на установените медицински стандарти и на правилата на добрата медицинска практика. В случая е доказано, от заключение на съдебномедицинска експертиза, изготвена след запознаване с медицинската документация и извършване и личен преглед на ищеца от вещото лице, и устните разяснения на вещото лице, както и от изготвената при операцията медицинска документация, че операцията е извършена при спазване на медицинските стандарти и на добрата медицинска практика, че операцията може да не е помогнала, но не е и навредила на ищеца и настъпилият рецидив не е в причинна връзка с тази операция. Устно становище, изразено от лекар непосредствено след операцията, че същата е била неуспешна, както и колко и какви медицински прегледи и хоспитализации на ищеца след операцията са извършвани във връзка с процесния здравословен проблем, биха били от значение при преценка основателността на иска само в случай, че бе доказано противоправно поведение от лекаря, изпълнил операцията, както и наличие на причинно-следствена връзка между оперативната интервенция и настъпилия след операцията рецидив на процесното заболяване.

Във връзка с втория въпрос следва да се посочи, че твърдения на ищеца за увреждане и на други органи при извършване на процесната операция, довело до липса на еякулат и/или други негативни последици за здравето на ищеца, не са въведени като част от спорния предмет и на такива вреди не е искано обезщетяване, поради което обсъждането им не би могло да повлияе на преценката за основателност на заявената претенция – която е за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от рецидив на състоянието „пълен пролапс на ректума“ и влошаване на този здравословен проблем на ищеца. На следващо място, и този въпрос би бил от значение само в случай на установено противоправно поведение от лекаря, извършил операцията на ищеца.

Третият въпрос не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС.

Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите С. и Х..

Въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства (включително и показанията на свидетелите С. и Х., които изтърпяват наказание в обща килия с ищеца) и установените с тях факти. Изложил е мотиви защо кредитира заключението на експертизата и свидетелските показания. Обсъдил е всички доводи, възражения и защитни тези на страните. Формирал е собствени фактически и правни изводи, които е обективирал в мотивите към решението.

Както бе посочено по-горе, от значение е дали здравословното състояние на ищеца след операцията е в причинна връзка с противоправно поведение на опериращия го лекар и с извършената операция. След като по делото е установено липса на противоправно поведение и на причинно-следствена връзка между операцията и здравословното състояние на ищеца след извършването й, и при наличие на категоричния извод на вещото лице, че операцията може да не е помогнала на ищеца, но не е влошила състоянието му, нито е причина за рецидив на същото, то това води до невъзможност за ангажиране отговорността на ответниците по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,