Определение № 42 от 06.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 38/2014 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Делото е образувано по жалба от П. С. Г., К. С. К., Е. Й. Ж., Й. И. К., Р. И. Щ. и Т. Й. П. срещу отказа на Общинска служба по земеделие – А. по заявление с вх. № 363/ 03.07.2014 г. и съдебно удостоверение № 414/ 01.07.2014 г. по гр. д. № 414/ 2014 г. на Районен съд – Айтос да издаде удостоверение за размера, категорията и оценката на нива с площ от 3. 9 дка, находяща се в м. „Тержемен гечит” в землището на [населено място], [община]. Жалбата е подадена в Административен съд – [населено място] и е образувано адм. д. № 1521/ 2014 г. С определение № 1244/ 21.07.2014 г. Бургаски административен съд изпраща жалбата по компетентност на Айтоски районен съд, като е прието, че тя попада в предметния обхват на § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ бр. 39/ 20.05.2011 г). С определение № 470/ 04.09.2014 г. Айтоски районен съд не приема, че изричният отказ на ОСЗ – [населено място] за издаване на удостоверението е включен в обхвата на цитираната разпоредба и повдига препирня за подсъдност между двата съда. Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд приема, че делото е подсъдно на Административен съд - Бургас, като съображенията за това са следните: Чрез заявлението жалбоподателите са поискали Общинска служба за земеделие – А. да им издаде удостоверение в свидетелство на определени факти, които са от значение за допустимото упражняване на правото на иск по гражданско дело № 414/ 2014 г. на Айтоски районен съд. Чл. 21, ал. 3 АПК приравнява отказа на Общинска служба земеделие – [населено място] за издаване на такъв удостоверителен документ на отказ за издаване на индивидуален административен акт. Изричният отказ не попада в обхвата на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ брл. 39/ 20.05.2011 г), съгласно който „индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.” Липсва претенция, насочена към оспорване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Без значение за този извод е обстоятелството, че на земеделска реституция се основават субективните права, чиято защита се дири по гр. д. № 414/ 2014 г. на Айтоски районен съд. При тези мотиви и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България