Определение № 626 от 14.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5370/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 371 от 08.07.2016г по в. гр.дело № 331/2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение №169 от 30.12.2015г по гр.д №521/2015г на РС - Елин Пелин, в трудов спор за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.7 КТ. Исковете на И. К. З. по чл. 344 ал.1 т.1,т.2, т.3 КТ са уважени. На свой ред въззивният съд е приел, че реално преместване на предприятието, респ. на част от него, представляваща производствена база в друго населено място не е доказано, тъй като само малка част от използваните машини и съоръжения е била преместена от площадката от [населено място], общ Е. П. в [населено място]. Към момента на уволнението, там е бил преместен само ръководния персонал и според показанията на свидетел, подкрепяни от констатациите на вещото лице, дейността продължава да се извършва на същото място в [населено място], общ. Елен П. с част от работниците,но производствената база е с наемател друго дружество. Относно втория елемент на оспореното основание за прекратяване - отказът на ищеца да последва предприятието при преместване, въззивният съд е изтъкнал, че на предложението е бил даден изричен отговор с друго съдържание, а именно че З. ще последва предприятието. Макар работникът писмено да е поставил въпрос и за социално- битови и др. условия, то отказ по смисъла на чл. 328 ал.1 т.7 КТ не е налице. Работодателят обжалва решението като невалидно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила при обсъждането на доказателствата. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси, свързани с прекратителното основание по чл.327 ал.1 т.7 КТ и неговите предпоставки.Въпросите са свързано формулирани, в пет точки: Какво точно представлява преместването на предприятието, е ли то еднозначно преместване на машините и работниците (т.1); дали липсата на изричен писмен отказ на работника е съгласие по смисъла на закона ,т.е какво означава „ изричен отказ”(т.1, т.5); в какъв срок следва да се даде съгласието (т.1); как следва да се изрази съгласието (т.3), какъв е разумният срок за изразяване на съгласие (т.4); кои са критериите за определяне на разумния срок ,след като не е уреден законодателно(т.5); какво означава да има изричан отказ да се последва предприятието(т.5); как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ (т.5). Формулирани са и въпроси, които нямат правно съдържание и са в оспорване на фактически изводи на съда или съдържат навеждането на факти, на които не е придадено решаващо значение:Защо се счита преместването за симулативно, след като няма работници на прощадката в [населено място], а са назначени други в на съществуващата площадка в [населено място] (т.2) ;след като работодателят е бил принуден да спре производството за два месеца ,( т.2,т.3) Наред с това се изтъква ,че решението не е валидно, тъй като не е взета предвид конкретната фактическа обстановка, а са използвани факти по други дела и има „идентични” решения. Представено е решение от 01.07.2016г по гр.д №314/2016г на СОС ,постановено за отмяна на уволнението на друг работник в предприятието, на същото основание. Отговор е постъпил от ищеца по делото И. К. З., чрез пълномощника му адв. Д.. Цитираните от касатора основания за допустимост са неприложими ,тъй като е ясно ,че условията на упражняване на правото по 328 ал.2 т.7 КТ са две и са комулативно свързани, като в случая липсват и двете. Безпредметно е да се пита какво означава изричен писмен отказ ,при положение че работникът е депозирал изрично писмено съгласие. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въпросът по т.2 от изложението „ защо се счита ,че е симулативно преместването на предприятието ,след като няма работници на площадката в с П., а са назначени други на съществуващата от 2011гв [населено място] площадка, с цел съсредоточаване на производството”, не отговаря на изискването на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос, тъй като е изцяло в оспорване на фактическите изводи и поначало няма правно съдържание. Освен това, оспорват се изводи и констатации на първоинстанционния съд (че ответникът е симулирал преместване ), а не такива на въззивния съд, които са различни от тези по първоинстнационното решение. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал реално преместване на дейността си към момента на уволнението, тъй като само малка част от използваните в производството машини и съоръжения е била преместена от базата в [населено място] в [населено място], т.е само 18 от общо 107 бр. машини и този факт, констатиран и от назначеното вещо лице, не подкрепя доводите и твърденията на работодателя във въззивната жалба ,че „цялото производство” и „голяма част от машините” са изнесени в [населено място]. Освен че е споделил крайният, решаващ извод на районния съд за липса на първата предпоставка на прекратителното основание по чл.327 ал.1 т.7 КТ, въззивният съд решаващо е изтъкнал ,че не е налице и втората,тъй като ищецът не е отказал да приеме предложението да последва предприятието, а тъкмо обратното, депозиранл е съгласие ,но с предложение за уговаряне на обстоятелства по преместването при новите условия на труд и социално - битови условия. Въззивният съд решаващо се е позовал на приложеното като доказателство по делото писмено становище на ищеца, депозирано до управителя на ответното предприятие в дадения на всички работници срок до края на работния ден 27.05.2015г, да заяват ще последват ли предприятието при преместването му в посоченото друго населено място. В писменото становище, постъпило преди работодателят [фирма] да предприеме процесното уволнение, ищецът действително е заявил, че във връзка с преместване на производствената дейност „ще последва предприятието”. При тези решаващи съображения на съда, въпросите в изложението какво точно представлява преместването на предприятието, е ли то еднозначно преместване на машините и работниците; дали липсата на изричен писмен отказ на работника е съгласие по смисъла на нормата; какъв е разумният срок за изразяване на съгласие; кои са критериите за определяне на разумния срок ,след като не е уреден законодателно; какво означава да има изричан отказ да се последва предприятието, как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ и пр., нямат връзка с решаващите съображения на съда и не са обуславящи за изхода на делото. Писмено изявление на работника с така установено съдържание, въпреки че освен горното изявление (че ще последва предприятието при преместването му), същият е поставил и условие за споразумение по обезщетението съгласно чл.216 КТ и други въпроси, явно изключва отказ на работника по смисъла на чл.327 ал.1 т.7 КТ ,на която норма се е позовал работодателят, за да прекрати трудовото правоотношение. Основание за това предложение на работника дава чл.216 КТ, който предвижда право на обезщетение, договорният характер на трудово- правната връзка и равнопоставеността в нея. Отправянето му не е равнозначно на отказ, а тъкмо обратното. Затова отговорите на формулираните с посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК няколко въпроса, включително на този по т.3 от изложението „как трябва да се изрази съгласието”, няма да обосноват други решаващи изводи по законосъобразността на конкретното уволнение, съответно и друг изход на спора по делото. Не е налице и основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка по служебен кретерии ,за да се проверява валидността, или допустимостта му. Съдебни решения при сходни факти ще има, тъй като работодателят е предприел масови уволнения. За пълнота следва да се изтъкне, че в мотивите на обжалваното решение и в мотивите по приложеното решение от 01.07.2016г по гр.д №314/2016г на СОС са обсъдени конкретни обстоятелства от решаващо значение, които са различни .В случая по приложеното решение от 01.07.2016г работодателят не е изчакал да изтече срока за приемане на предложението, докато в настоящия случай е игнорирал постъпилото от работника становище, изразяващо съгласието му да последва предприятието. На ответника по жалбата следва да се присъят разноски в размер на 910 лева, за адвокатска защита. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.