Определение № 848 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2023 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 282 от 7.11.2022 год. по гр. д. № 270/2022 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 13.05.2022 год. по гр. д. № 1477/2019 год. на районен съд, [населено място], с което е признато за установено по отношение на ответника В. И. В., че ищцата С. С. Х. е собственик на недвижимите имоти по нот. акт № .... от 28.12.2011 год., представляващи 1/2 ид. ч. от описаните пет ниви в землището на [населено място], на основание наследяване и по силата на факта, че П. С. В., починал на 26.03.2016 год., е недостоен да наследява майка им Н. П. В., на основание чл. 3, б. „а“ ЗН и е осъден В. И. В. да й отстъпи собствеността и предаде владението върху горните имоти. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответника В. И. В., чрез пълномощника му адв. Н. А., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна, като вместо това искът бъде отхвърлен със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по въпроса за задължението на второинстанционният съд по чл. 12 ГПК, чл. 271, чл. 272, във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните и да прецени всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона произнасянето на съда противоречи на задължителната практика на ВКС, както и на решения по чл. 290 ГПК, посочени в изложението – т. 2 на ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, т. 19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК, решение № 283 от 14.11.2014 год. по гр. д. № 1609/2014 год., решение № 220 от 29.09.2015 год. по гр. д. № 2314/2015 год. Обосноваването му е по съображения за допуснато процесуално нарушение на съда – не са обсъдени всички доказателства по делото. По въпроса за изтеклата кратка придобивна давност и характера на установеното не с насилие владение, както и способите за прекъсването му касаторът отново се позовава на посочена съдебна практика – решение № 262 от 13.07.2012 год. по гр. д. № 944/2011 год., І г. о., решение № 376 от 12.03.2013 год. по гр. д. № 260/2012 год. І г. о., решение № 1049 от 7.07.2008 год. по гр. д. № 5016/2007 год. V г. о., решение № 304 от 4.05.1995 год. по гр. д. № 75/1995 год. І г. о. на ВС. Ответникът по жалбата С. С. Х. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: Въззивният съд, като се е позовал на правилото за доказателствената тежест в процеса и при приложение на чл. 272 ГПК, приел, че ищцата е установила при пълно и главно доказване, че е придобила 1/2 ид. ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти по силата на наследствено правоприемство от починалата й майка Н. П. В. и недостойнството на брат й П. С. В. да я наследи. С влязла в сила присъда по НОХД № 40/98 год. на М. същият е признат за виновен, че на 7.04.1998 год. в [населено място] умишлено е умъртвил майка им Надежда П. В., вследствие на което предвиденото в чл. 3, б. „а“ ЗН недостойнство да я наследи настъпва екс леге, като неговите права по наследство от майка му в размер на 1/2 ид. ч. са преминали в патримониума на другия наследник на Надежда В., нейната дъщеря С. В.. С оглед на това договорът за замяна с ответника по иска, сега касатор, сключен с нотариален акт № ...../2011 год. не е породил вещнотранслативно действие, тъй като продавачът поради недостойнството си да наследи не е придобил наследствените права, респ. не е могъл да ги прехвърли. Въз основа на направената съвкупна преценка на доказателствата и доводите на страните, въззивният съд приел наличието на предпоставките за основателност на предявения ревандикационен иск, като относно възражението на ответника за придобивна давност на основание чл. 79, ал. 2 ЗС изложил съображения за прекъсването й с предявяването на настоящия иск за собственост преди изтичане на петгодишния срок, считано от датата на сключване на договора за замяна. Предхождащият го договор за аренда на земеделска земя, сключен между касатора и П. В., не представлява основание за давностно владение с оглед арендното правоотношение, което установява. Следователно, изводът за основателност на иска за собственост е обусловен от произнасянето по въпроса за наличието на предпоставките на ревандикационният иск – установено е, че ищцата е собственик на спорната 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, възстановени по ЗСПЗЗ по наследство с оглед установеното недостойнство на нейния брат, умишлено умъртвил майка им, установено е и, че ответникът владее имотите без основание. Договорът за замяна не е породил вещнопрехвърлително действие, като и възражението за изтекла кратка придобивна давност е прието за неоснователно поради прекъсване на давността с предявяването на настоящия иск за собственост. Произнасянето по горните въпроси са обусловили решаващия извод на съда, вследствие на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при наличието на доказателствена тежест на страните за установяване на благоприятните за претендираното от всяка от тях право факти по осъществяване на фактическия състав на поддържания придобивен способ. Спорът по тези факти не може да се обсъжда и разрешава в настоящето производство, което има друг предмет, а именно – произнасяне по наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Такива не са налице, тъй като формулираният от касатора в изложението му процесуалноправен въпрос представлява по същността си оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Оплакванията за необсъждане на „всички доказателства по делото“ не може да обоснове наличие на правен въпрос, тъй като същото е относимо към правилността на направения извод. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване е обусловено от поставянето на материалноправни или процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на делото значение. Такива въпроси не могат да се изведат и конкретизират и въз основа на доводите в изложението, както и в жалбата, които както се посочи, са доводи за неправилност поради релевираните, вкл. и в приложеното изложение, процесуални нарушения относно необсъждане на доказателства и направените изводи по възражението за придобивната давност на ответника. Въпросът за характера на владението не е обсъждан с оглед приетото прекъсване на давността преди изтичане на краткия петгодишен срок. По въпроса за прекъсване на давността с предявяване на иск за собственост произнасянето не противоречи със сочената съдебна практика. Извън горното, данните по делото сочат на извод, различен от поддържания от касатора по въпроса за обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните по релевантните за спора факти. Не са налице и основания за служебно допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд, обусловили крайния резултат по спора за собственост, са съобразени със закона и създадената по тълкуването на приложимите правни норми съдебна практика. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, І г. о.