Определение № 60231 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 388/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. Г. срещу определение № 2154 от 01.10.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2697/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 212 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 473/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната исковата молба на И. Н. Г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и разглеждане на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирала е следните въпроси: 1. „Допустим ли е отрицателен установителен иск срещу ответник – „взискател по висящо изпълнително дело, ако има данни последният да е цедирал вземането си, ако ищецът цели да докаже, че вземането е било погасено преди извършването на цесията? Наличието на правен интерес за водене на отрицателен установителен иск срещу цесионер дерогира ли правния интерес от водене на същия иск срещу цедента, при условие, че не е доказана валидността на цесионния договор, нито е прекратено изпълнително дело срещу ищеца, по което взискател продължава да бъде цедента?”; 2. „Предмет на доказване или предмет на проверката за допустимост е титулярството и наличието на право на вземане в патримониума на ответника – взискател по висящо изпълнително дело срещу ищеца?”; и 3. „Може ли исковата молба да бъде върната от въззивния съд на основание, констатирано за първи път в производство по обжалване на определение за прекратяване на делото, без нередовността в тази част да е била администрирана по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК?”. Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото в т. 5 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 на ВКС, ОСГТК, в т. 4 на ТР от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 384 от 12.10.2012 г. по гр. д. 368/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 90 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 939/2010 г. на ВКС, III г. о., определение № 284 от 16.04.2010 г. по ч. т. д. № 518/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 67 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 605/2010 г. на ВКС, III г. о. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата „ЯНИ 03“ ООД, в който поддържа, че не е нелице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество определението е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че нередовностите на исковата молба са отстранени – ищцата е посочила размера на насрещното вземане, от какво произтича то и момента, от който е настъпил погасителният ефект, но въпреки това предявеният установителен отрицателен иск е недопустим, тъй като в производството по иск по чл. 439 ГПК процесуално-легитимни са страните в изпълнителното производство. Взискател по изп. д. № 20189250401899 на ЧСИ Р. Г. - Ч. е „ЯНИ 03" ООД, именно срещу когото е заведено настоящото дело. Въпреки това по време на производството пред първата инстанция ищцата е заявила, че по отношение на вземането, предмет на делото, е научила за извършена цесия, като ответникът – „ЯНИ 03” ООД е прехвърлил последното на трето лице за производството – М. С. А.. Ищцата е посочила, че е образувано ново изпълнително дело срещу нея, на основание нов изпълнителен лист, който е издаден именно на М. С. А.. Предмет на това дело е също процесното вземане. При цедиране на вземанията на взискателя по време на изпълнителното производство е налице правоприемство в изпълнителния лист на основание чл. 429, ал. 1, пр. 2 ГПК. В случая са образувани различни изпълнителни дела, но двете имат един и същи предмет. Посочено е, че действително е налице съдебна грешка, довела до издаването на два идентични изпълнителни листа, при което са образувани две изпълнителни дела, но независимо от изхода на производството за ОФГ на изпълнителен лист по гр. д. № 1025/2008 г., то надлежна процесуална легитимация по иска по чл. 439 ГПК би имал единствено цесионерът, дали то по правоприемство по изп. д. № 20189250401899 или като взискател по изп. д. № 2018925040385 на ЧСИ Р. Г. - Ч.. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателката въпроси. Първият въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но по него не се разкрива поддържаната специална предпоставка за допускане на касационното обжалване. Посочената от жалбоподателката съдебна практика е неотносима. Въпросът е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС, съгласно която при прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, настъпилото правоприемство по чл. 429 ГПК изключва възможността длъжникът да води иск по чл. 439 ГПК срещу цедента, поради липса на правен интерес. В настоящия случай, ищцата извежда правния си интерес от упражнено от нея прихващане със свое насрещно вземане срещу цедента, но това обстоятелство подлежи на установяване в процес срещу цесионера. С уточняваща молба от 30.12.2019 г. ищцата твърди, че ответникът е цедирал всички свои вземания срещу ищцата на третото лице М. А., за принудителното удовлетворяване, на които последната е завела ново изпълнително дело № 3185/2018 г. по описа на същия съдебен изпълнител. Така, самата ищца твърди, че процесните вземания вече имат нов титуляр /цесионер/ и са предмет на ново изпълнително дело, поради което липсва правен интерес от установяване на тяхното несъществуване по отношение на цедента – ответник в настоящото производство, предявеният иск е недопустим, като ищцата има друг път за защита в изпълнителния процес. Поставеният от жалбоподателката втори въпрос е твърде общо хипотетично зададен и не може да послужи за общо основание за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият трети въпрос е изцяло неотносим и не е бил предмет на разглеждане във въззивното определение, защото предпоставя в себе си констатиране на нередовност на исковата молба за пръв път от въззивния съд без да са давани указания за отстраняването й, а в конкретния случай не е налице такава хипотеза. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение