Определение № 68 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Я. Б. Г. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 499 от 09.03.2021 г. по гр.д.№ 3371/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 5425/ 2019 г. и по този начин е изменен определеният с решение № 511/ 25.04.2016 г. по гр.д.№ 637/ 2016 г. на Добрички районен съд режим на лични контакти на детето Т. В. В., ЕГН [ЕГН] с нейния баща В. В. В., както следва: бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 19 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, разделен на два периода от по 15 дни през месеците юли и август, съгласувани до 31.05. всяка година, като ако това не се случи по вина на упражняващия родителските права родител, другият има право да определи сам периода с писмено известие до другата страна; всяка четна година през Коледните, Великденските и Гергьовски празници, ден на Съединението - празничните дни с преспиване; всяка нечетна година през Новогодишните празници, трети март, първите пет дни на пролетната ваканция, първи май, 24-ти май, денят на независимостта, първите 5 дни от зимната ваканция, с преспиване; на рождения ден на бащата – 27.11.; на рождения ден на детето – 25.06. – всяка четна година; по интернет, посредством ползване на платформи за комуникация или по телефон – всеки вторник и четвъртък от 19 часа. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поставя като основание за допускане на касационния контрол правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за кръга релевантни обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при определяне на режим на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права и в частност какво е значението на обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места на значително разстояние едно от друго; в интерес на детето ли е разширяване на режима на лични контакти с неупражняващия родителските права баща, ако това би оказало отрицателно влияние върху здравето и удобството му и би го лишило от достатъчно време да контактува с майката през свободното си време; и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите за изменение на режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Жалбоподателката счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно, без да изложи допълнителна обосновка, заявява, че е налице и основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Ответната страна В. В. оспорва жалбата и моли касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допуснато. Според него жалбоподателката не е формулирала конкретни правни въпроси, а оплакванията й за незащитен интерес на детето са необосновани. Излага и доводи за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че бракът между страните по делото бил прекратен с развод с решение № 511/ 25.04.2016 г. по гр.д.№ 637/ 2016 г. на Добрички районен съд, в сила от същата дата. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Т. било предоставено на майката и бил определен режим на лични контакти на детето с бащата както следва: бащата имал право да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, веднъж годишно за срок от 30 дни, през лятната ваканция на детето, във време уговорено с майката извън времето, в което същата ползва платен годишен отпуск, при вземане на детето от дома на майката, както и 5 дни през зимната ваканция. През учебната 2017 г. – 2018 г. детето завършило четвърта подготвителна група към детска градина „Д.“ в [населено място] и от 01.06.2018 г. било отписано поради постъпване в първи клас. В момента детето живеело и се отглеждало от майката и нейния семеен партньор в жилище под наем в [населено място]. Контактите между детето и бащата се осъществявали съгласно определения с решението на съда режим. Т. се чувствала добре при срещите с баща си, които се осъществявали в дома на неговите родители в [населено място]. Между тях била налице добра комуникация и привързаност, детето с желание ходело при баща си. Понастоящем бащата се е установил да живее в [населено място] и има друго дете, с което дъщеря му Т. също установила добра емоционална връзка. При тези фактически установявания въззивният съд извел от правна страна, че била настъпила промяна в обстоятелствата, при които е определен режима на лични отношения на детето с бащата, като била нарушена добрата комуникация между родителите и било невъзможно те да постигнат съгласие за осъществяването на режима. Определеният по споразумение между страните режим бил твърде общ и неконкретизиран, поради което и с оглед нарушената комуникация между родителите не бил осигурен и гарантиран в най-пълна степен интересът на детето да поддържа пълноценен контакт и с двамата си родители. Общуването между детето и бащата до момента било допринесло за надграждането и заздравяването на емоционалната връзка между баща и дъщеря и оформянето на емоционална връзка между дъщерята и по-малкото й еднокръвно братче. Промяната в местоживеенето на бащата също налагала детайлизиране и конкретизиране на режима, за да се осигури възможност на родителя да предвиди и планира времето, необходимо за пътуване и трудова заетост. Съдът отхвърлил възраженията на майката, че определеният от първата инстанция режим не бил съобразен с ангажиментите на детето във връзка с училищни празници, посещения на лагери и извънкласни мероприятия, като посочил, че осъществяването на режима не следва да се отразява на изпълнението на учебните ангажименти на детето и да възпрепятства неговото развитие, а всеки от родителите бил длъжен активно го подпомага в учебни и извънучебни дейности. Нямало данни детето да участвало в извънкласни дейности и мероприятия в степен по-висока от обичайната за дете на неговата възраст, поради което не можело да се правил извод, че определеният режим би затруднил или възпрепятствал участието му в такива дейности. Като отчел интереса на детето да има възможност да общува пълноценно и с двамата си родители, както и с членовете на семействата им, съдът намерил определения режим за адекватен на този интерес. С оглед тези мотиви на въззивния съд, от поставените от жалбоподателката правни въпроси само първият обуславя обжалваното решение. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата неправилна такава. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на обуславящия въпрос има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и част от която е посочена от самата жалбоподателка. Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на детето честото пътуване и смяната на обичайните условия на живот, като се отчита възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при промяна не само на дома, но и на населеното място /решение № 385/ 23.01.2014 г. по гр.д.№ 2537/ 2013 г., IV г.о./. Живеенето на родителите обаче не само в различни населени места, но дори в различни държави, няма значение за определяне на ограничен режим на лични отношения между детето и неупражняващия родителските права негов баща. Ограниченият режим на лични отношения е приложим единствено за преодоляването на установено по делото родителско отчуждение /решение № 244/ 15.07.2015 г. по гр.д.№ 909/ 2015 г., ІV г.о./. В случая въззивният съд е преценил възрастта на детето, досегашното осъществяване на режима именно в различни населени места, без това да навреди на детето и адекватната съществуваща емоционална връзка между него и баща му и членовете на неговото семейство и не е намерил основания за прилагане на ограничителен режим. Затова решението му не противоречи на установената практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Останалите правни въпроси са необуславящи. Съдът не е посочил в акта си, че е възможно да определи режим на лични отношения в интерес не на детето, а на един от родителите, макар това да би оказало отрицателно влияние на здравето и удобството на детето. Напротив, той изрично е подчертал, че поставя на първо място интереса на детето, че по време на досега осъществявания режим емоционалната връзка между него и бащата е надградена и заздравена, затова в интерес на детето е нейното поддържане чрез един по-широк режим на контакти, който не би се отразил негативно на положението му. По аналогични съображения необуславящ е и въпросът обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите за изменение на режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът не е постановил в акта си, че предложението на някой от родителите го обвързва, а е определил режима изцяло с оглед интересите на самото дете, като е отчел всички релевантни по делото обстоятелства, включително липсата на данни за някаква особена извънучебна негова заетост. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и